Саудитската екзекуция извади наяве опасни политически и религиозни разломи

Екзекуцията на шиитския духовник шейх Нимр ан Нимр от Саудитска Арабия извади наяве опасните политически, религиозни и социологически разделителни линии, разсичащи кралството и Залива. Новината за екзекуцията разпали вълнения в богатата на петрол Източна провинция на Саудитска Арабия и в съседен Бахрейн, както и в Южен Ирак. Иранският върховен лидер призова за сваляне на саудитската монархия и предизвика яростен отговор от саудитското правителство, което обвини Ислямската република в намеса във вътрешните работи на кралството.

Гневни протестиращи в Иран щурмуваха саудитското посолство в Техеран, а Саудитска Арабия отвърна, като скъса дипломатическите отношения и подтикна сунитските правителства на своите съюзнички да направят същото.

Посланикът на Саудитска Арабия в ООН каза пред репортери в понеделник, че "ние не сме врагове по рождение на Иран". Но възстановяването на дипломатическите отношения ще бъде възможно само ако Иран "престане и се въздържа от намеса във вътрешните работи на други страни, включително и в нашата".

Съперничеството между двете големи сили в Залива често опростенчески се свежда до надпревара между една консервативна сунитска монархия и една революционна шиитска република. Реалността обаче е по заплетена и по-обезпокоителна.

Източната провинция на Саудитска Арабия лежи на опасен възел на съперничество на големи сили - Иран и Саудитска Арабия, на верски конфликт между сунити и шиити, на икономически и социални противоречия. Тук са и най-богатите петролни залежи в света.

Разделителни линии

Изследователи в Колумбийския университет ( в Ню Йорк) са съставили една чудесна колекция от карти, илюстриращи културните, религиозните, племенните и езиковите разделения в района на Залива.

Те показват районите с шиитско мнозинство, образуващи дъга, започваща от Иран, през Южен Ирак и надолу по източния бряг на Саудитска Арабия към Бахрейн, с допълнителен "израстък" надолу към планините на Северен Йемен.

Иран проявява специален интерес към шиитските общности във всички тези страни. В някои случаи правителството в Техеран, особено Корпусът на стражите на революцията и други хардлайнерски структури, се опитват да експортират своето влияние и да подклаждат вълнения.

Ясно е също, че много от тези шиитски общности имат наболели местни тежнения и голяма част от недоволството им има местни корени, а не е просто подклаждано от Иран. Шиитските общности в Ирак, Бахрейн и Саудитска Арабия - всички те заедно през последното столетие страдат от дискриминация и маргинализация от страна на сунитските правителства и общества. Към този дестабилизиращ коктейл се прибавя и това, че именно в тези райони са повечето от оставащите запаси на петрол и газ в региона.

В населения предимно с шиити Южен Ирак има много повече петрол и газ, отколкото в районите със сунитско мнозинство в централната част на страната. А в Саудитска Арабия повечето от петролните и газови залежи на страната са именно в Източната провинция.
Какво точно е положението в Източната провинция остава относително неясно, защото достъпът и новините оттам се контролират от саудитското правителство, което всячески се опитва да спъва международните дискусии за политическите рискове, засягащи кралството.

Потенциалът за сериозни вълнения (там) е един от онези малко вероятни, но вещаещи сериозни последствия рискове, които трудно могат да бъдат преценени, но не трябва и да бъдат игнорирани.

Вълненията остават по-скоро второстепенен, отколкото основен риск. Много по-вероятно е в Източната провинция да се запази спокойствие, и съответно, много по-слабо вероятно е там да се надигнат социални безредици. Никой няма да спечели, ако заложи на политическа нестабилност в Саудитска Арабия или на вълнения по петролните полета просто защото вероятността за това всяка година е ниска.

Рискът от вълнения може да бъде 5 на сто или дори 1 на сто, но това все пак не е нула. Същото би могло да се каже и за риска от социални вълнения в Египет или Тунис преди 2011 г. Тези рискове са достатъчно реални, за да се възприемат като сериозна заплаха от саудитското правителство, което продължава да поддържа силно присъствие на сили за сигурност в тези райони, и това обяснява защо конфронтацията между Рияд и Техеран е толкова остра и толкова персонална.

Сложното кралство

В повечето части на Близкия изток националните граници не съответстват на религиозните, културните, езиковите или племенните разделения, и Саудитска Арабия не е изключение. Кралството е амалгама от консервативния централен регион (Наджд) със западното крайбрежие (Хиджаз) и източните оазиси по брега на Залива (Ал Хаса) - всички те сравнително доскоро бяха управлявани поотделно.

Крал Абдулазиз, управникът на Наджд, завладя Ал Хаса през 1913 г. при разпада на Отоманската империя и прибави към тях Хиджаз през 1924-25 г., за да обедини накрая страната през 1932-а. Между тези региони обаче, а дори и вътре в самите тях, все ще остават големи културни и религиозни различия.

Голяма част от политическия и религиозен елит се попълва от Наджд, а именно този регион се идентифицира и с най-строгата уахабитска форма на исляма. Хиджаз е средището на по либерални интерпретации на исляма, докато мнозинството от населението в Ал Хаса следва шиитската форма на исляма.

Като част от усилията по изграждане на държавата консервативните религиозни възгледи от Наджд бяха наложени на другите части на страната. Според Комисията по международните религиозни свободи в САЩ днешната саудитска държава "дава предимство на своята собствена интерпретация на сунитския ислям пред всички други интерпретации" и "ограничава повечето форми на публичен религиозен израз, които не съответстват на неговата специфична интерпретация на сунитския ислям".

Един от резултатите е дългата история на дрязги между сунитите, особено тези, които следват стриктната уахабитска интерпретация, и шиитските общности в Ал Хаса, която вече е преименувана на Източна провинция.

"Властите продължават да репресират и дискриминират духовниците дисиденти и членовете от шиитската общност , - се казва в последния годишен доклад на комисията. - Шиитската общност се сблъсква още с дискриминация в образованието, при наемането на работа, в армията, в политическото представителство и в съдебната система". ("International Religious Freedom Report 2015").
Саудитското правителство отхвърля всякакви обвинения в дискриминация. Последните доклади отбелязват и напредък към прекратяване на официалната дискриминация, но доколко тя остава на неофициално равнище е неясно, защото саудитското правителство се отнася крайно неохотно към такива проучвания.

През 2012 г. Комисията констатира: "Няма министри шиити в правителството, само 5-има от 150-те члена на Шурата (Консултативния съвет) са мюсюлмани шиити, и има много малко шиитски мюсюлмански лидери на високи правителствени постове, особено в структурите по сигурността".

"В преимуществено сунитските мюсюлмански райони на страната извън Източната провинция мюсюлманите шиити и исмаили (разновидност на шиитския ислям - бел.ред.) са подложени на тормоз, арести и задържания", заключава американският доклад ("International Religious Freedom Report 2012").

Протести с насилие

Верските търкания между сунити и шиити периодично водят до вълнения в Източната провинция - включително две големи стачки срещу Арабската американска петролна компания (Aramco) през 1953 и 1956 г., всеобщо въстание през 1979-1980 г. и демонстрации през 2011 г.

Стачките през 1953 и 1956 г. "бяха предизвикани от недоволство от ниските заплати, лошите трудови и жизнени условия, и от расизъм", смята историкът Тоби Джоунс от Университета "Рутгерс".

"От самото начало Арамко болезнено усещаше наличието на несъвместимост между мюсюлманите сунити и шиити", отбелязва и бившият шеф на компанията Франк Джънгърс в своите мемоари.

"Шиитите определено бяха малцинство в национален мащаб, но мнозинство в Източната провинция и живееха в отделни райони. Ние в компанията имахме внимателна политика да не допускаме религиозните различия да се превръщат във фактор при обучението и оценката на работниците", обяснява Джънгърс.

През 1979 г. избухнаха протести в Катиф и в редица други шиитски области в Източната провинция, както и в съседен Бахрейн, и се стигна до насилствени сблъсъци със силите за сигурност. Вълненията, в които имаше силен верски елемент, избухнаха само няколко месеца, след като иранският шах бе свален със сила и ислямската революция докара на власт аятола Рухола Хомейни.

Новото правителство в Техеран се опитваше да изнася своята революционна идеология и открито насърчаваше шиитските общности в съседните Ирак, Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия да въстават срещу техните сунитски управници. Правителството на Хомейни предаваше в ефира своите революционни послания, излъчвайки мощен радиосигнал директно към Източната провинция.

" Няма съмнение, че иранската революция галванизира политиката и вдъхна енергия на недоволството сред шиитите в съседните страни", смята споменатият по-горе Джоунс.
През 2011 г. отново се стигна до протести с насилие в Източната провинция и в Бахрейн като част от Арабската пролет, отново най-вече сред шиитските общности, но те бяха потушени от службите за сигурност.

След екзекуцията на Нимр, стотици протестиращи излязоха по улиците на Катиф в събота, твърдят очевидци.

По БТА.