Съветът по сигурността се захвана с нови закони за НРС и НСО

Необходими са нови закони за Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО), както и усъвършенстване на законите, регламентиращи дейността на останалите специални служби в МВР и МО. До този извод стигна на днешното си заседание Съветът по сигурността към премиера.

Новите закони за специалните служби трябваше да са отдавна приети - още в края на миналата година, преди официалната ни покана за членство в НАТО, която получихме на срещата на върха в Прага. Само след седмица, на 14 октомври в Брюксел на среща със страните-членки на НАТО ще бъде направен годишен преглед на изпълнението на поетите от България ангажименти по Плана за действие за членство в НАТО.

Съветът по сигурността днес бе свикан от вицепремиера Пламен Панайотов, в чийто ресор са силовите министерства, както и всички ведомства, ангажирани с евроатлантическата ни интеграция. В заседанието участваха министърът на външните работи Соломон Паси, заместникът му Любомир Иванов, министърът на правосъдието Антон Станков, директорът на Национална служба "Сигурност" ген. Иван Чобанов и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов.

Да се пристъпи към подготовка на нова Стратегия за националната сигурност в контекста на непосредствената перспектива за присъединяване на България към НАТО и ЕС, като се отчетат резултатите от провеждащия се стратегически преглед на отбраната, реши днес Съветът по сигурност. Участниците в заседанието оценили "високо дейността и извършените реформи в специалните служби в последните две години в контекста на присъединяването на страната ни към ЕС и НАТО", посочва правителствената пресслужба.

"Основни ориентири за предстоящите промени следва да бъдат изискванията на НАТО и ЕС и засилването на гражданския контрол върху дейността на специалните служби", гласи съобщението на правителствената информационна служба. От него обаче не става ясно има ли вече проекти за бъдещите закони за НРС и НСО, кой ще поставя задачите и на кого ще докладват службите, а също и как ще бъде разширен гражданският контрол над тях. Няма информация и за поставен срок за приключване с новата законодателна уредба като се има предвид близо двегодишното ни закъснение според изискванията на НАТО.

В момента НРС и НСО са под контрола на президента, но действат по стари нормативни актове. Самият Георги Първанов също се обяви преди месеци за необходимост от нова законодателна уредба за разузнавателната ни служба, но нямаше предвид тя да бъде подчинена на Министерския съвет. Президентът предупреди публично, че е против промяната в установения баланс на контрол, който упражняват президент, парламент и правителство над службите. Реакцията му бе провокирана от желанието на премиера да назначи за свой координатор на службите о.з. ген. Бриго Аспарухов.

Според Аспарухов НРС трябва да е към изпълнителната власт, т.е. да е подчинена на министър-председателя. За да осуети назначаването на нов координатор, Първанов свика шефове на специалните служби в МВР и МО, а после обяви, че и те не са за радикални промени.

По-късно днес, преди заседанието на Политическия съвет на НДСВ вицепремиерът Пламен Панайотов, съобщи, че Съветът по сигурността не е обсъждал конкретни законопроекти за специалните служби, а е имало принципно становище да се усъвършенства нормативната уредба, която регламентира дейността на тези служби.