Същността на проблема е американската мощ

Пътят към война все още не е открит, но неочакваното се случи. Изявлението на министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, че британски войски може да не участват в началния етап на военни действия срещу Ирак, предполага, че Великобритания може да се оттегли от коалицията.

Причината за това е, че почти със сигурност САЩ и Великобритания няма да спечелят подкрепа в Съвета за сигурност тази седмица за резолюция, разрешаваща военна намеса в Ирак. Ако Тони Блеър започне тази война без подкрепата на ООН, той може да загуби премиерския пост. Да края на миналия месец Вашингтон не е предполагал нито една от двете ситуации.

Президентът Джордж Буш се оказа изправен пред голям международен спор, който според него се отнася за политиката към Ирак. Всички останали знаят, че става въпрос за администрацията на Буш и още повече за бъдещото място на САЩ в международната система.

Неусетно, без да си дават напълно сметка за последиците, САЩ се в вкопчват в идеята за неадекватността на ООН. Кофи Анан заяви в понеделник, че САЩ се нуждаят от легитимността, която Съветът за сигурност може да даде. Без нея САЩ наистина може да останат сами в начинанието си.

Критици с пълно право питат защо ООН, тази организация от държави, малко от които са демократични, а в много други спазването на гражданските свободи и човешките права е в плачевно състояние, трябва да даде оценка на САЩ. Отговорът е, че ООН е единственият форум, където държавите в света могат да вземат общи решения по международни въпроси.

Международната система почива на принципа на абсолютния суверенитет на държавите, който няма нищо общо с достойнствата или морала на правителствата. Досегашният опит е показал, че въпреки недостатъците си, това е най-успешната легитимна международна дипломатическа . ООН е инструментът на тази система за упражняване на власт.

В случая с иракската криза САЩ предлагат тази система да се разруши. Именно за това става въпрос в тази криза. Администрацията на Буш казва, че ако Съветът за сигурност не даде на САЩ това, което те искат, Америка ще пренебрегне ООН и оттам нататък ще прави това, което смята за правилно. По този начин непряко се предлага един различен международен ред. САЩ предявяват искане за суверенното право да се намесват, да разоръжават и да сменят режими в други страни, без никой да може да ги възпре. В изявлението си миналата есен за националната стратегия Вашингтон заяви намерението си да поддържа смазващо глобално военно превъзходство и да предприема необходимите действия, за да предотврати появата на съперник.

Логиката в това може да бъде изтълкувана положително и отрицателно. Сега враждебните интерпретации са навсякъде около нас . Смята се, че намесата в Ирак е крачка към установяване на контрол над глобалните енергийни ресурси, на хегемония върху световната икономика и търговия и начин да се гарантира експанзията на Израел.

Някои крайни американски протестантски фундаменталистки групи дори твърдят, че Буш се възприема като изпълнител на пророчествата за библейския Апокалипсис и Второто пришествие.

Положителната интерпретация на американските намерения, която се споделя от повечето американци, е че САЩ са отговорна държава с добри намерения и със сътрудничеството на своите близки съюзници ще използва огромната си сила, за да защити демокрацията и мира.

Ирак е криза за САЩ, защото членове на ООН виждат как необузданата американска световна сила в момента е изправена пред изпитание. Това, което те видяха, е една Америка, която настоява нещата да станат по нейния начин и по никой друг.

Те видяха как тя не можа да даде рационално обяснение за политиката си към Ирак, което да убеди мнозинството демократични държави, нейни естествени поддръжници. Те видяха как тя невъздържано отхвърля онези, които я критикуват и заплашва със сериозни ответни мерки демокрациите, които активно ѝ се противопоставят по иракския въпрос - Франция, Германия, Белгия и Турция.

Накратко те видяха как Вашингтон иска подчинение и предприема стъпки, за да го получи чрез сила. Това, меко казано, не действа никак успокояващо за останалия свят.

Необузданата американска глобална сила изведнъж изгуби привлекателността си. От Втората световна война до разпадането на Съветския съюз САЩ бяха международен лидер с отговорна политика и отзивчивост към исканията на Алианса. Поради тази причина досега имаше относително малки опасения за появата на единствена супер сила в света. САЩ продължиха да се ползват с доверието на международната общност. Администрацията на Буш успя с този иракски въпрос да подкопае, ако не и да унищожи, американското предложение за добронамерена и отговорна международна хегемония. Това прави ООН да изглежда много по-необходима от всякога.

Някой би добавил, че така САЩ може би направиха услуга не само на света, но и на самите себе си. Самият аз не съм убеден, че ценностите на американската република биха оцелели в съчетание с една абсолютна власт.

По БТА

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?