Съветът на НАТО не подкрепи американските планове за противоракетна отбрана

В декларацията, приета по този въпрос от Съвета, не се споменават ракетните атаки като "обща заплаха" за съюзниците , както се надяваха САЩ. Страните членки на организацията "възнамеряват да проведат енергични консултации и приветстват уверението, дадено от САЩ, че мненията на съюзниците ще бъдат взети предвид при разработването на по-нататъшните им планове", се казва вместо това в документа.

Американският държавен секретар Колин Пауъл се надяваше да убеди скептично настроените съюзници от НАТО да подкрепят по-енергично плановете за ПРО. Но според добре информирани източници, запазили анонимност, Франция и Германия са се противопоставили на предложенията му. Все пак Пауъл убеди партньорите на САЩ да не споменават в общата си декларация Договора за ПРО от 1972 г. Миналата година Северноатлантическият съвет го нарече "крайъгълен камък на стратегическата стабилност".

САЩ се надяват да се оттеглят или да ревизират договора, който забранява изграждането на национални противоракетни системи.

Ще бъдат обсъдени и отношенията между НАТО и Европейския съюз. Турция, която е член на НАТО и кандидат за ЕС, ще бъде подложена на натиск от останалите 18 страни-членки на Алианса да вдигне ветото си върху достъпа на ЕС до структурата за военно планиране на НАТО.

В навечерието на срещата на външните министри на страните от НАТО Турция продължаваше да се противопоставя на идеята бъдещите европейски сили за бързо реагиране да могат да използват ресурсите на Северноатлантическия съюз, предаде ДПА. Нашата позиция ще остане непроменена на тази среща, заяви турският външен министър Исмаил Джем. Същевременно той изрази надежда, че ще бъде постигнато споразумение по този въпрос. Аз и моите колеги сме решени да продължим с преговорите, така че ще намерим решение, посочи министърът.

Успоредно със срещата на министрите на външните работи на страните от НАТО се провежда и заседание на съвета Русия - НАТО. Американският държавен секретар Колин Пауъл и британският външен министър Робин Кук ще се опитат да убедят руските ръководители да променят позицията си по британско-американското предложение за промени в международните санкции срещу Ирак, твърдят дипломатически източници, цитирани от Ройтерс.

Русия, която е представена от външния си министър Игор Иванов, е сред страните, които категорично разкритикуваха обсъжданата миналата седмица в Съвета за сигурност проекторезолюция. Тя предвижда облекчаване на санкциите върху стоките за широко потребление, като в същото време се засилва контролът върху вноса в Ирак на стоки с военно предназначение.

Очаква се Франция, чийто външен министър Юбер Ведрин също е в Будапеща, да подкрепи по принцип проекторезолюцията.

В Будапеща обаче няма представител на Китай, петата страна-постоянна членка на Съвета за сигурност с право на вето. Късно снощи в централата на ООН се срещнаха постоянните представители на петте страни от Съвета за сигурност, но не постигнаха напредък по спорната резолюция. Франция е предложила няколко допълнения. Част от тях са били приети от Лондон и Вашингтон, но едва ли скоро ще се стигне до гласуване на проекта, прогнозира Ройтерс.

САЩ и Великобритания искат резолюцията да бъде одобрена до 31 май, тоест преди на 3 юни да изтече срокът на поредния етап от програмата на ООН "петрол срещу храни", съгласно която Ирак има право да продава ограничени количества петрол, за да купува хранителни стоки и медикаменти.
Ирак е недоволен от предлаганата резолюция и заплаши, че ще спре доставките си на петрол за някои страни, ако бъдат одобрени новите мерки.

Обсъждането на най-спорните моменти от проекторезолюцията засега е отложено, за да може генералният секретар на ООН Кофи Анан да даде своите препоръки и Съветът за сигурност да има време да ги разгледа.