"Бях шокиран, защото дълго време смятах, че военна операция в Украйна е неосъществима. Не беше правдоподобно", коментира Андрей Кортунов, който е уважаван външнополитически анализатор и съветник на Кремъл, който не е известен като апологет на Путин, но не се страхува да защитава действията на руското ръководство, ако намери за добре, съобщава Sky news. Кортунов е генерален директор на Руския съвет за международни отношения.
Той коментира, че е от съществено значение Русия да предприеме стъпки за прекратяване на тази война възможно най-скоро.
“Съветът ми днес, като се има предвид настоящата ситуация, би бил прекратяването на огъня да се превърне във основен приоритет. Трябва да спрем конфликта. За начало трябва да стигнем до масата за преговори не само с Украйна, но и със Запад“, казва Кортунов.
Sky news допълва, че той е от група експерти по външна политика, които дълго време са съветвали Кремъл. Но сега явно Владимир Путин е изключил от обкръжението си много от по-умерените си съветници. Кортунов не може да разбере логиката на действията на Путин в Украйна.
“Не разбирам логиката, която Путин има в момента, неговата собствена обосновка, която оправдава действията, които е предприел. Трудно ми е да вляза в мисленето му, какво наистина е мислил, когато е взел това решение“, обяснява Кортунов.
Руският президент е стеснил групата си от съветници до малка клика от силовици, както в Русия се наричат агресивно настроените генерали и служители на тайните служби. Съветници като Кортунов, който се е застъпвал за по-голяма интеграция с външния свят и взаимноизгоден просперитет, са изключени.
"Склонни сме да вярваме, че целта на играта е развитието и не мога да си представя, че някои хора около г-н Путин вярват, че целта е оцеляването", допълва той.
Последствията т тази политика ще са сериозни за Русия и останалия свят. Според него силовиците са успели да убедят Путин, че Западът е готов да го свали от власт. Санкциите и изострящата се реторика ще го убедят допълнително. Ако приоритетът е оцеляването, неговата тактика може да бъде по-малко компрометираща.
За Кортунов и такива като него, изключени от вземането на решения от Кремъл, това са мрачни дни, коментира Sky News.
От твърд защитник на Путин, който обясняваше нюансите на действията на Русия зад граница, той се е превърнал в човек, който изглежда поразен от ужаса на последните няколко дни. Кортунов вероятно не е единствен.
“Депресиран съм“, каза той. “Мисля, че много от нас са депресирани. Мисля, че има много хора в Кремъл, които трябва да бъдат депресирани, защото цената ще бъде значителна и разбира се, знаете, ние трябва да бъдем депресирани и защото се убиват хора. Знаете ли, това е нещо, което никога не трябва да забравяме", казва Кортунов
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
33 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Това не прилича на депресиран човек. Спомням си сълзите в очите на Елцин, когато знаеше, че оставя властта на ГКЧП. Една съвсем различна картина.
На скамейката на трибунала, военнопрестъпниците : Путин,Лавров,Шойгу. По сако, без вратовръзки,със слушалки на главите, че следствието се води на украински.Зад тях,кордон от украински войници. Ех, имаме си готов сценарий от Нюрнбергският процес ! Ами,Захарова?!!! За нея ще намерим, някой як сержант от украинските барети!
Не можем да му влезем в главата на Путин, нито знаем с каква разузнавателна информация разполага, за да разберем това му действие от обоснована превенция ли е или от ментална нестабилност. Иначе Русия и преди него е заявявала че опитите за разширяването на НАТО към Украйна и Грузия ще има военнен последици(както и имаше). Не ме разбирайте погрешно, аз съм за това суверенна държава да си решава сама такива неща. Но пък трябва да се вземат предвид и даденостите. Освен това след като Байдън постави …
ЕС(а и САЩ) на колене пред Путин и му завърши СП2, по който Германия си точи лигите, Путин ще има козове за търгуване в преговорите след приключване на офанзивата си. А най-опасното е че ТЛГлобалистите , така накараха Путин и Китай да се съюзят. Но за това никой не пише.
ПовЕрвах му на тоя:)
Този въпрос изобщо не бива да се задава. Не й дължим никакво освобождение, а само неуспяло поробване.
Длъжници ли сме на Русия? (фотогалерия)
Александър Тацов2022-03-02 353
Facebook Twitter LinkedIn Pinterest Skype
Цариградска конференция Снимка: wikipedia.org
Десетилетия наред, марксистката историческа наука, народното писателство и прогресивният печат облъчваха българския народ със заклинанието, че, видите ли, Русия самоволно и независимо решила да освободи България, като го постигнала с цената на 200 000 (!) жертви. Допреди десетина години, на входа на храма „Александър Невски“ се мъдреше паметна …
плоча с подобно съдържание – твърдеше се, че „за свободата на България са загинали 200 000 руски воини“.
Подразбира се от това, че цялата България е станала изведнъж и окончателно, национално свободна (т.е. независима и целокупна) (1) и завинаги трябва да е благодарна на Русия, поради огромния брой жертви. Очевидният извод от тази теза е, че трябвало винаги да се подчиняваме на Русия, защото тя знае най-добре, какви са българските интереси…
Главният въпрос
Обаче ако приемем, че Русия е освободила веднъж завинаги цяла България (т.е. целокупния народ върху цялата му национална територия), остава да виси със страшна сила, един въпрос:
Тогава кого освобождаваха повече от 200 000 убити български войници, офицери и опълченци през Забравената епопея на ПЕТТЕ войни, свързани с идеята за Национално освобождение и обединение (1885 -1945 г.)?
За какво загинаха тези герои и ЗАЩО подвигът им е съзнателно забравен, а паметниците на повечето от тях 45 години са систематично унищожавани, поругавани, забравени или потънали в немара, чак досега (не само зад граница, но и в страната)?
Огромни са жертвите от тези войни: още два пъти по толкова ранени, инвалидизирани и безследно изчезнали. Десетки хиляди убити и загинали дава и българското цивилно население в Тракия и Македония, подложено на етнически геноцид от сръбски, гръцки и турски редовни и нередовни военни формирования. Това мирно население е систематично унищожавано и прогонвано (както свидетелстват международните анкети). Стотици хиляди бежанци, изгубили роден дом и семейства, само с дрехите на гърба си, търсят спасение и защита в старите граници на България.
Твърди се, че понастоящем около 25-30% от българите са потомци на бежанци.
Не освобождение, а национални бедствия, икономически катастрофи, разпокъсване, унищожение и стотици хиляди убити и бежанци, донесе Източната политика на Русия в България, ето как.
Русия и Тимошката област
През 1833 г. Русия откъсва от Османската империя Тимошка област, населена с българи, за да я предаде на новосъздаденото (1830 г.) Сръбско васално княжество.
Пак тя предоставя на Сърбия Нишки и Пиротски санджаци в 1878, а Северна Добруджа, също тогава, на Румъния, чрез клаузите на Санстефанския прелиминарен договор. Новите граници на Сърбия и Румъния са утвърдени от Берлинския конгрес.
Русия и Българската църковна борба
Русия се противопоставя най-последователно против движението за самостоятелна българска църква. Движението започва още през далечните 1824-1829 г. във Враца и Скопие. То се стреми към църковна независимост от Вселенската патриаршия, тогава проводник на гръцко (фанариотско) влияние в България. Целта е самостоятелна Българска православна църква, в която да се служи на български език. Борбата продължава близо 50 години с променлив успех.
По това време, непосредствено след Кримската война от 1856 г., Османската империя, под натиска на западните Велики сили, е принудена да започне коренни реформи. Те са ознаменувани със знаменития „Хатихумаюн“, където империята се задължава да уважава равноправието на всички поданици и техните религиозни свободи. За първи път, след Завоеванието, официално е разрешено да се строят християнски храмове. Започва масово строителство по цялото българско землище, което дава дава нов тласък в борбата за църковна независимост.
Това обаче силно бърка плановете на Русия, която макар и победена във войната, не се отказва от плановете за заграбване на част от наследството на „болния човек край Босфора“ (Османската империя) и най-вече Константинопол и Проливите. За целта обаче, трябва да може да манипулира православните християни в Османската империя. Което е възможно само и единствено, когато те са под юрисдикцията на единно църковно управление (в случая, на Константинополската патриаршия), което да бъде проводник на руската воля. Затова Русия систематично преследва дейците на движението за българска църковна независимост с всички сили и средства, включително, чрез натиск върху османското правителство и Патриаршията. Същевременно се стреми да го разцепи, като подпомага т.нар. „патриаршисти“, привърженици на умерена църковна автономия в рамките на Константинополската патриаршия.
Българските духовници са преследвани и заточавани от Патриаршията, някои умират в заточение. Русия издейства от Патриаршията трима български владици – Илиарион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски – да бъдат низвергнати и изпратени на църковно заточение през 1860 г. Архиепископ Йосиф Соколски, глава на новосъздадената униатска църква (тя е създадена през 1861 г., с усилията, преди всичко на Драган Цанков, там се служи по източноправославен обред, но духовен глава е папата), е отвлечен от руски агенти в Русия и умира там в заточение.
Тези мерки обаче не успяват. Борбата продължава и става всенародна.
Накрая, през 1870 г., на 28 февруари, с ферман на султан Абдул Азиз е създадена първата, след близо 500 години, официално призната българска институция – автономна Българска екзархия. Резултат, както от епичната борба на целия български народ, така и на благоприятна обстановка. Включително, с упадъка тогава на руското влияние в Османската империя и с паниката сред управляващите кръгове, вследствие събитията около голямата българска чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.
Русия реагира, като съдейства пред Патриаршията за издигане на Схизмата през 1872, пак посланика си в Цариград, граф Игнатиев. Схизмата нанася голям удар върху международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят. Ролята на Русия в църковните борби, е тема избягвана от историците в годините на комунизма, а в общи линии и досега. (Виж №1 в Обща библиография и в Галерия)
Русия и българската освободителна борба
Руската империя се бори с всички средства срещу българското националноосвободително движение. Внедрява агенти в структурите на революционните комитети, дори на най-високо ниво. Съумява да вербува, като свои шпиони, редица революционни дейци, а също и видни български първенци. А пък особено неподатливите, успява да отстрани или елиминира, по един или друг начин. (Виж №№2, 3 и 5 в Обща библиография)
Освободителното движение в България е несъвместимо с целите на Руската империя на Балканите. Русия се стреми най-вече към осъществяване на вековната си мечта – овладяване на Константинопол и Проливите. Това ще позволи излаз към топлите морета и сигурен контрол над морския път, по който преминава повече от 70-80% от търговския оборот на Империята. За осъществяване на това грандиозно начинание, на Русия е необходима и съседна територия с доброжелателно християнско население, зависимо и предано на Русия, която ще го избави от османското владичество. Какъвто план се готви за българската народностна общност. Едно национално освобождение, със собствени сили или с друга, чужда помощ, не е приемлив вариант за Русия. Затова се действа внимателно и твърдо, чрез явните и тайни агенти и служители на Азиатския департамент към Руското външно министерство.
Така, с усилията пак на руския посланик в Османската империя, граф Николай Игнатиев, чрез неговите зависими лица в Извънредната комисия в София, Васил Левски е качен на бесилото. За успеха на това свое начинание, той докладва на канцлера, княз Горчаков, с писмо от 25 януари (стар стил). (Виж №4 в Обща библиография и в Галерия)
По една горчива ирония на съдбата, улицата наречена от благодарната Софийска община, на името на граф Игнатиев, се пресича с булеварда, наименован на националния ни герой Васил Левски, загинал най-вече, поради интригите на графа.
Ясно е, че докато улицата носи това име, дотогава ние, българите, ще носим тегобата на националния позор…
Още близо три десетилетия, Азиатският департамент ще води явна и тайна подривна дейност срещу България, чрез натиск, инсинуации, опити за преврати, атентати и убийства… (Виж №7 в Обща библиография)
Русия и Цариградска България
Пак Русия, по всичко личи, предизвиква и провала на Цариградската конференция на посланиците (23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г.) (2) и така попречва да се създадат, съгласно проекта на посланиците, двете български автономни области, обхващащи по-голямата част от Българското национално пространство. Това пространство е юридически регламентирано със Султанския ферман от 28 февруари 1870 г., за създаването на Българската екзархия, утвърден въпреки съпротивата на Русия. Това е уникален документ, очертаващ официално границите на Българското национално землище по това време. Документ, с какъвто изглежда, не разполага никой друг европейски народ. (Виж в Галерия)
Мнозина смятат, че Русия проваля подмолно Конференцията, отново чрез посланика си граф Игнатиев. Защото само тя има интерес от това (а на първо време и Османската империя). На всяка цена ѝ трябва победоносна война, след Кримското поражение, за да се легитимира отново като равноправна Сила сред останалите Велики сили, а същевременно да използва удобния момент, за да се примъкне към Проливите. (Виж в Галерия)
От друга страна, „Цариградска България“ не би била изгодна за Русия, защото няма никаква сигурност, че ще може да бъде приобщена към руското политическо пространство.
Затова, още на 8 юли 1876 г, руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщат“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях, секретно Райхщатско споразумение . Там черно на бяло е написано, че няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова.
А на 15 януари 1877 г., 5 дни преди пропадането на Цариградската конференция (20 януари 1877 г.!), в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Будапещенската конвенция е резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Андраши. Тя доразвива основните положения на Райхщатското споразумение и фиксира ангажиментите на страните. За тези споразумения е било известно на редица руски високопоставени лица, от които изтича информация към български представители, още по време на войната, но това не довежда до някаква забележима реакция, на фона на всенародната еуфория…
Три дни по-късно (!), на 18 януари 1877 г., представителят на Османската империя в Конференцията заявява, че отхвърля договорения проект за двете български автономни области. Излиза, че руският император е бил наясно за предстоящия, след 3 дни, отказ на османското правителство (!). Това затвърждава съмненията, че Русия го е предизвикала.
Планът е осъществен отново от граф Игнатиев, който, по всичко личи, успява да убеди султана, империята да се откаже от договореностите, като обещава запазване на значителни територии в европейската ѝ част: нещо което се случва на Берлинския договор, предложен и подкрепен от Русия и Австро-Унгария. (Виж в Галерия)
Руската дипломация постига целта си. Лондонският протокол от 31 март 1877 г., подписан от Великите сили, фактически ѝ дава картбланш да води война с Османската империя, ако последната отхвърли исканията на Силите, съдържащи се в Протокола и свързани с реформи в интерес на християнското население в Империята.
Русия и Санстефанска България
По-късно, Русия успява да хвърли прах в очите на наивните българи, с фантастичния проект „Санстефанска България“ (3). И досега, повечето от нас не знаят, че в Сан Стефано е подписан само Прелиминарен (т.е. предварителен) договор. Защото, без съгласието на всички Велики сили, тогава е било невъзможно да се променят границите в Европа, така е било още от времето на Виенския конгрес (затова и на Цариградската конференция присъстват оторизирани представители на всички Сили). (Виж в Галерия)
Този прелиминарен договор изостря много отношенията между Русия и другите Сили, които я подозират, че иска да се отметне от предишните договори (Райхщатското споразумение 1876 г. и Будапещенската конвенция 1877 г.) и чрез начертаните от нея граници на една зависима държава, да се примъкне на стотина километра от Цариград (т.нар. Люлебургаска дъга).
Противоречията са отстранени с Берлинския конгрес на Великите сили, който окончателно установява границите, в съответствие с предишните споразумения.
Междувременно, по всички български земи, които остават извън границите на новата българска държава, започва протестна подписка (организатори са бъдещият митрополит Методий Кусев, Кузман Шапкарев и други). Събраните подписи са предадени на руски дипломати, след което повече не виждат бял свят. А по настояване на Русия, на Виенския конгрес, където присъстват делегации от 11-те заинтересовани страни, не е допусната само българската делегация. (Виж в Галерия)
Русия и превратът в България 1881 г.
По-късно, Русия, чрез официалните си представители и своите оръдия в България, предизвиква преврата в Княжеството през 1881 г., който суспендира Конституцията и докарва руски генерали за министри. Един опит за превръщане на България в зависима територия, „Задунайская губерния“, според съвременници. (Виж №9 в Обща библиография)
Русия и Съединението
Русия се бори яростно и срещу признаване на Съединението от страна на Великите сили. Единствено Великобритания ни защитава тогава и спасява делото. Същевременно Русия предизвиква криза в младата българска армия, като отзовава всичките си офицери, служещи дотогава там, воглаве с военния министър, руският генерал-майор, княз Михаил Кантакузин. Намерението е, по този начин да се лиши българската армия от професионално ръководство и да бъде доведена до команден хаос.
Същевременно, княз Александър I е лишен от званието генерал от руската армия. Русия вече осъзнава, че съединена България се превръща в сериозно препятствие, вместо замисляното предмостие за завземане на Цариград и Проливите, По всичко личи, че Русия е тази, която насъсква Сърбия да обяви война на България на 14 ноември 1885 г., като повлиява на Австро-Унгария да подкрепя сръбската агресия (тогава все още е в сила т.нар. „съюз на тримата императори“, между Руската, Германската и Австро-Унгарската империи). (Виж №№6, 8 и 10 в Обща библиография и в Галерия)
След Съединението, в течение на години, руската дипломация и агентура, продължават да организират заговори, бунтове, преврат, опити за преврати и атентати в България…
Русия и междусъюзническата война 1913 г.
Руската империя е тази, която организира фронта срещу България през 1913 г., чрез сателита си Сърбия и подбуждайки Румъния към извънмерни претенции. Руската дипломация манипулира русофилските правителства на Гешов и Данев, за приемане на арбитраж от страна на Русия в споровете между България и Сърбия.
Фактически, в края на краищата, Русия оказва пълна подкрепа на Сърбия. В навечерието на войната, руският посланик в Белград и министър-председателят на Сърбия стигат до съгласие, че трябва „да се строши гръбнака“ на България.
Тази политика има предистория. Когато стремителните български победи в Източна Тракия през 1912 г. вече ясно показват неминуемия разгром на Турция, в Азиатския департамент в Петербург изпадат в силно притеснение. Вече им се привижда, как българските войски маршируват по улиците на Константинопол. Което може да означава само едно – край на вековните стремежи на Русия към жизнено важните Проливи, вратата към топлите морета. Защото руските дипломати не се и съмняват, че една могъща България, стъпила в Константинопол, напълно ще се еманципира от Освободителката Русия, а защо и да не се изправи срещу нея (вследствие интригите на коварния Албион, например).
Решението е предопределено, България е вече опасен играч, който трябва да бъде отстранен от геополитическата сцена.
Веднага се пристъпва към действия. Активизира се агентурната мрежа на Азиатския департамент в българската армия. Има солидни съмнения, че важна роля е възложена на командира на Трета армия, ген. Радко Димитриев, повече от две десетилетия действащ платен руски агент и бъдещ национален предател от най-крупен калибър. Той ръководи решаващата за войната, а както се оказва по-късно и за бъдещето на България, Чаталджанска операция. Операцията гръмко се проваля, въпреки, че и досега битуват сведения за поне два успешни пробиви на укрепената линия, които необяснимо не са развити от командването (тези събития така и остават недоизяснени). (Виж №16 в Обща библиография)
Така или иначе, България губи най-големия си шанс във войната, което се оказва фатално за бъдещето на страната. (Виж №11 в Обща библиография)
Когато се сключва мирът в Лондон на 30 май 1913 г., Русия не прекратява действията срещу България, защото българо-турската граница, съгласно мирния договор, все още е заплашително близко до Константинопол. Градът, който Русия смята за своя сигурна плячка от двеста години насам. Руската дипломация започва трескава дейност. Азиатският департамент насъсква все по-настойчиво Румъния да издига неизпълними, според българите, искания за „компенсации“.
Същевременно се обещава на Сърбия всякаква подкрепа за претенции извън вече договореното с България Споразумение (забележете, постигнато навремето със съдействието и гаранциите на самата Русия). Черна гора пък върви винаги със Сърбия. А що се отнася до Турция, която вече е сключила мир с балканските държави, като победена и унизена страна, то тя жадува за реванш. Гърция пък води собствена двулична политика, но събитията неумолимо я тласкат към съюз със Сърбия, под благосклонния поглед на Русия (тенденция, подпомогната и от изключително бездарната българска дипломация и незрялата политическа класа). Още повече, че съюзът срещу България отдалечава алчните стремежи на Гърция към Константинопол.
Да не забравяме, че Иван Евстатиев Гешов („архитектът“ на Балканския съюз, под егидата на Русия) не сключва с Гърция споразумение за разпределение на завоюваните територии (както със Сърбия). В това няма нищо странно. Гешов, като предан русофил, се бои, че едно такова споразумение може да се тълкува като загатване относно съдбата на Констнантинопол, а следователно и на Проливите. Нещо, което би раздразнило Русия във висша степен, предвид утвърдената от векове идея, че градът и Проливите са законна плячка на „Третият Рим“… Липсата на такава клауза в споразумението с Гърция изиграва фатална роля за България и я обрича на разгром от обединените сръбско-гръцко-румънско-черногорски сили, към които се присъединява и Турция. (Виж №12 в Обща библиография)
Наивните български политици-русофили, в лицето на правителствата на Гешов и Данев са втренчени, като хипнотизирани, в Русия. Те вярват , че тя няма да позволи на Турция да си възвърне Тракия, както и на Румъния, да ни удари в гръб и че ще съдейства за мирно урегулиране на споровете със Сърбия (на базата на прословутия арбитраж).
Уви, горчиво са излъгани!
Русия фактически не си помръдва пръста, за да възпре новата коалиция (а това е напълно в нейните възможности). Напротив, действа тайно за разгрома на България. Страната се оказва без съюзник, срещу обединените сили на Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния и впоследствие – Турция.
Разгромът е неизбежен, защото освен всичко друго, българската дипломация не си е осигурила поддръжка от никоя друга Велика сила, освен голословните уверения на Русия и вербална полуподкрепа от страна на Астро-Унгария. Българските управляващи русофили до последния момент сляпо разчитат само на Русия. Между другото, те постигат невъзможното: осигуряват си врагове отвсякъде и съюзници отникъде. Руското императорско правителство обаче работи подмолно срещу България.
Тези съдбоносни събития са твърде слабо осветлени от българските историци, и най-
О, трибунал ще има. Но Украйна -суверенна. Напомня ми за България, най-независимата държава.
И тук нЕкакЪви са "смели" поа същия начин - да си създадат ореол/легенда на борци, за да се намърдат на слезващия стол. Знаеш ли колко путлерофили от този вид има тук?
Крайно време е да ги шокират наистина, разследвайки произхода на богатството им!