Съветът на ЕС настоя за публичност на знаковите дела в България

Ключови са изборите за нов ВСС и шеф на Върховния административен съд

Съветът на ЕС настоя за публичност на знаковите дела в България

България трябва да засили борбата с корупция по високите етажи на властта и да покаже солидни резултати, а пътят минава през публичност по знаковите дела и преодоляване на системните слабости. Това най-общо е позицията на Съвета на ЕС, който прие в сряда мониторинговите доклади на Европейската комисия за България и Румъния.

Съветът на ЕС е един от най-важните органи на съюза и ще има решаваща дума за прекратяване на мониторинговия механизъм, ако това бъде препоръчано от ЕК. Съветът на ЕС е съставен от представители на правителствата на страните от ЕС, участва в приемането на европейското законодателство и координиране политиките на съюза.

Разликата в оценките на Съвета на ЕС за България и Румъния е очевадна. За Румъния се казва, че има реализиран значителен напредък във всички области.

"Със забележителен темп продължиха действията, предприети от основните съдебни институции и институции за съблюдаване на етичните норми с цел справяне с корупцията по високите етажи на властта. Професионализмът в румънската съдебна система като цяло продължи да се подобрява", се казва в доклада на Съвета.

В същото време се изразява загриженост за действията на новото правителство, което се опита да декриминализира корупционните престъпления до 44 000 евро и предизвика масови протести. Така мониторингът за Румъния е продължен с настояването да се покажат "доказано устойчиви и необратими" реформи.

За България се казва, че са "предприети някои окуражителни стъпки", но е необходимо "спешно ускоряване на цялостния напредък". Има положителна оценка за напредъка в борбата срещу организираната престъпност. По отношение на съдебната реформа се казва, че има положителното развитие само в законодателен план.

"Трябва да се засили борбата с корупцията, особено по високите етажи на властта, подкрепена със солидни резултати. Сред мерките, които трябва да се приемат, новата правна рамка за борбата с корупцията, включително създаването на ефективен орган за борба с корупцията, следва да остане ключов приоритет", се казва в оценката на Съвета на ЕС.

ЕС иска промяна в Закона за публичната администрация, за да се укрепят инспекторатите в отделните институции.

"За да постигне резултати по отношение на окончателните съдебни решения за присъди в областта на борбата с корупцията и тяхното изпълнение, България следва да преодолее сегашните слабости и да създаде механизъм за публично отчитане на напредъка (разследвания, повдигнати обвинения, присъди и изпълнение) за вече попадащите в общественото пространство дела за корупция по високите етажи на властта", е условието на Съвета на ЕС.

В момента прокуратурата буквално не подлежи на отчетност при воденето на знаковите дела срещу публични фигури, което води до редица съмнения за нейната безпристрастност. Главният прокурор обаче не желае да се отчита детайлно пред парламента и дори сезира Конституционния съд, за да се забрани на депутатите да го питат по конкретни дела. Повод за сезирането на КС станаха въпроси на депутати от РБ за делото "КТБ".

Като цяло Съветът иска засилване на борбата с корупцията на всички нива, не само по върховете на властта.

"Трябва да се вземат и допълнителни мерки за укрепване на предотвратяването и борбата с корупцията на местно равнище, включително в сферата на обществените поръчки", допълват от Съвета на ЕС.

Специално внимание е отделено на кадруването в съдебната система. Там исканията са за полагане на "специални усилия" в следните области:

  • Да се гарантира прозрачен избор на бъдещия ВСС;
  • Да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд;
  • Да се подобри функционирането на съдебния инспекторат;
  • Да се подобри допълнително дейността на прокуратурата;
  • Да се укрепи нормативната уредба за наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.

"Важно е реформата на съдебната система да продължи с цел подобряване на професионализма, отчетността и ефикасността в съответствие с препоръките на Европейската комисия", се казва в оценката на страните членки на ЕС.

ЕК няма да се занимава с Емил Радев и медиите около Пеевски

В сряда Европейската комисия отхвърли обвиненията, дошли от българския евродепутат Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП) и от медиите близки до Делян Пеевски, че докладите ѝ за България не са обективни и компетентни. Атаката на медиите бе по линия на това, че експертите в ЕК, които изготвят докладите, нямали юридически опит.

"Монитор" обвинява лично Юри Тавание, служител на Делегацията на Европейската комисия в България, че е в конфликт на интереси и поддържа съмнителни връзки с "грантаджийски" съдии. Имат се предвид Съюзът на съдиите в България и лидерът на "Да, България" Христо Иванов.

Преди това "Труд" написа, че Тавание е агент на ЦРУ заради изтекла грама от американското посолство, в която се преразказва разговор с Тавание за нагласите около евродоклада през 2009 година.

"Комисията отхвърля всички атаки срещу отделни нейни служители и срещу процеса на Механизма за сътрудническо и проверка. Докладите се приемат от Колегиума на комисарите. Методологията на Комисията, докладите и техните заключения се одобряват от Съвета всяка година", заяви Кристиан Виганд, говорител по въпросите на правосъдието в Комисията, цитиран от "Клуб Z".

Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?