Съветът по законодателство към парламента няма думата по важните за властта закони

Два месеца след създаването на Съвета по законодателство в 44-то Народно събрание, е напълно ясно, че желанието на законотвоците е да го ползват като фасаден орган и да търсят становището му само по маловажни за управляващите законопроекти. Последното доказателство за това е, че мнозинството така и не е поискало становище за антикорупционния закон, който бе прокламиран като един от най-важните за целия мандат на кабинета "Борисов 3".

Историята около този закон показва, че засега ГЕРБ и "Обединени патриоти" решават се допиват до Съвета по законодателство само по актове, които са без особено значение за реализация на техните политически интереси, показа проверка на Mediapool.

Депутати от опозицията споделят неофициално, че председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) никога не е възнамерявал да иска от Съвета становище за антикорупционния закон. При създаването на експертното звено в началото на октомври бе оповестено, че той ще дава оценка по проектозаконите, изпратени му по решение на председателите на водещите комисии по тях.

"Кирилов никога не е искал да получим становище от експерти. Основният аргумент на управляващите бе, че "съветът ще саботира приемането на закона", коментираха пред Mediapool опозиционни депутати.

Потърсени за коментар, членове на Съвета по законодателство заявиха, че законът е "твърде непрофесионален, а някои текстове издават авторитарни нагласи". Затова и проектът нямаше да получи положително становище от експертния орган.

"Бях говорил с предходния председател Димитър Главчев, който каза, че ще изпрати антикорупционния закон при нас, но това така и не се случи", каза пред Mediapool председателят на Съвета по законодателство и бивш служебен премиер проф. Огнян Герджиков.

"Вече работим по различни закони, но ние нямаме право да ги изискваме сами. Съветът получава искане за становище или от председателя на парламента, или от председател на дадена комисия", допълни той.

Проф. Герджиков съобщи, че парламентът им е поискал мнение за Кодекса на труда, Търговския закон, както и Административно процесуалния кодекс.

Освен че избягват да търсят независими експертни становища за наказателната политика на държавата, депутатите очевидно не желаят такива и по важни промени в други закони. Според юристи такъв е бил случаят с промените в енергийния закон, чийто преходни и заключителни разпоредби принуждават всички електроцентрали да продават тока си на борсата. Подобна мярка променя променя пазара на електроенергия, но мнозинството не поиска да разбере какво мислят юристите по темата, коментираха експерти от Съвета пред Mediapool.

Становище не е било поискано и за въведения мораториум върху плащането на иновативни лекарства от здравната каса, който щеше да стигне до Конституционния съд, ако Бойко Борисов не беше наредил на ГЕРБ да го отменят. "Ето – мнозинството можеше да попита Съвета по законодателство дали подобна забрана не противоречи на основния закон. Но не го стори", коментираха от БСП пред Mdiapool.

Веднага след оставката на бившия парламентарен шеф Димитър Главчев през ноември и замяната му с Цвета Караянчева, сред депутатите се заговори, че може да настъпят промени в Съвета по законодателство, тъй като той е орган към председателя на НС.

По този повод Караянчева заяви пред Mediapool, че не възнамерява да сменя хора, защото в Съвета са избрани "достатъчно добри експерти". На въпрос защо толкова важният за управляващите и толкова спорен според експерти антикорупционен закон не е изпратен за становище, тя отговори: "Дани Кирилов така е преценил".

На въпрос към Герджиков дали самият Съвет е изискал закона заради обществената му значимост, той каза, че "това би било политическа намеса". "В крайна сметка за каквото поискат мнение – ние за това даваме", уточни той.

Огнян Герджиков каза още, че е поискал от Цвета Караянчева проектите, по които Съветът трябва да се произнесе, да се изпращат веднага след като минат на първо четене в комисиите, тъй като работата е обемна и прецизна.

Според опозицията пък председателите на комисии изобщо не помнят да има такъв съвет, въпреки че е прясно създаден: "Ако трябва да се имитира дейност за несъществени неща – ще питат, ако е нещо важно - както се вижда от тези два месеца, Съветът по законодателство няма да бъде търсен".

Съветът по законодателство бе създаден в началото на месец октомври от бившия председател на парламента Димитър Главчев. Органът е консултативен и становищата му не са задължителни. Негов председател е Огнян Герджиков, а членовете са още 21 изтъкнати юристи. В съвета има четири направления: Конституционно и международно право, Административно и финансово право, Граждански отрасли и Наказателни отрасли.

Още от България