Съветът на Европа критикува закона за вероизповеданията, застъпва се за македонска партия

България има напредък по редица въпроси в областта на борбата с расизма и нетърпимостта, но много от препоръките на Съвета на Европа не са изпълнени или са осъществени частично, се посочва в най-новия, трети доклад на Европейската комисия за борба срещу расизма и нетърпимостта на Съвета на Европа, разпространен днес.

Новият закон за вероизповеданията от 2002 г. не решава всички проблеми по отношение на религиозната свобода в България като не осигурява равнопоставеност за вероизповеданията, смятат в СЕ.

Законът за вероизповеданията обяви православието за юридическо лице екс леге, докато всички останали вероизповедания трябва да регистрират уставите и ръководствата си в съда. В преамбюла към закона бе отбелязана историческата роля на църквата, срещу което протестираха представители на протестантските църкви, а също и мюсюлманите - също традиционна религия в страната.

В доклада се съобщава още, че Европейският съд по правата на човека е получил молба за създаване на македонска партия.

Комисията обръща вниманието на властите върху необходимостта от зачитане свободата на вероизповедание и свободата на сдружаване на македонците.

В най-новия доклад на комисията се съдържа оценката, че членовете на турската общност в България са по-добре представени в обществените структури, а правото на събирания на представителите на македонската общност е по-ефективно гарантирано, отколкото през периода, анализиран в предходния доклад. Докладът обхваща периода до 27 юни 2003 г., като разглежда прилагането на препоръките на комисията от предходния ѝ доклад, публикуван през 2000 г, отбелязва БТА.

Сред положителните промени, настъпили в България, се посочва решението на Министерство на образованието и науката за интегриране на деца и ученици от малцинствата и по-специално за интегрирането на деца от ромски произход в българските училища. Положително е оценено и създаването от Национална служба "Полиция" на специализирана комисия за човешките права и организирането на обучение на полицаи, съдии и други държавни служители.

Европейската комисия за борба с расизма и нетърпимостта смята, че в България все още има предубеждения и дискриминация по отношение на малцинствата, по-специално ромите, както и към имигрантите, бежанците и хората, търсещи убежище. Все още има сериозни проблеми, свързани с прекомерната употреба на огнестрелно оръжие и сила срещу роми от страна на полицаи, смята комисията на Съвета на Европа.

На българските власти се препоръчва да положат още усилия за подобряване на положението на ромите във всички области и да продължат да работят за подобряване на положението на останалите малцинства. В доклада се препоръчва да се води борба със сегрегацията на ромски деца в училище и възможно най-бързо да се приложи Рамковата програма за интеграция на ромите, приета през 1999 г.

Препоръчва се да се промени законодателството, свързано с употребата на огнестрелно оръжие и отблизо да се следи за прекомерната употреба на такова оръжие и сила срещу роми.

Към доклада има анекс, в който българските власти представят възраженията си по повод някои от наблюденията и препоръките на комисията. В него се казва, че в третия доклад на комисията има текстове, които съдържат очевидни неточности и създават невярна представа за реалното положение с човешките права в България.

Европейската комисия за борба с расизма и нетърпимостта е създадена от Съвета на Европа като независим орган за мониторинг на човешките права, специализиран по въпросите на расизма и нетолерантността.

Освен за България, СЕ огласи днес и доклади за Белгия, Норвегия, Словакия и Швейцария.

В доклада за Белгия се отделя специално внимание на въпроса за политическите партии, които прибягват до расистка или ксенофобска пропаганда. В документа се посочва, че все още трябва да бъде направено много, що се отнася до гарантирането на еднакви възможности на чужденците и имигрантите на пазара на труда. Увеличаването на проявите на антисемитизъм и ислямофобия изисква активни усилия от страна на цялото белгийско общество за справяне с тези явления, твърди комисията.

В доклада за Норвегия се подчертава необходимостта от адекватна защита срещу расистки прояви. В него се изтъква също нуждата от гарантиране на еднакво третиране на чужденците и имигрантите в сферата на заетостта и жилищното настаняване. В документа се отделя място и на други проблеми, свързани с положението на имигрантите и кандидатите за убежище в Норвегия.

В Словакия продължава насилието с расистки мотиви, включително сериозни прояви на полицейска бруталност, отбелязва комисията в доклада си. Ромското малцинство остава сериозно ощетено в повечето сфери и по-специално в областта на жилищното настаняване, заетостта и образованието. Комисията призовава за пълно, прозрачно и безпристрастно разследване на обвиненията, свързани със стерилизацията на ромски жени без тяхното съгласие.

В Швейцария повод за тревога дават случаите на лошо третиране и дискриминация от страна на полицията към представители на определени малцинства и по-специално към африканци, както и цялостното обществено отношение към тази група, предупреждава комисията. Въпросът за кандидатите за убежище и бежанците също е обект на негативен и враждебен дебат в публичната и политическата сфера, се изтъква в доклада. В него се отбелязват и множеството нерешени проблеми при процедурата за кандидатстване за убежище.