Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

САЩ се надяват на стабилен ръст в добива на шистовия газ до 2040 г.

23 коментара
САЩ се надяват на стабилен ръст в добива на шистовия газ до 2040 г.

Находищата на шистов газ в САЩ могат да осигурят ръст в добива на евтината суровина до 2040 г., след което ефективността от сондажите ще намалява, но с ниски темпове. Това пише “Уолстрийт Джърнъл“ в четвъртък, цитирайки предварителни резултати от проучване в находището Барнет в Тексас. То в комбинация с изследвания на други терени показвало, че САЩ разполагат със значителни запаси от алтернативния газ, чийто добив ще е рентабилен и разходите ще са малко по-високи от сегашните.

В хода на изследването в Барнет, което е било финансирано от фондацията “Алфред Слоан“ и проведено от Университета в Тексас, са проучени 15 хил. кладенеца в северната част на щата, които са разработвани в последните 10 години. Данните са потвърдили прогнозите на американското правителство за увеличение на добива на шистов газ. “Очакват ни много десетилетия ръст“, заявява Скот Тинкър, ръководител на изследването и директор на отдела по икономическа геология в Университета в Тексас.

Изданието припомня, че бумът в добива на шистов газ промени икономическата картина в САЩ. Той доведе до рязко съкращаване на използваните въглища за производство на електроенергия и накара компаниите да инвестират активно в стоманолеярни и химически заводи, както и в износа на газ. Ако тези вложения продължат, а ръст на добива на шистов газ няма, това вероятно ще доведе до поскъпване на цените на газа, който осигурява в момента 30 процента от производството на електроенергия и с който в момента се топлят половината американски домове, пише “Уолстрийт Джърнъл“.

Арт Берман, геолог и консултант, който е един от основните критици на прекаления оптимизъм за добива на шистов газ, определи изследването в Барнет като “възможно най-пълното, което някога е правено“. По думите му то потвърждава неговото мнение, че само една четвърт от сондажите там са печеливши. Според него първо трябва да се определят най-перспективните места за сондиране преди да се “вкарат 40 млрд. долара в земята“.

В изследването обаче се твърди, че на половината от територията на блока от 20 720 кв. км. е икономически оправдан добивът. Прогнозите са, че от Барнет ще се извлекат още 1.246 трилиона куб. м природен газ, което е три пъти повече от досега извадените от там количества и се равнява на двугодишното потребление в страната при сегашните нива на консумация.

Университетът в Тексас проучва също така шистови находища с Пенсилвания, Луизиана и Арканзас. Резултатите от тези изследвания се очакват през следващата година, но се предполага, че САЩ може да разчитат, че ръстът на добива на газ до 2040 г. няма да се забави.

Изданието отбелязва, че досега в страната е имало недоверие към по-ранните прогнози за развитието на добива на шистов газ, тъй като повечето от тях са били финансирани или от поддръжници на шистовата енергетика, или от нейни противници. Последните са убедени в негативното влияние върху околната среда на използваната при проучването и добива на шистов газ технология хидравличен разрив, пише изданието.

От фондацията “Алфред Слоан“, финансираща това проучване, твърдят, че при провеждането му не е имало конфликт на интереси, въпреки че Тинкър е технически консултант в британската петролна компания “БиПи“ и няколко пъти в годината изнася лекции срещу хонорари пред частни енергийни компании.

Представители на американския енергиен отрасъл посрещат с ентусиазъм изводите от проучването в Барнет. От Американския институт по петрола посочват, че то подчертава факта, че САЩ разполага с устойчиви и растящи запаси от природен газ, които може да обезпечат както вътрешното потребление, така и износа“.

Според Тинкър дори в Барнет, където усилено се работи през последните десет години, трябва да се пробият още 13 хиляди нови кладенеца. Потенциал за десетки хиляди нови сондажи има и огромното находище Марселъс, разположено на територията на Пенсилвания и съседните щати, тъй като то разполага с големи залежи. Усиленото му разработване обаче може да засили притесненията на еколозите, заключава “Уолстрийт Джърнъл“.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

23 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #23
  2. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #22
  3. Анонимен
    #21

    До 20 - Цитирам:"Безсмислено е да се спори с Вас, защото отричате широко разпространена практика, която явно не води до страшните последствия, за които пишете."
    Това е ваше твърдение, което не доказвате, и пак не казвате, че над 90% от тези десетки хиляди сондажи и "масивни" хидроразриви са направени в ненаселени или слабо населени райони на САЩ.
    Ето ви списък с 35 инцидента в САЩ при използване на тази "безопасна" практика.
    http://switchboard.nrdc.org/blogs/amall/incidents_where_hydraulic_frac.html
    Относно

  4. Анонимен
    #20

    До 17-19 - Безсмислено е да се спори с Вас, защото отричате широко разпространена практика, която явно не води до страшните последствия, за които пишете. До момента са направени десетки хиляди "масивни" хидроразриви с обеми над 10-12000 кубика (това е терминът на български за "фракинг") на най-различни места - Барнет (Тексас), Марселъс (Пенсилвания, Западна Вирджиния), Бакен (Сев. Дакота), Файетвил (Арканзас) и къде ли не още - в Полша, Китай, Великобритания, че и в Русия и Турция почнаха. Това

  5. Анонимен
    #19

    До -16 Цитирам:"Тези 150 кубика се извозват на депо за ползване в друг сондаж." Това също не е вярно! Отработената вода с химикали НЕ може директно да се използва на друг сондаж, а първо трябва да се пречисти за да е годна за повторно използване. Пречистването е сложно защото от всеки сондаж тя излиза с различна киселинност, съдържание на соли, въглеводороди, тежки метали и природно радиоактивни минерали. http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=how-can-we-cope-with-the-dirty-water-from-fracking-for-natural-gas-and-oil

  6. Анонимен
    #18

    До -16 Цитирам:"Става въпрос за около 15000 куб. метра на сондаж. Изглежда доста, но се прави веднъж и от затворени системи - контейнери и цистерни. Обратно изтичатдо 40%"
    Това са 6000 куб. метра, които трябва да се извозят НЯКЪДЕ с 300-400 курса на 20-15 куб. цистерни. Колко пътни инцидента ще има по нашите пътища при тези 400 курса?!
    Цитирам:"Тези 150 кубика се извозват на депо за ползване в друг сондаж."
    Това също не е вярно!
    http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=how-can-we-cope-with-the-dirty-water-from-fracking-for-natural-gas-and-oil
    Отработената

  7. Анонимен
    #17

    До 16 - Цитирам:" сондажите биват ликвидирани чрез изливане на бетон от забоя до устието, т.е. хиляди метри плътна преграда." Това е поредната манипулация, защото на практика НЕ се ликвидират. Според проф. Инграфеа след това "ликвидиране" близо 50% от сондажите протичат през следващите 20 години. Това протичане става най-често под повърхността. Тези хиляди метри плътна преграда бетон са като стълб с диаметър по-малък от 50 см. Този бетон е с различни физикохимични качества от различните видове скали през които преминава в дълбочина и се пропуква от движене на земните пластове, температури, налягане, води и др.

  8. Анонимен
    #16

    До 15 - След приключването на експлоатацията емисии от метан няма, защото (а) остатъчното налягане в пласта е малко - тъкмо затова идва края на експлоатацията - няма какво вече да изтича и (б) сондажите биват ликвидирани чрез изливане на бетон от забоя до устието, т.е. хиляди метри плътна преграда. Какво и откъде да изтича след края на експлоатацията?!
    За второто - да, по-големи са количествата. Обикновено тези, които плашат с шистите цитират количествата в литри. Става въпрос за около 15000

  9. Анонимен
    #15

    Do 14 - Случайно или нарочно забравихте да кажете, че метан се изпуска и СЛЕД края на експлоатацията, когато добиваното количество природен газ става малко и не рентабилно. Освен това изпускането продължава и десетки години след това. Цитирам:" сондажите в шисти и системите за доставка на шистов газ са като всяка друга относно емисиите, т.е. издокарват добива от шисти по-черен от дявола без основания." Това твърдение е лъжа! 1. Защото количеството работна течност, вода с пясък и десетки химикали, е стотици и хиляди пъти повече при разбиването на шистови скали! 2. Тази течност се събира на повърхността в басейни с олимпийски размери и от нея също има емисии.

  10. Анонимен
    #14

    До 13 - Вие ги четете с едното око. От всяка система за добив и доставка на природен газ, даже намираща се в перфектно състояние, има изтичания в атмосферата и те са обикновено около 2%, колкото казват колегите на професора и ЕРА. При товао ценката е тъкмо за цялата система, не само сондажите! Метан бива изпускан при завършване на сондажа, изпитанията му, а по време на експлоатацията - от фланци, кранови възли по тръбите, и т.н. Аз съм участвал в проектиране на такива системи и тъкмо 2% загуби залагахме

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.