Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Същите като тогава – През 1944 г.

26 коментара
Снимка: БГНЕС

На 4 май вечерта бях пред паметника на съветската армия и станах свидетел на (почти) сблъсъка на двете групи – съчувстващите на Украйна столичани, предварително заявили акцията си по неговото "опаковане" с българско и украинско знаме, и нахлулите без разрешение да бранят монумента на окупацията на страната ни т.нар. "патриоти от "Възраждане" (които обаче полицията не прикани да освободят пространството). Признавам адреналиновата "буря", от която бях обзет, но – сигурно заради професията си – успях да запазя способността си да наблюдавам и да оценявам видяното дори в това "извънредно" състояние.

И ето: ще споделя какво осъзнах – още там и веднага след като се прибрах вкъщи.

Всъщност дадох си сметка, в тази вечер аз получих шанса да видя на живо, с очите си – днес, 78 г. след 1944 г. – какъв собствено е бил типът на онези хора, които тогава, само броени дни след нахлуването на съветската армия и преврата на 9-и септември, са запасали червена лента над лакътя си, пъхнали са в колана си задигнат от разбитите полицейски участъци пистолет и са тръгнали да блъскат по вратите на всички известни им по една или друга причина личности: писатели, предприемачи, лекари, университетски преподаватели, артисти, журналисти – да нахълтват в домовете им, да крещят, да мародерстват, да отвеждат стопаните им в превърнатите в импровизирани арести хотелски мазета. Типът също на онези истеричави жени, които няколко месеца по-късно са се струпали пред зданията на т.нар. "народни съдилища", за да крещят и вият за "смърт, смърт на фашистите и виновниците за националната катастрофа". Защото тези хора, които видях на 4-ти май – оттатък полицейския кордон, намерили се заедно, веещи български байраци, пеещи в екстаз руски песни, кривящи се, показващи среден пръст, повдигащи изсулващите се от кръста им анцузи, бяха точно, точно от същия тип. Окаяните им души преди време ни описа в романа си "Поразените" писателката Теодора Димова: социално неудачни, безнадеждно изостанали от времето, в което им се е паднало да живеят, често житейски нещастни, но скришом до самия ден на преврата винящи за всичко свое "тия от елитния свят" и трупащи страшна омраза към разпознаваемите лица покрай себе си (даже най-вече към тези, които – неподозиращи отровата в душите им – са проявявали съчувствие към тях). Та на 9.09.1944 г. те изведнъж са се видели овластени да излеят тази омраза до дъно, да реализират всичките си черни фантазии. Овластени от "месията" на всички "унижени и оскърбени" – съветския окупатор, поднесъл им на тепсия царството на лелеяния, на невъзможния, на пълния им реванш.

Но точно такива – свидетелствам го с пълно съзнание – бяха и тези, които видях на 4-ти май вечерта, само на десетина крачки пред мен, охранявани от полицейския кордон. Едни от тях (най-възрастните) преди 1989 г. най-вероятно са били дребни партийни функционери или квартални ОФ-отговорници, достатъчно наивни да вярват до края, че "комунизмът не може да бъде победен" и достатъчно глупави да не се усетят, като началниците си от "по-горния ешелон", че е дошло време да зарежат илюзиите и всеки да грабне по нещо от умиращата "партия-майка". Хора, за които самото понятие "демокрация" е синоним на житейския им крах, а свободата на обградилите ги по-млади генерации е всекидневно вдишвана отрова за старините им. Други (малко по-млади) през последните десетилетия катастрофично са се озовали в настанилата се в самия им дремлив роден край "Европа" с нейните непосилни "политически процедури", "политкоректности", "чужди езици", "конкуренции", "културности", с които те въобще не са успели да се справят и към която – затова – постепенно са се изпълвали с все по-нарастваща омраза (наричана патриотизъм). Трети – фатално изостанали в образованието си многознайковци, възпитани в архаичните традиции на романтико-социалистическото "родолюбие", които все по-дълбоко са се уязвявали, че днес трябва да слушат "по телевизора" разни "устати" жълтопаветни интелигентки, и на които лесно са внушили, че всичко, което става в страната ни, се решава от митически задокеански фигури като Сорос, Ротшилд, Бил Гейтс…

И ето: изведнъж в този травмиращ ги от три десетилетия свят е блеснала надежда. Неочаквана, неможеща довчера да бъде и мечтана надежда за мъст – пак оттам, откъдето преди 78 години бе дошло царството на уязвените, на здраво "простите", събрали се в "чрезвичайни тройки", и "народни милиции". От Русия. От Русия, която най-сетне – о, Боже, най-сетне – се изправи срещу тази омразна "демокрация", срещу тази ненавиждана (защото ни е непосилна) "Европа", срещу тази уязвяваща ни до дъното на душите "елитарност". И тези хора надушват днес, че може, да, този път май наистина може тя отново да дойде и у нас. Ако не продължи да ѝ пречи все още "гадната съпротивляваща се Украйна", помагащата ѝ Америка и ето тия, тия от другата страна на полицейския кордон "либерали", "умнокрасиви", които "ни отнеха родината след 1989 г.".

Повтарям: ясно видях в лицата на тези хора утрешните (ако надеждите им се изпълнят) "чрезвичайни тройки", тропащи по вратите, "народни съдии" и отмъстители за своето бездарие и неспособност. Видях обаче и още нещо, специфично за тях и днес, както тогава, преди 1944 г. Видях, че тутакси след като се пръснат, след като свият байраците и приберат мегафоните, които са им раздали, след като поемат – вече поединично – по притъмнелите софийски улици, те отново се превръщат в онези сиви маргинали, които – разминавайки се с тях – няма и да забележиш, за чиято пояждаща ги отвътре омраза по унилите им лица няма и да заподозреш. Защото те само заедно и охранявани от "органите на реда" са "граждани".

В този смисъл – има нещо положително в случки като тази, на която станах свидетел на 4-ти май вечерта пред паметника на защитавания от тях съветски идол. Защото те ни дават редкия шанс да видим (и да си го знаем), че този род люде, които тогава, след 9.09.1944 г. с изпълзяването си от подмолите на патриархално-буржоазна България са я потресли със своята жестокост, са тук и днес. Те също – както новите, "либерални" разкрепостени, европейски и "високо-технологични" генерации – са израснали през годините след 1989 г. и ние въобще не бива да ги изпускаме от полезрението си. Всъщност да си позволим да сме "неутрални" към Путин и Путинова Русия днес, означава да сме неутрални и безгрижни и към тях – към утрешните екзекутори на крехката ни нормалност, към екзекуторите ѝ от завист, от комплексираност, от некадърност да се впишат в нея. И няма значение колко нищожни политически са онези, които ги събират пред мержелеещия се на хоризонта истукан от Изток. В края на краищата и водачите на просъветската БКП в навечерието на 9.09.1944 г. са били политически маргинали. Но са позволили на целокупното комплексирано озлобление да се почувства заедно. И да свърши каквото е свършило.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

26 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Solar Power
    #26
    Отговор на коментар #23

    Урките са помогнали за твоето Освобождение :) Ако не вярваш върви на паметника Шипка и се увери сам ! Имената им ги пише на паметника. Между другото там НЯМА руски войници :) Само българско опълчение , украинци , румънци и всичките с началник швед. Та за напръсканите от гъзграждане са ми ясни нещата :)

  2. Отбелязвам
    #25

    Г-н Калин Янакиев е един от малкото истински днешни български интелектуалци!

  3. полк. Дрангов
    #24

    Русофилистици!

  4. Mimich 06
    #23
    Отговор на коментар #16

    ЛъжаТочно урките са правели тези гадости.Най- злите и гадни хора от състава на Русия.

  5. Г-н Янакиев,
    Благодаря за живата картина на събитията,която описахте, за събитията по 9.9.1944 ! Аз бях тогава на 8 год. и спомените от тогава са запечатани в мен до гроб. Защото лошото е като дамга. Помни се завинаги ! Особено,когато се е стоварило и върху вашият гръб! Вие, просто облякохте спомените ми в думи. Тези маргинали на обществото,които извряха от образите си, на свити хора, в освирепели изроди,бяха малко на брой ! Да, бяха малко,но с гърба на съветската окупация, имаха безгранична

  6. John Doe
    #21
    Отговор на коментар #18

    Ти ли си бил студент на Янакиев? От това, което си написал, лъсва истината че не си бил студент по каквото и да било защото нямаш интелектуалните потенции да усвояваш знания. Ти си просто един от промитите русофилски "мозъци", най-вероятно издънка на някой от членовете на т.н. "Народен съд", на когото му е трудно да приеме, че родителите му са били изверги.

  7. Коментарът е изтрит, защото не е по темата на статията.
    #20
  8. Браво, чудесен анализ! Наистина в навечерието на 9 септември русофилите също са били пренебрежимо малцинство както са и сега. Но 9 септември сега е невъзможен, просто защото днешна русия се бие сама срещу целия свят и няма никакви шансове не само да стигне до България, но изобщо да излезе от Украйна. Просто 1942 г. съвецкия съюз изважда безумния късмет Германия да го нападне първа (а той се е готвел да нападне Германия) и така съветите са се наредили сред добрите според САЩ и Европа. А съвецкия сьюз е бил не по малко нацистки и антисемитски от Германия, ако не и повече. Слава богу, вече се вижда края на тази империя на злото.

  9. Nathan Cohen
    #18

    Говоря като студент на Янакиев, с което искрено не се гордея. Лицето, както и 90% от неговите колеги Денков, Бояджиев, Каприев бяха свързани с Държавна сигурност и то не от онези бранещи сигурността на родината, а от тези имплементирани да докладват за поведението на своите колеги. Иначе Янакиев идваше на лекции перманентно пиян, а лятото организираха оргии с Цоцо Бояджиев и Каприев, където под предлога на “семинари” забремениха не една студентка. Следва да де отбележи и изключително ниската култура на Янакиев, които стана университетски преподавател с откраднати трудове от руски автори, тъй като и той и останалите споменати друг език не ползваха ; Денков полза немски!

  10. Jordan*
    #17

    Болшевиките в тази страна успяха да увредят с вирусите на комунистическата идеология толкова много хора, че наистина става страшно! Само силна ръка и воля на демократичната общност може да отстрани тази плесен!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.