САЩ ще трябва да се бръкнат дълбоко, за да платят цената на лоялността

Америка ще трябва да плати милиарди долари още преди първата ракетна атака срещу Ирак, за да уговори съюзниците си, да им окаже натиск или, ако е необходимо, да купи подкрепата им.

Непристойната разправия на Вашингтон с Турция за купуване на достъп до нейните бази е за голяма сума пари, но това е само малка част от редицата споразумения, които администрацията на Буш се опитва да сключи с потенциални съюзници в Персийския залив, в Съвета за сигурност на ООН и в "новата Европа".

Вчера Турция все още чакаше САЩ да увеличат предложения пакет финансова помощ от 26 милиарда долара на над 30 милиарда. Турското правителство е в състояние да подкопае цялата бойна стратегия на Америка за инвазията в Ирак.

За операция Пустинна буря генерал Томи Франкс, командващ коалиционни окупационни сили от 200 000 души, има нужда от достъп най-малко до три турски военни бази за атака срещу Ирак.

Такава атака, идваща от Турция с участието на 20 000 войници от Четвърта пехотна дивизия на САЩ, може да принуди президента Саддам Хюсеин да насочи специалните си части на север, ако иска да попречи на американците да завземат иракска територия.

Държавният секретар Колин Пауъл каза, че сумата не може да бъде увеличена и предложението е окончателно. Въпреки това обаче той отбеляза, че някои от по-дребните детайли могат да бъдат доразвити.

САЩ имат добро основание за своята твърда позиция, въпреки объркването, което евентуален отказ на Турция може да причини във военните планове на Пентагона. Ако САЩ се поддадат на натиска на Анкара, това ще окуражи други страни да повишат исканията си в "пазарлъка", както се изразяват напоследък някои американски служители.

Анкара разбра, че ѝ се пада същата роля, каквато във войната в Афганистан изигра Пакистан - съюзникът, без когото САЩ не могат - въпреки че Вашингтон открито твърди, че може да разгроми Багдад без помощта на единствената мюсюлманска държава в НАТО.

През 2001 г. Пакистан бе възнаграден с отписване на 1 милиард долара от външния му дълг, 100 милиона долара безвъзмездна помощ и вдигане на санкциите, наложени след като изпробва ядрената си бомба. В замяна Исламабад се съгласи на общи искания на американците за военен достъп. Като непостоянен член на Съвета за сигурност Пакистан може да очаква допълнителна помощ в случай, че подкрепи война срещу Ирак.

Другият ключов съюзник на Америка в Близкия изток - Израел обсъжда искане за 12 милиарда долара помощ от САЩ в допълнение към близо 3-те милиарда преки помощи, които получава всяка година. Близо 8 милиарда от сумата е във вид на гаранции за заеми, наложени от най-лошата икономическа криза в Израел през последните 50 години.

Израелският премиер Ариел Шарон е подложен на натиск от САЩ да се въздържа от военни действия при евентуална ракетна атака на Ирак по време на война, както това стана при войната в Залива от 1991 г. Той обаче отказа да поеме такъв ангажимент. Окончателният размер на американска помощ може да зависи от развитието на войната, както и от усилия за близкоизточен мирен договор след това. САЩ предоставя ракети Пейтриът за защита срещу атака с иракски ракети Скъд.

Йордания и Египет, други два ключови съюзника на САЩ, също поискаха огромна финансова помощ. Йордания иска 1 милиард долара пряка помощ, а Египет настоява за голямо увеличаване на средствата в размер на 1,3 милиарда долара, които получи миналата година.

Сред другите разходи са вероятна компенсация на Русия, чийто неизплатен дълг от Багдад е в размер на 8 милиарда долара, и която има милиарди долари в обещани петролни сделки.

Сред останалите непостоянни членове в Съвета за сигурност е Мексико, който може да се надява да сключи отдавна обещаваното споразумение за мексиканските нелегални имигранти в САЩ.

Трите африкански страни Ангола, Камерун и Гвинея също могат да се надяват на внимание и на перспективи за помощи, надхвърлящи 10-те милиарда долара за борба със СПИН, които президентът Джоржд Буш се опитва да издейства от Конгреса. Всяко внимание на Вашингтон към африканския континент е добре дошло, тъй като африканските интереси са често пъти запращани в третия раздел от интересите на САЩ във външната политика. Източноевропейски страни в авангарда на "новата Европа", които застанаха на страната на Вашингтон, също се надяват на голяма дипломатическа отплата и на по-добър шанс да сключат военни сделки със САЩ.

Цената, която Вашингтон плаща за война срещу Ирак е много по-голяма от тази, която плати през 1991 г. Тя идва в момент, когато икономиката на САЩ е в застой и на несигурна почва. Вчера САЩ съобщиха за търговски дефицит за миналата година в размер на 435,2 миларда долара, най-големият дисбаланс в историята, а в същото време инфлацията се повиши с 1,6 процента през януари - най-голямото месечно увеличение за 13 години.

Изправени пред иракската инвазия в Кувейт през 1991 г., съюзниците не се нуждаеха от финансови стимули, за да дадат подкрепата си за война. Окончателната сметка в размер на 60 милиарда долара бе платена предимно от Япония, Саудитска Арабия и Кувейт.

По БТА

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?