САЩ затегнаха санкциите срещу Русия, Иран и Северна Корея

Москва: Враговете на Русия съвсем са се разпасали

САЩ затегнаха санкциите срещу Русия, Иран и Северна Корея

Камарата на представителите на САЩ гласува с голямо мнозинство въвеждане на нови санкции срещу Русия в опит на Конгреса да накаже Москва за намесата ѝ в американските президентски избори през 2016 г., която в момента се разследва. Санкциите спрямо Русия, както и отделни наказателни мерки срещу Иран и Северна Корея, бяха одобрени с 419 гласа "за" и само 3 "против", което ясно показва гнева на Капитолия срещу твърденията за руска намеса, отбелязват американски медии.

Законопроектът, срещу който е имало възражения от страна на президента Доналд Тръмп, срещна силна подкрепа както от страна на съпартийците му от Републиканската партия, така и от Демократическата партия. Сега законът трябва да бъде приет и от горната камара на американския Конгрес - Сената, преди да отиде при Тръмп, който да го подпише или да му наложи вето.

"Множеството заплахи за нашата национална сигурност от страна на Иран, Русия и Северна Корея, не бива да бъдат подценявани. Тези лоши актьори отдавна се стремят да подкопаят Съединените щати и да нарушават глобалната стабилност", заяви Пол Райън, председател на републиканците в Камарата на представителите. "Законът, който току що приехме с внушителна двупартийна подкрепа, представлява един от най-обемните пакети от санкции в историята. Той затяга винтовете на някои от най-опасните ни противници, за да бъде Америка в безопасност", заяви Райън.

Новите санкции станаха обект на сериозно внимание не само във Вашингтон, но от страна на европейските му съюзници, които заплашиха САЩ с ответни мерки, тъй като мерките може да засегнат негативно проекта за газопровод "Северен поток 2" от Русия до Германия.

Законът връзва ръцете на Тръмп да разхлаби санкциите без съгласие от Конгреса

Законът се гласува в момент, когато Белият дом е подложен на интензивно разследване за това дали предизборният екип на президента Тръмп е имал контакти с Русия по време на президентската кампания през 2016г. Това поставя Тръмп в рискована позиция да решава дали да наложи вето, което може да бъде изтълкувано от опонентите му като доказателство за топли връзки с Кремъл.

Белият дом не е обявил дали Тръмп ще подпише закона, който освен че наказва Русия, прави по-трудно за президента да разхлаби санкциите без съгласието на Конгреса.

Именно това беше целта на конгресмените, които искаха да я постигнат, обединявайки новите санкции срещу Москва в един общ комплекс наказателни мерки срещу нея, Иран и Северна Корея.

Законопроектът предвижда, че в случай, че Тръмп реши едностранно да облекчава вече въведени санкции, да не може да го направи без разрешението на Конгреса.

Белият дом се опасява, че този прецедент може да ограничи възможността на върховния главнокомандващ на САЩ да води външната политика на страната.

Между Камарата на представителите и Сената обаче засега няма единодушие за окончателната версия на санкциите. Сенатът вече прие по-ранна версия на този законопроект, но тя беше различна от сега приетата от Камарата на представителите. При това положение законопроектът ще бъде приет окончателно и изпратен за подпис при Тръмп само ако двете камари постигнат споразумение за единна версия.

Агенциите отбелязват, цитирани от БТА, че Белият дом вече е дал признаци, че президентът ще го подпише - въпреки безпокойствата, че чрез него му се връзват ръцете. Поради тези опасения правителството на Тръмп изрази своите възражения срещу законопроекта.

"Макар президентът да подкрепя налагането на строги санкции срещу Северна Корея, Иран и Русия, Белият дом проучва законопроекта на камарата и очаква на бюрото на президента да бъде представен окончателен вариант на законодателни мерки", каза говорителката на Белия дом Сара Сандърс след гласуването в Камарата на представителите.

Засега не е ясно каква ще е съдбата на закона в Сената.

Москва: Враговете на Русия съвсем са се разпасали

Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков смята действията на САЩ за стъпка към ликвидиране на перспективите за нормализация на отношенията с Русия, предаде ТАСС. Според Рябков станалото "не се вмества в рамките на здравия разум". "Авторите и спонсорите на този законопроект правят много сериозна стъпка в посока към ликвидиране на перспективите за нормализация на отношенията с Русия", добави той.

По думите му приемането на законопроекта е осъзнат избор на враговете на Русия в САЩ, които "съвсем са се разпасали".

"Съответно ще приемаме по този начин и днешна Америка. Вашингтон е източник на опасност. Трябва да разбираме това и да действаме според това разбиране - премерено, разумно и спокойно", заяви Рябков.

Десетки пъти сме казвали, че тези действия няма да останат без отговор. Според мен при всичкото нежелание на днешен Вашингтон да слуша и да чува когото и да било, освен себе си, нашият сигнал все пак е стигнал" до него, допълни дипломатът.

Дипломатическа офанзива на Брюксел срещу американските санкции

Законопроектът предизвика безпокойство в ЕС, където приемането му може да доведе до глоби за компании, помагащи на Русия да строи газопроводи, като например проекта на стойност 9.5 милиарда евро "Северен поток-2".

Брюксел предприе дипломатическа офанзива срещу санкциите, предупреждавайки, че няколко енергийни проекта, в които участват Shell, Eni и BP, са изложени на риск.

Възраженията на ЕК са, че санкциите могат да засегнат многомилионни проекти за тръбопроводи, които започват от Русия и се простират до Балтийско и Черно море.

Сред проектите, които европейските комисари обсъждат в сряда на последната си среща преди лятната ваканция, е предложението за завод за втечнен газ на финландския залив в Балтийско море. В проекта участва английско-холандската група Shell заедно с държавната руска компания "Газпром".

Списъкът включва и проекта за газопровод "Син поток" за износ на газ от Русия към Турция, в който италианската компания Eni държи 50 процента. Тук заплахата е за глоби при поддръжката и ремонта на тръбите, намиращи на руска земя или в руски води.

Британската компания BP пак няма да може да участва в проекта си с руската компания "Роснефт" за обслужване, ремонт или разширяване на тръбопроводи в Русия.

В списъка попада също проектът CPC, в който европейски групи като BG Overseas Holdings, Shell и Eni работят с Русия за пренос на казахстански петрол до Черно море през Русия.

И двата съществуващи тръбопровода, както и планираното им разширяване, ще бъдат засегнати от санкциите.

Ето защо в Брюксел са на мнение, че ефектът от новите американски санкции далеч надхвърля спорния проект "Северен поток 2", който Русия възнамерява да строи по дъното на Балтийско море до Германия, както и съществуващия газопровод "Северен поток 1".

Още по темата
Още от Свят

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?