33 години по-късно

САЩ вадят Куба от списъка на държавите, подкрепящи тероризма

Хавана приветства решението

Раул Кастро и Барак Оама по време на срещата си в Панама в събота.

Американският президент Барак Обама информира Конгреса, че възнамерява да извади Куба от американския списък на държави, които подкрепят тероризма, премахвайки една от основните пречки пред възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни, предадоха осведомителните агенции.

Решението на Обама идва три дни след историческата му среща с кубинския лидер Раул Кастро на срещата на върха на двете Америки в Панама. Това бе първата по рода си среща между двамата лидери след скъсването на дипломатически отношения през 1961 г..

Хавана приветства решението на Обама, а външното министерство го определи като "правилно" в изявление, публикувано в официалния вестник на управляващата Комунистическа партия "Гранма".

Куба бе включена през 1982 г. в списъка, в който в момента влизат Иран, Сирия и Судан. Тогава президентът Роналд Рейгън обвини Хавана, че подпомага баската сепаратистка организация ЕТА и колумбийските партизани от ФАРК. Баската групировка вече прекрати всякаква терористична дейност, а ФАРК от две години води в кубинската столица мирни преговори с колумбийското правителство.

Хавана настояваше за изваждането си от там преди пълното възстановяване на дипломатическите отношения със САЩ и откриването на посолства.

Писмото на Обама до Конгреса уверява, че кубинското правителство "не е осигурявало каквато и да било подкрепа на международния тероризъм" през последните шест месеца и че правителството "е дало уверения, че няма да подкрепя актове на международен тероризъм в бъдеще".

Говорителят на Белия дом Джон Ърнест каза, че Държавният департамент препоръчва изваждането на Куба от списъка въз основа на преглед, който е включил и разузнавателната общност.

Конгресът има 45 дни да оспори решението, а Обама има право да наложи вето на становището на Конгреса, пояснява ДПА.

Сенатор Марко Рубио, републиканец от Флорида, който обяви кандидатурата си за президентската номинация през 2016 г., не е съгласен с предложението на Обама. Рубио, който е син на кубински имигранти, каза, че САЩ трябва да държат на спазването на човешките права в Куба, Венецуела и Никарагуа.

Конгресменът от Републиканската партия Джейсън Чафец изрази тревога от подкрепата на Куба за тероризма в Колумбия и Венецуела, и допълни, че Конгресът трябва да види докладите на разузнаването, включени в прегледа на Държавния департамент.

На срещата на върха на двете Америки през почивните дни Обама подчерта, че с Куба все още имат "дълбоки и съществени различия". Американски преговарящи са настояли въпросите за човешките права в Куба да бъдат включени в разговорите за нормализиране на отношенията.

Джон Ърнест заяви снощи, че различията, които Вашингтон все още има с Хавана, са "извън критериите", които са в сила за изваждането на страната от списъка.

Обама и Кастро отвориха пътя за възстановяване на отношенията между двете държави през декември след размяна на затворници. Решението дойде след 18 месеца тайни преговори.

Макар че Куба има дългогодишна история в подкрепа на бунтовническите движения в Латинска Америка и Африка, страната на практика отдавна се дистанцира от въоръжената борба, отбелязва ДПА.

Санкциите, които следват от присъствието в списъка, са имали слаб ефект в Куба, тъй като комунистическият остров е подложен на строги икономически и търговски санкции от САЩ още от началото на 60-те години. Присъствието в списъка обаче ограничава чуждестранните инвестиции в Куба и изваждането на страната от него е важно не само за международния имидж на Куба, но и за привличането на повече средства от чужбина за развитие на нейната икономика.

Изваждането от списъка обаче не се отразява на американското ембарго, действащо от началото на 60-те години на миналия век и разширено през 90-те години, той че решението на Обама е донякъде символичен жест.

Според проучване от януари 63 процента от американците одобряват решението за установяване на дипломатически отношения с Куба. Само 32 процента смятат, че Куба ще стане по-демократична държава през следващите няколко години.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?