Съществува нискобюджетен вариант на мини-"Набуко"

Съществува нискобюджетен вариант на мини-"Набуко"
Господин Василев, какви според Вас ще са последствията от украинските президентски избори за съдбата на проектите, които заобикалят Украйна, включително "Южен поток"?

Русия инвестира значителен политически ресурс в придвижването на "Северен" и "Южен поток" и не вярвам лесно да се откаже от тяхната реализация. Има, разбира се, много "вода да изтече”, но веднъж направят ли значителни инвестиции, е трудно да се спре процесът. Отделен е въпросът дали ще се постигнат предварителните цели, защото пазарът на тръбопроводен природен газ е доста волатилен.

Меморандумите за разбирателство и предварителните договори са едно нещо, десетките милиарди евро реални инвестиции са друго. Инвестициите в украинската газопреносна мрежа остават по-изгодния от икономическа гледна точка вариант, но при обходните потоци става дума за политика. На Русия е нужно средство за дългосрочно влияние в Украйна, при това не само при решаване на проблемите с Черноморския флот.

Има предел на "близките отношения" с Русия, които дори проруските кръгове в Украйна ще са склонни да приемат, защото бизнес интересите им са силно свързани с европейските пазари и зависят от западни инвестиции и институции.

Няма особено придвижване по проекта "Набуко", за който българският премиер се ангажира по време на посещенията си в Турция и във Великобритания. Какви са шансовете на европейския "Набуко" пред руския "Южен поток" още повече, че има съмнения в реалната подкрепа за "Набуко" на ключови европейски страни?

Проектът "Набуко" е символ на европейската визия за диверсификация на източниците и на транзитните пътища на природния газ, но далеч не за всички европейски страни. Той не е единственият – в достатъчно напреднал стадий е и турско-гръцко-италианския "ТиДжиАй", който се конкурира за същите източници. Глобалният пазар на втечнен газ и новите технологии за добиване на газ (шисти, пясъци) значително разшириха локалните опции за диверсификация на енергоизточниците.

Съществува нискобюджетен вариант на мини-"Набуко" – интеграцията чрез междусистемни връзки на свободните транзитните капацитети на страните участници в "Набуко". Не говорим за огромни обеми, но договарянето на транзит дори на 1-2 милиарда куб.м може да развие увереност и интерес, да не говорим, че подобни обеми решават проблемите на сигурността и баланса на доставките у нас на много по ниска цена, отколкото големите транзитни проекти.

В допълнение един мини-"Набуко" би систематизирал координацията и солидарните действия на транзитните страни и в други сфери на енергийната сигурност.

За големия "Набуко" си мисля, че докато в него не влязат големите международни енергийни компании, които имат опит и могат да изиграят ролята на проектен интегратор, трудно ще се пристъпи към финансово "затваряне". "Набуко" няма проблем откъм реализацията на природния газ, въпросите са в източниците - затова в проектната компания е логично да присъстват американски и европейски грандове със собствен ресурс от природен газ.

Наблюдава се раздвижване на туркменистанския пазар и в Близкия изток – можем да прогнозираме по-широк кръг възможни доставчици и участници в транзитните проекти през България. Добрите новини няма да се самослучат, ако заедно с партньорите си в "Набуко" не работим активно.

ЕС и САЩ могат и трябва по-добре да синхронизират усилията си в Каспийския регион и Близкия изток. Не е изключено придобиващите увереност китайски компании да погледнат на запад към европейския пазар, който остава най-атрактивния и платежоспособен за природния газ на Централна Азия и Близкия изток.

Как ще отрази кризата в Гърция на шансовете ни за влизане в предверието на Еврозоната и има ли ресурс ЕС да се справи вътрешно с проблема?

Кризата тепърва ще се развива – за оптимална реакция ни е нужен дългосрочен поглед. Очевидно позитиви за България от кризата в страните с висок бюджетен дефицит не може да има. Адресът на протестите в Гърция не са българските и други превозвачи, които мръзнат по границата - а европейския политически и финансов елит, който трябва да намери решението при възможно най-ниска цена (саможертви) за самите гърци.

В нашата южна съседка мнозина се стремят да представят проблемите като функция на глобалната криза, а не толкова на собствени грешки. В Гърция предстоят общи стачки, стачка на митничари, на данъчни служители, на таксиметровите шофьори, на държавни служители и т.н., което би трябвало да ни подготви за още проблеми.

Още повече, че сме по-силно обвързани с гръцката икономика отколкото всяка друга страна в ЕС (освен Кипър). 

Кризата придобива системни измерения поради опасното равнище на несъответствие между икономическата и финансова интеграция, от една страна и на политическата, от друга. Очевидно без централизация на контролни, регулаторни и надзорни функции върху националните политики и бюджети, без система за ранно предупреждение за дисбаланси, европейската валутна система няма да просъществува дълго. ЕС и ЕЦБ имат нужда от разработването на вътрешен механизъм за контрол и налагане на строга бюджетна дисциплина, включително за развитието на ресурс за "кризисно реагиране" по подобие на МВФ. Решението трябва да се намери бързо за да се успокоят пазарите и обществеността.

В петък Евростат разпространи данните за растежа през последното тримесечие на миналата година и те са обезпокоителни - растежът на БВП в еврозоната намалява спрямо третото тримесечие с 0.3 процента, а за ЕС с 0.2 на сто. Тези новини би следвало да охладят прекомерния оптимизъм за скорошен устойчив изход от кризата. Има опасност текущите проблеми с бюджетните дефицити да се насложат върху "спящите" остатъчни проблеми на глобалната финансова криза. Прогнозира се ръст на безработицата 2010 до 9.2%, вял износ и икономически растеж, които правят финансирането на "спасителни мисии" не много популярно в Германия и другите страни икономически "котви" на ЕС.

Тези данни поставят отново въпроса дали еврозоната ще може да "изтегли" българската икономика от кризата и как правителството да балансира между стимулиране на растежа и рестрикциите, за да се покрият критериите за членство в еврозоната?

Няма "сребърен куршум", с който да решим собствените си проблеми  - трябва ни система от мерки и капацитет за анализ. Добре трябва да разчетем усилията си по цялата дистанция на глобалната криза и към членството в еврозоната, като балансираме на всеки отделен етап между растежни и рестриктивни мерки. Някои от рестрикциите могат да се окажат силно стимулиращи за дългосрочния растеж. Трябва да разработим различни сценарии за поведение, да увеличим способността на институциите и на фирмите да се адаптират и намират верните решения към променяща среда.

България настоява да бъде оценявана самостоятелно, но дали това е възможно?

Поради свръхангажираност с вътрешни проблеми, не е изключено страните от еврозоната и ЕЦБ да наложат "дискретен" мораториум върху приемането на нови членове.

Маастрихтските критерии са само част от комплекса от писани и неписани критерии и репери, които се отчитат при решението за влизането на нови членове в еврозоната. Някои критерии, като този за конвергенцията на лихвените равнища - не се интерпретират коректно. Основният лихвен процент на БНБ няма отношение към покриването на този критерий, защото не е реален пазарен индикатор – т.е. не отразява реалните лихвени равнища на кредита у нас.

Има и други теми, по които понякога не е здравословно да се говори публично, но правителството и Централната банка работят интензивно.

Оптималните показатели за съответствие трябва да се постигнат в двете години непосредствено преди влизането ни в еврозоната - т.е. когато те реално ще "тежат". В този смисъл прекомерно ранното затягане на коланите няма особен смисъл, освен да се подкрепи тезата за устойчивост. Резултатите на отделни дистанции, от отделни "състезатели" имат по-слабо значение, когато става въпрос за движението на отбора България.

Изключително опасен е социалният и икономически дарвинизъм, който залага на пазарния фундаментализъм за оздравителното пречистване в резултат на кризата и оцеляване на най-пригодните.

Обществото и държавата трябва активно, но умно да подпомагат "изправянето на крака”, защото в редица случаи фалитите не са резултат на индивидуална управленска грешка, а на системна грешка. Освен това пазарът и институциите у нас изобщо не са стигнали онова ниво на зрялост и капацитет, което да гарантира сравнимо с развитите икономики равнище на саморегулация и ефективен оздравителен процес, което да гарантира равен и адекватен шанс на изпадналите в беда да се справят с ефектите от кризата.

Освен това пазарът и институциите у нас изобщо не са стигнали онова ниво на зрялост и капацитет, което да гарантира сравнимо с развитите икономики равнище на саморегулация и ефективен оздравителен процес, което да гарантира равен и адекватен шанс на изпадналите в беда да се справят с ефектите от кризата.

 Въпросът за бюджетния дефицит и за публичните инвестиции не трябва да се вади от контекста на цялостното ни развитие.

При сегашните тревожно ниски равнища на капацитет за усвояване на публични инвестиционни средства у нас, е неоправдано да се наливат пари в популистки проекти без доказан ефект за да стимулираме изобщо потребление и икономически растеж.

Не трябва да допускаме българските данъкоплатци да се задоволяват с по-малко - като правила, контрол, отчетност и прозрачност - от европейските. При нереформиран публичен сектор разходването на публични средства "по текуща политическа целесъобразност" не само хронифицира проблемите и нездравите практики, но увелича ресурсите за съпротива на "агентите на статуквото" т.е. увеличава цената на следващи реформи. Затова по-добре по-нисък, но здрав, устойчив и балансиран растеж, отколкото да постигнем временни високи резултати на отделни спринтови дистанции, а след това да се "задъхваме" по дългия път.

Едно е безспорно, нужна ни е проактивна икономическа политика, защото само в игра в отбрана "за да пазим резултата" (балансирания бюджет) няма да стигнем далеч.

Споделяне
Още от Бизнес