Съществува ли все още Лорънс Арабски?

Истинската същност на отношенията между Запада и арабския свят през последните 100 години беше сериозно накърнена от случилото се на 11 септември 2001 г. И у двете страни дълго време битуваше погрешната представа за това, че терористичните атентати срещу САЩ са изолиран инцидент. А това съвсем не е така. Можем да се абстрахираме от примерите в древната история с кръстоносните походи или нашествието на османските турци пред вратите на Виена. Още от края на Първата световна война Западът започна да подкопава демократичния напредък и да отрича правата на арабския народ.

Сегашната криза в отношенията между арабския свят и Запада започна след Първата световна война, когато шепа ориенталисти, представляващи тогавашните интереси на Великобритания, а по-късно и на Франция, създадоха 14 нови държави, без изобщо да се замислят върху това дали между тях съществуват географски, религиозни или етнически връзки. Тези държави бяха поставени под управлението на крале, емири и шахове, изразяващи западните интереси, без да се държи сметка за желанията на арабския народ.

Личността, отговорна за създаването на Ирак, такъв какъвто го познаваме днес, е Гертруд Бел, археолог и познавач на близкоизточните проблеми. По неин проект през 1922 г. се създава Ирак като монархия. В свое писмо до баща си от този период тя се оплаква колко трудна задача е да се намери подходящ крал. С нейна помощ на трона се възкачва Фейсал Първи. И за да се увери напълно, че именно тя е тази, която командва в Ирак, налага практиката химна "Бог да пази краля" да се изпълнява само в тържествени случаи. Колкото до иракчаните, тя побърза да ги осведоми, че понятието арабска нация не съществува. Вън от всякакво съмнение е и нейният принос за нестабилността, която характеризира страната.

Подобно на нея и Лорънс Арабски изпитваше неприязън към страната, в която се беше родил и твърдеше, че да се говори за арабски народ е неправилно, тъй като това е изкуствено създаден етнос. Въпреки тези свои идеи, Лорънс Арабски беше особено силно ангажиран с каузата на ционисткото движение и подкрепяше стремежите на евреите за превръщането на Палестина в част от израелската държава. Той помогна за създаването на Йордания, която възникна в хода на британската колониална конференция, състояла се Кайро през 1922 г. Целта на създаването на тази държава беше тя да послужи като буферна зона за защитата на сигурността на бъдещата еврейска държава. По време на конференцията не беше произнесена нито дума за развитието на новосъздадената държава или за желанието на нейния народ.

След Втората световна война ролята на британците и французите беше поета от американците. За разлика от романтичните фигури на британските и френските военни, амерканците се изживяваха като мисионери, носители на цивилизационна мисия. Всички те произхождаха от семейства, участвали в основаването на американските университети в Бейрут и Кайро, както и на други по-малки образователни центрове.

Независимо че чертаеха национални граници, те не се стремяха да поставят подходящи управници, а се заеха отговорно с ролята си на "белия човек", убедени, че арабите не притежават финеса и доброто възпитание на християните. Следващите десетилетия могат да бъдат определени като десетилетията на културата тип Кока кола.

Каквито и да са били първоначалните намерения на САЩ, те се провалиха поради некомпетентната им подкрепа към еврейската държава. Американските търговци на петрол се обличаха в арабски дрехи и сядаха на земята, когато се срещаха със саудитските крале. В периода на Студената война, те пренасочиха интересите си в подкрепа на консервативните течения в ислямисткото движение. Отхвърлиха идеята за арабското единство и сътрудничество, защото то представляваше заплаха за Израел. Според президента Хари Труман арабите и евреите бяха братовчеди и трябваше да могат да живеят заедно.

Погрешната представа за това, че всичко вървеше нормално до 11 септември в момента представлява пречка за воденето на такава политика, която да съчетава стремежите на арабския народ със западните интереси, насочени към гарантирането на доставките и цената на петрола, както и на интересите на израелската държава. Ако американският президент Джордж Буш продължи да гледа с презрение на чувствата на арабите, това само ще задълбочи онова усещане за несъвместимост, което доведе до 11 септември.

Авторът е писател и биограф на Саддам Хюсеин. Последната му книга е "Саддам Хюсеин - политиката на отмъщението".

По БТА

Още от

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?