Съветът на Европа чака новия медиен закон за експертиза

Новият закон за радио и телевизия, подготвян от Българската медийна коалиция, трябва задължително да бъде представен за експертиза в Съвета на Европа. Това е заявила председателката на Комисията по спазване на задълженията и ангажиментите на държавите-членки на Съвета на Европа Жозет Дюрийо на среща с депутати от медийната комисия в парламента.

Тя оценява като отличен факта, че неправителственият сектор подготвя проект за медиен закон след като управляващите не успяха да приемат законопроекта, изготвен в медийната комисия през май миналата година.

През есента е възможно новият медиен закон да влезе за обсъждане в парламента.

Миналата година, проектът за медиен закон, внесен от шефката на медийната комисия Милена Милотинова и заместничката ѝ от ДПС Емел Етем, не бе приет от пленарна зала, защото се оказа, че не е изпратен предварително за експертиза в Страсбург. По повод тогавашните скандали и остра кореспонденция между София и Страсбург, Милотинова обясни днес, че "недоразуменията", свързани с предишния проект за нов медиен закон и становището на Съвета на Европа по него са възникнали, тъй като Дюрийо е искала писмото да бъде подписано от премиера или от председателя на парламента, а не от председателя на медийната комисия. Милотинова не можа да обясни защо едва сега е изяснила какви са изискванията за получаване на експертиза.

Изпълнителният директор на Българската медийна коалиция Димитър Сотиров каза пред журналисти след срещата, че преди законопроектът да влезе в медийната комисия трябва да се изчака становището, а писмото за експертиза да бъде подписано или от премиера, или от председателя на парламента. Сотиров предположи, че около края на юли ще е готов проектът и експертизата към него от Съвета на Европа.

Гражданска квота и прозрачност в регулаторния орган

В проекта, изготвян от БМК, водеща е независимостта на регулатора на ниво конституиране, посочи Сотиров, цитиран от БНР. Той обясни, че за това в момента се водят разговори за въвеждане на гражданска квота и в бъдещия регулаторен орган вече да има три равни квоти - представителство на парламента, президента и на гражданското общество. На второ място, като гаранция, че няма да доминират определени интереси, решенията ще се взимат с квалифицирано мнозинство. В отговор на въпрос Сотиров каза, че най-обсъжданият брой на членовете на регулаторния орган е девет, но се обмисля и увеличаването му на 11.

Идеята е регулаторният орган да действа максимално прозрачно и да се степенуват санкциите. По думите му всичко това ще доведе до по-голяма прозрачност и отчетност на органа и ще бъде доста по-трудно да се легитимират решения, които нямат връзка с логиката и с действителността, на каквито сме свидетели сега.

Мотивите, с които СЕМ избра проф. Емил Владков за шеф на БНТ, така и не бяха огласени публично под предлог, че всеки член на Съвета гласува тайно.

В отговор на въпрос Борислав Великов от НДСВ каза, че управляващите ще подкрепят такъв законопроект за радиото и телевизията, който ще бъде балансиран.

В Страсбург вече знаят за новия шеф на БНТ

В разговорите в парламента е станало въпрос и за избора на новия генерален директор на БНТ проф. Емил Владков, чието назначение от Съвета за електронни медии предизвика напрежение сред журналистите и работещите в обществената медиа.

Мадам Дюрийо знаеше името на новия генерален директор и тя го спомена сама, останах с впечатлението, че тя знае за случващото се в телевизията, каза Димитър Сотиров. След като ѝ съобщили, за притесненията и започналите промени, тя е проявила интерес към случващото се и ще разговаря с журналистите от БНТ и с проф. Владков.

Борислав Великов от НДСВ изрази личното си мнение, че не е съвсем ясно защо точно Емил Владков е бил избран за генерален директор на БНТ. Струва ми се, че в момента в БНТ текат процеси, които би следвало да бъдат следени внимателно и да не се оставят нещата да стигнат до конфронтации, допълни той.

Обществени такси за БНТ и БНР

Остро беше поставен въпросът за отношението на БНТ към въвеждане на обществените такси, тъй като това е едно от основните изисквания и на Съвета на Европа, и на еврокомисията, обясни председателят на медийната комисия. България има законодателство по този въпрос, но все още не е създаден фонд за радио и телевизия, отбеляза Милотинова.

Тук е въпросът доколко БНТ и БНР осъзнават необходимостта от този европейски подход, категорична съм, че това не може да се случи в България без кампания от страна на БНТ и БНР, които да обяснят на хората защо се налага това да стане, коментира още Милотинова.

БСП: Правителството да не прави опит за овладяване на медиите

От левицата са посочили пред мада Дорийо, че политическият натиск върху медиите е значително по-слаб, отколкото е бил при управлението на СДС. Ако става дума за проблеми, които трябва да бъдат решавани, те са по-скоро в посока да се осигури независимостта на медиите от икономически структури и влияния, посочи зам.шефът на БСП Румен Овчаров.

Сегашното правителство също направи опит да овладее медиите на два пъти, но не успя, сега един трети опит в края на мандата в тази посока за нас ще бъде неприемлив, са посочили от левицата пред Дюрийо.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?