Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация
Съществува нискобюджетен вариант на мини-"Набуко"
Господин Василев, какви според Вас ще са последствията от украинските президентски избори за съдбата на проектите, които заобикалят Украйна, включително "Южен поток"?

Русия инвестира значителен политически ресурс в придвижването на "Северен" и "Южен поток" и не вярвам лесно да се откаже от тяхната реализация. Има, разбира се, много "вода да изтече”, но веднъж направят ли значителни инвестиции, е трудно да се спре процесът. Отделен е въпросът дали ще се постигнат предварителните цели, защото пазарът на тръбопроводен природен газ е доста волатилен.

Меморандумите за разбирателство и предварителните договори са едно нещо, десетките милиарди евро реални инвестиции са друго. Инвестициите в украинската газопреносна мрежа остават по-изгодния от икономическа гледна точка вариант, но при обходните потоци става дума за политика. На Русия е нужно средство за дългосрочно влияние в Украйна, при това не само при решаване на проблемите с Черноморския флот.

Има предел на "близките отношения" с Русия, които дори проруските кръгове в Украйна ще са склонни да приемат, защото бизнес интересите им са силно свързани с европейските пазари и зависят от западни инвестиции и институции.

Няма особено придвижване по проекта "Набуко", за който българският премиер се ангажира по време на посещенията си в Турция и във Великобритания. Какви са шансовете на европейския "Набуко" пред руския "Южен поток" още повече, че има съмнения в реалната подкрепа за "Набуко" на ключови европейски страни?

Проектът "Набуко" е символ на европейската визия за диверсификация на източниците и на транзитните пътища на природния газ, но далеч не за всички европейски страни. Той не е единственият – в достатъчно напреднал стадий е и турско-гръцко-италианския "ТиДжиАй", който се конкурира за същите източници. Глобалният пазар на втечнен газ и новите технологии за добиване на газ (шисти, пясъци) значително разшириха локалните опции за диверсификация на енергоизточниците.

Съществува нискобюджетен вариант на мини-"Набуко" – интеграцията чрез междусистемни връзки на свободните транзитните капацитети на страните участници в "Набуко". Не говорим за огромни обеми, но договарянето на транзит дори на 1-2 милиарда куб.м може да развие увереност и интерес, да не говорим, че подобни обеми решават проблемите на сигурността и баланса на доставките у нас на много по ниска цена, отколкото големите транзитни проекти.

В допълнение един мини-"Набуко" би систематизирал координацията и солидарните действия на транзитните страни и в други сфери на енергийната сигурност.

За големия "Набуко" си мисля, че докато в него не влязат големите международни енергийни компании, които имат опит и могат да изиграят ролята на проектен интегратор, трудно ще се пристъпи към финансово "затваряне". "Набуко" няма проблем откъм реализацията на природния газ, въпросите са в източниците - затова в проектната компания е логично да присъстват американски и европейски грандове със собствен ресурс от природен газ.

Наблюдава се раздвижване на туркменистанския пазар и в Близкия изток – можем да прогнозираме по-широк кръг възможни доставчици и участници в транзитните проекти през България. Добрите новини няма да се самослучат, ако заедно с партньорите си в "Набуко" не работим активно.

ЕС и САЩ могат и трябва по-добре да синхронизират усилията си в Каспийския регион и Близкия изток. Не е изключено придобиващите увереност китайски компании да погледнат на запад към европейския пазар, който остава най-атрактивния и платежоспособен за природния газ на Централна Азия и Близкия изток.

Как ще отрази кризата в Гърция на шансовете ни за влизане в предверието на Еврозоната и има ли ресурс ЕС да се справи вътрешно с проблема?

Кризата тепърва ще се развива – за оптимална реакция ни е нужен дългосрочен поглед. Очевидно позитиви за България от кризата в страните с висок бюджетен дефицит не може да има. Адресът на протестите в Гърция не са българските и други превозвачи, които мръзнат по границата - а европейския политически и финансов елит, който трябва да намери решението при възможно най-ниска цена (саможертви) за самите гърци.

В нашата южна съседка мнозина се стремят да представят проблемите като функция на глобалната криза, а не толкова на собствени грешки. В Гърция предстоят общи стачки, стачка на митничари, на данъчни служители, на таксиметровите шофьори, на държавни служители и т.н., което би трябвало да ни подготви за още проблеми.

Още повече, че сме по-силно обвързани с гръцката икономика отколкото всяка друга страна в ЕС (освен Кипър). 

Кризата придобива системни измерения поради опасното равнище на несъответствие между икономическата и финансова интеграция, от една страна и на политическата, от друга. Очевидно без централизация на контролни, регулаторни и надзорни функции върху националните политики и бюджети, без система за ранно предупреждение за дисбаланси, европейската валутна система няма да просъществува дълго. ЕС и ЕЦБ имат нужда от разработването на вътрешен механизъм за контрол и налагане на строга бюджетна дисциплина, включително за развитието на ресурс за "кризисно реагиране" по подобие на МВФ. Решението трябва да се намери бързо за да се успокоят пазарите и обществеността.

В петък Евростат разпространи данните за растежа през последното тримесечие на миналата година и те са обезпокоителни - растежът на БВП в еврозоната намалява спрямо третото тримесечие с 0.3 процента, а за ЕС с 0.2 на сто. Тези новини би следвало да охладят прекомерния оптимизъм за скорошен устойчив изход от кризата. Има опасност текущите проблеми с бюджетните дефицити да се насложат върху "спящите" остатъчни проблеми на глобалната финансова криза. Прогнозира се ръст на безработицата 2010 до 9.2%, вял износ и икономически растеж, които правят финансирането на "спасителни мисии" не много популярно в Германия и другите страни икономически "котви" на ЕС.

Тези данни поставят отново въпроса дали еврозоната ще може да "изтегли" българската икономика от кризата и как правителството да балансира между стимулиране на растежа и рестрикциите, за да се покрият критериите за членство в еврозоната?

Няма "сребърен куршум", с който да решим собствените си проблеми  - трябва ни система от мерки и капацитет за анализ. Добре трябва да разчетем усилията си по цялата дистанция на глобалната криза и към членството в еврозоната, като балансираме на всеки отделен етап между растежни и рестриктивни мерки. Някои от рестрикциите могат да се окажат силно стимулиращи за дългосрочния растеж. Трябва да разработим различни сценарии за поведение, да увеличим способността на институциите и на фирмите да се адаптират и намират верните решения към променяща среда.

България настоява да бъде оценявана самостоятелно, но дали това е възможно?

Поради свръхангажираност с вътрешни проблеми, не е изключено страните от еврозоната и ЕЦБ да наложат "дискретен" мораториум върху приемането на нови членове.

Маастрихтските критерии са само част от комплекса от писани и неписани критерии и репери, които се отчитат при решението за влизането на нови членове в еврозоната. Някои критерии, като този за конвергенцията на лихвените равнища - не се интерпретират коректно. Основният лихвен процент на БНБ няма отношение към покриването на този критерий, защото не е реален пазарен индикатор – т.е. не отразява реалните лихвени равнища на кредита у нас.

Има и други теми, по които понякога не е здравословно да се говори публично, но правителството и Централната банка работят интензивно.

Оптималните показатели за съответствие трябва да се постигнат в двете години непосредствено преди влизането ни в еврозоната - т.е. когато те реално ще "тежат". В този смисъл прекомерно ранното затягане на коланите няма особен смисъл, освен да се подкрепи тезата за устойчивост. Резултатите на отделни дистанции, от отделни "състезатели" имат по-слабо значение, когато става въпрос за движението на отбора България.

Изключително опасен е социалният и икономически дарвинизъм, който залага на пазарния фундаментализъм за оздравителното пречистване в резултат на кризата и оцеляване на най-пригодните.

Обществото и държавата трябва активно, но умно да подпомагат "изправянето на крака”, защото в редица случаи фалитите не са резултат на индивидуална управленска грешка, а на системна грешка. Освен това пазарът и институциите у нас изобщо не са стигнали онова ниво на зрялост и капацитет, което да гарантира сравнимо с развитите икономики равнище на саморегулация и ефективен оздравителен процес, което да гарантира равен и адекватен шанс на изпадналите в беда да се справят с ефектите от кризата.

Освен това пазарът и институциите у нас изобщо не са стигнали онова ниво на зрялост и капацитет, което да гарантира сравнимо с развитите икономики равнище на саморегулация и ефективен оздравителен процес, което да гарантира равен и адекватен шанс на изпадналите в беда да се справят с ефектите от кризата.

 Въпросът за бюджетния дефицит и за публичните инвестиции не трябва да се вади от контекста на цялостното ни развитие.

При сегашните тревожно ниски равнища на капацитет за усвояване на публични инвестиционни средства у нас, е неоправдано да се наливат пари в популистки проекти без доказан ефект за да стимулираме изобщо потребление и икономически растеж.

Не трябва да допускаме българските данъкоплатци да се задоволяват с по-малко - като правила, контрол, отчетност и прозрачност - от европейските. При нереформиран публичен сектор разходването на публични средства "по текуща политическа целесъобразност" не само хронифицира проблемите и нездравите практики, но увелича ресурсите за съпротива на "агентите на статуквото" т.е. увеличава цената на следващи реформи. Затова по-добре по-нисък, но здрав, устойчив и балансиран растеж, отколкото да постигнем временни високи резултати на отделни спринтови дистанции, а след това да се "задъхваме" по дългия път.

Едно е безспорно, нужна ни е проактивна икономическа политика, защото само в игра в отбрана "за да пазим резултата" (балансирания бюджет) няма да стигнем далеч.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

20 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. експерт
    #21

    Поздравление за МЕДИАПУЛ! Най - после след толкова глупости да прочетем нещо наистина сериозно по темата. Илиан Василев е известен български икономист и допломат е отново показва, че е на висота. Браво и успехи.

  2. скункс златен
    #20

    Точката на замръзване на икономиката върви към точка на изчезване.

  3. .....
    #18

    ....... стига да има кой да го чете и другите във властта да приложат на практика казаното.Но... 20 години нямаме отговорни към народа си политици.Без изключение!

  4. стамбо
    #17

    Най ми харесва това за гърците. Яли, та плюскали на вересия десет години, а сега "европейският политически и финансов елит трябва да им намери решението при възможно най-ниска цена (саможертви) за самите гърци". Казано на разбираем език, да им плати сметките. Балкански боклуци!

  5. ecosapiens
    #16

    да говорят откровено и отговорно за евнергийните проблеми, тогава има повече вероятност те да се решават ! Не само пазарът на "тръбопроводен природен газ ще е доста "волатилен"", но и на "нормалния" природен газ ще бъде ограничаван и като количество и като цени, докато след около 60 години въобще го заняма в земните недра !!! "Решението" чрез тръбопроводи е грубиянско, скъпо и антиекологично - не случайно бурно се развиват технологиите за компресиран втечнен газ, който в 600 пъти по-малък обем пренася същото количество "Нормален газ". Историите с природен газ, петрол, ураний и въглища В СВЕТОВЕН МАЩАБ ПРИЛИЧАТ НА БОРИЧКАНИЯТА, ХАРАКТЕРНИ ЗА БИЗНЕСИ В ЛИКВИДАЦИЯ, НО...Е, СЕЩАЙТЕ СЕ САМИ !!!

  6. Средногорски
    #15

    ако не се изкаже няма как. Че и в Делойт и туш - котилото на комунистическите микроченгенца - са го взели и сега няма как да се отървем от неговото мнение на пребоядисан комунистически лаладжия от времето на Тошо.

  7. Нина
    #14

    което чухме напоследът. Голям умник, няма що!Утре ще поиска и да ни управлява. Добре, че скоро ще го пенсионират!

  8. Мери
    #13

    но като си на зор никой не ти дава ниски лихви и те плачат европейците да им гарантират отново далаверата. Пък и 300 милиарда долара са си сума голяма за бюджета и на Щатите.Така ги научиха - всичко да им подарьяват. Подариха им беломорска тракия, подариха им еврочленство, подариха им еврозона. Сега май трябва първо да ги оставят малко да погладуват.

  9. Мунчо
    #12

    Вече има една голяма новост-в САЩ е започнато производството на газ от шисти , при добива на петрол и при добива на въглища. Става интересно. Спират договорите за внос на руски газ и започват да изнасят собствения си газ в Европа. Започват проучването за добив на газ от шисти и в ЕС. Да ги чакаме и в България. Ето я новаата енергийна политика.Байпасите с Румъния, Турция и Гърция, реверсивност на връзките и особено тази с "ТГИ"-тиджиай, правят НАБУКО -НАБУтКО, а Южен поток -излишен.

  10. Забавно
    #11

    някои май се готвят за избори. Лоша визия за реалността - лоши анализи - лоши изводи.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.