"Ню Йорк таймс":

САЩ подготвят разполагане на бойна техника в балтийски и източноевропейски страни

Американски военни машини се придвижват край Рига, Латвия по време на съвместно военно учение.

"Като значителна крачка за възпиране на възможна руска агресия в Европа Пентагонът готви разполагане на танкове, бронирани машини и друго тежко въоръжение за нуждите на около 5000 американски войници в няколко балтийски и източноевропейски страни", пише американският вестник "Ню Йорк таймс" в кореспонденция от латвийската столица Рига, позовавайки се на американски и натовски източници.

Ако предложението бъде одобрено, ще представлява първото разполагане на американско тежко военно оборудване в страните нови членки на НАТО в Източна Европа – някагошна част от съветската сфера на влияние, пише изданието и добавя, че тази стъпка е резултат от тревогата и част от военното планиране в НАТО, предизвикани от руската анексия на Крим и войната в Източна Украйна.

Това би била най-категоричната от серията действия на САЩ и НАТО за укрепване на своите сили в региона и за изпракане на ясно послание до съюзниците и до руският президент Владимир Путин, че САЩ са решени да  защитават съюзниците, намиращи се най-близо до руската граница, отбелязва „Ню Йорк таймс”.

Изданието припомня, че след разширяването на НАТО от 2004 година, включващо и балтийските страни, САЩ и техните съюзници избягваха постоянното разполагане на въоръжения и войски на изток докато търсеха различни форми на партньорство с Русия.

"Това е много смислена промяна в политиката", казва пред вестника  Джеймс Г. Ставридис, пенсиониран адмирал и бивш върховен съюзен командващ на НАТО, който в момента е декан на Fletcher School по право и дипломация в Tufts University. "Тя осигурява разумна степен на увереност за притеснените съюзници, макар, разбира се, не и в степента, която би дало постоянното разполагане на военни части в района", добавя той.

Броят на въоръженията, които се планира да бъдат разположени, е малък в сравнение с онова, което Русия би могла да пусне в действие срещу страните членки на НАТО по своите граници или в близост до тях, но е достатъчен, за да послужи като ясен знак за американския ангажимент и като възпиращ фактор по начина, по който действаше Берлинската бригада след кризата с Берлинската стена през 1961 г..

Разположеното всъюзнически бази въоръжение ще бъде достатъчно за оборудването на бригада от 3000 до 5000 войници - подобно на онова, което Съединените щати разположиха в Кувейт за повече от десетилетие след иракското нахлуване през 1990 г. и последвалата операция на американските и съюзническите сили.

„Ню Йорк таймс” посочва, че предложението засега е на етап военно планиране, като очаква одобрение от министъра на отбраната Ащън Картър и от Белия дом преди срещата на министрите на отбраната на алианса по-късно през юни.

Според вестника става дума по-конкретно за въоръжение за около 150 американски военни във всяка от трите балтийски републики - Литва, Латвия и Естония. Също толкова, а може и за осигуряване на батальон, т.е. бойна част от около 750 души, може да има във всяка от трите източноевропейски страни членки - Полша, Румъния и България, а може би и в централноевропейската Унгария. Става дума за складиране на бойна техника, която при нужда бързо да е на разположение на прехвърлените в тези страни военни.

Американски специалисти търсят най-добрите места за складиране в тези държави и се консултират с партньорите си, но още не е взето никакво решение за това дали и кога да се премества въоръжение, казва пред вестника полк. Стивън Уорън, говорител на Пентагона.

Една стандартна бригада на САЩ в Европа разполага с около 1200 различни бойни, транспортни и обслужващи машини, включително близо 250 танка M1-A2 Abrams, бронетранспортьори Bradley и самоходни гаубици.

Министерството на отбраната все още изчислява разходите за обновяване на жп линии, строителство на нови складове и инсталации за почистване на техниката, които да заменят халетата за старо съветско оръжие. Обектите ще се охраняват от местните военни или от частни компании, а не от американската армия.

Това, че Пентагонът е готов да направи тази крачка, се възприема като признание, че заплахата от Русия за сигурността на Европа няма да изчезне скоро, пише "Ню Йорк таймс". Вестникът отбелязва, че подобно разполагане е било дискутирано и по-рано, но никога не е било предприемано с аргумента, че било възприето от Кремъл като нарушаване духа на споразумението от 1997 г. между НАТО и Русия, с което започна партньорството им. В него НАТО декларира, че "при настоящото и обозримо състояние на сигурността" няма да се "разполагат допълнителни постоянни и значителни бойни сили" в страните в близост до Русия.

В същия документ обаче се заявява, че НАТО и Русия не се смятат за врагове, докато днес мнозина от членовете на алианса твърдят, че агресивните действия на Москва са обезсмислили договореностите, отбелязва вестникът.

В заключение той припомня казаното в интервю пред италианския „Кориере де ла сера” преди броени дни от президента Владимир Путин: "Само луд човек и то само в сънищата си може да си представи, че Русия внезапно ще нападне НАТО. Мисля, че някои държави просто се възползват от страховете на хората по отношение на Русия".

Споделяне
Още по темата
Още от Европа