Състоянието на демокрацията в България се влошава

Състоянието на демокрацията в България се влошава
България слиза надолу по показателите "национално демократично управление" и "общо състояние на демокрацията" в годишния доклад "Страни в преход-2011" на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус". Докладът анализира състоянието през 2010г. на държавите от бившия СССР и сателитите му по 8 критерия.

По показателя "национално демократично управление" България и Унгария са страните от ЕС в групата на по-зле представящите се спрямо 2009 г. Останалите са Албания, Косово и Украйна.

Отново само България и Унгария от държавите в ЕС са се наредили сред 12-те отстъпващи по показателя "общо състояние на демокрацията". Освен тях в групата са Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора, Русия и Украйна.

В частта за България, изготвена от Даниел Смилов и Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, се вижда, че от 2003 г. насам не е настъпила промяна в състоянието на изборния процес. От 2006 г. досега досега няма подобрение в състоянието на гражданското общество. Влошаването на медийната среда е спряло на ниво от 2008 г. по показателя демократичността на местното управление няма напредък през последните пет години. Независимостта на правораздаването и борбата с корупцията са на нивото от 2008 г.

Общо състояние на демокрацията: Основните предизвикателства пред правителството през 2010 г. са били икономически - България започна да излиза от рецесията, предизвикана от глобалната криза, без да вдига данъци или да извършва съществени съкращения в публичния сектор. Много от реформите обаче са били отложени или само частично успешни – като се започне от социалната сфера, здравеопазването, образованието и се стигне до борбата с организираната престъпност и корупцията, както и съдебната реформа.

Правителството на ГЕРБ, което няма пълно мнозинство в парламента, остана стабилно, независимо от редица скандали по върховете на властта. Провали се опитът за импийчмънт на президента Георги Първанов по обвинения, че е надвишил конституционните си правомощия. Кулминация на скандалите бяха редица спорни правителствени назначения, които в крайна сметка доведоха до отстраняване на няколко министри и висши държавни служители.

Стабилността на правителството се дължеше основно на подкрепата от националистическо-популистката партия "Атака", след като Синята коалиция -дясноцентристки партньор на ГЕРБ, както и РЗС, се дистанцираха от мнозинството.

Национално демократично управление: През 2010 г. напрежението между президента Георги Първанов и правителството на премиера Бойко Борисов бележи връхна точка, когато държавният глава открито оспорва ръководната роля на ГЕРБ, използвайки всяка възможност да изтъкне различията между своята позиция и тази на управляващите. След като опитът за предсрочното му отстраняване от поста пропадна, президентът се политизира още повече, като формира де факто президентска партия, в нарушение на българската конституционна традиция. Този му ход предизвиква още редица конфликти с правителството във връзка с висши назначения.

Тези скандали, както и провалът на бившия външен министър Румяна Желева да стане еврокомисар, доведоха до спад на доверието в премиера Борисов, независимо, че и той, и партия ГЕРБ остават с най-високо доверие в страната.

На политическите сили в България като цяло липсва прагматичен характер, поради което правенето на политика е процес ad hoc на договаряне и предоговаряне между министрите и заинтересовани групи като профсъюзи и професионални асоциации. Премиерът Бойко Борисов си запази ролята на краен арбитър в този процес, вземайки решения през главата на собствените си министри по серия от въпроси.

Политическите борби, както и прекомерната политизация на президентството, компрометира надеждността и ефективността на националното управление през 2010 г., заключават авторите. Поради тази причина рейтингът на страната по този показател пада от 3.25 на 3.50.

Изборен процес: Приет е нов Изборен кодекс, който съчетава четири отделни закона. Посочва се, че това се е случило достатъчно време преди изборите за президент и местна власт в края на 2011 г., след интензивни консултации в парламента и с гражданското общество. В доклада се припомня, че опозицията е имала силни възражения спрямо новия закон и е сезирала Конституционния съд (през 2011 г. КС излезе с решения, с които отхвърли някои от текстовете, гласувани от мнозинството -бел.ред.).

Гражданско общество: Авторите отбелязват, че у нас има голям брой неправителствени организации (НПО), чиито представители оказват влияние в много сфери на публичния живот и публичната политика. В същото време има нужда от официална регулация на лобистката дейност. Проблем е също, че местните източници на финансиране на НПО остават недостатъчно развити. Българското гражданско общество остава с оценка 2.50.

Независими медии: През 2010 г. няма докладвани случаи на посегателства срещу журналисти. Голямото събитие на годината е смяната в собствеността на някои от най-големите печатни и електронни медии. В доклада се споменава продажбата на пресгрупата, издаваща вестниците "Труд" и "24 часа", както и подозренията за конфликт на интереси, които поражда участието  на депутата от ДПС Делян Пеевски в собствеността на "Нова българска медийна група".

Като цяло, прозрачността на медийната собственост в страната остава сериозен проблем, а през последните години са правени законодателни опити за справяне с него.

Посочва се, че Съветът за електронни месии има репутация на политически зависим орган. Той е силно критикуван за начина и качеството на регулаторната си дейност. В процеса на преминаване на дигитално разпространение на електронните медии също е оставена широка врата за политическо влияние, както и от страна на заинтересовани групи. По този показател България остава с оценка 3.75.

Местно демократично управление: През 2010 г. нямаше местни избори, а единствените по-важни частични избори се проведоха при обичайната за такъв вот ниска избирателна активност и с обичайните обвинения за злоупотреби в изборния ден. Най-сериозният структурен проблем в местното управление е недостатъчната ресурсна база за формулиране на програми и политики за местно развитие, както вероятно и необходимостта от междинно (регионално) ниво на самопуравление. Оценката по този показател остава 3.00.

Правосъдие и независимост: Търканията между правителството и съдебната власт през 2010 г. се засилиха поради опитите за институционални реформи, които да доведат до краткосрочни резултати (тоест осъдителни присъди) в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Повечето магистрати не одобряват идеята за създаване на специализирани съд и прокуратура, а правителството успя да прокара законодателните мерки чак в последните дни на годината. Отбелязват се радикалните промени в закона за конфискуване на имущество придобито от престъпна дейност. Друга противоречива мярка беше въвеждането на изискване за допуск до класифицирана информация на членовете на Висшия съдебен съвет, което да става след проверка от ДАНС.

Натискът върху магистратите да издават присъди може да застраши права на гражданите и базовата конституционна рамка. Възможно е законите в тази посока, приети през 2010 г., да бъдат дадени на Конституционния съд. Оценката по този показател остава 3.00.

Корупция: На фона на нарастващите негативните възприятия за корупция и държавно бреме върху икономиката, индиректни доказателства показват, че някои от съществуващите антикорупционни структури и бавно променящи се практики са дали някои позитивни резултати. Отбелязва се подобреното качество на процедури за възлагане на обществени поръчки, по-ефективно усвояване на структурните фондове от ЕС, намаляващо желание от страна на управляващата партия да толерира спорни практики (конфликт на интереси, злоупотреби, нарушения при обществените поръчки). Възникващите позитивни развития в областта на борбата с корупцията обаче все още не са консолидирани и оценката по този показател остава 4.00.

Прогноза: През 2011 г. България е изправена пред предизвикателства на няколко фронта, като се започне с работата по икономическото възстановяване. Членството на страната в Шенген ще бъде отложено най-малко до втората половина на годината, дори още по-нататък. Това ще се интерпретира като провал на ГЕРБ, което допълнително ще ерозира доверието в министър-председателя. Легитимността на правителството в момента до голяма степен зависи от това дали ще се справи с престъпността и корупцията. Ако приети през 2010 г. законодателни мерки бъдат отменени или ако липсват резултати под формата на осъдителни присъди, това също ще се отрази негативно върху одобрението към правителството.

Изходът от президентските избори наесен ще определи дали страната ще се придържа към досегашния модел на парламентарно управление с безпартиен държавен глава или към модел, в който президентът активно участва в партийната политика.

Като цяло в общата част на доклада "Страни в преход-2011" се казва, че в държавите от бившия СССР расте дефицитът на демокрация.

Споделяне

Още от Свят

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?