Съветниците на Буш са раздвоени за външната политика на САЩ

Два противопоставящи се лагера по въпросите на външната политика се оформиха в администрацията на Буш - идеологически консервативният Пентагон и по-умереният Държавен департамент. Те вече предоставиха на президента Буш противоречиви съвети по основни въпроси.
В Пентагона, Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд се обгражда от твърдолинейни съветници, подкрепящи идеята за въоръжаване на иракската опозиция, която да отстрани Саддам Хюсеин от власт, и които са твърде скептично настроени относно усилията на Европейския съюз да сформира въоръжени сили за бързо реагиране, паралелни на НАТО.

На отсрещния бряг на река Потомак, в Държавния департамент, Държавният секретар Колин Пауъл представи своите идеи, как да бъдат променени санкциите спрямо Ирак, но неговата политическа линия бе омаловажена от Пентагона. Въпреки че е възпитаник на школата на Пентагона, обикновено той е по-внимателен боец.

В контра реплика, Пол Уолфовиц, заместник министър на отбраната и един от най-отявлените поддръжници на иракската опозиция, заяви на европейските дипломати да не приемат политиката на Държавния департамент във връзка със санкциите за окончателна и да се отнасят с по-голяма предпазливост към неговата по-благосклонна позиция по въпроса за европейските въоръжени сили, съобщиха официални лица.

По други външнополитически въпроси, като например евентуалните преговори със Северна Корея по въпроса за ракетите Държавният департамент е по-открит, отколкото Пентагона. Спрямо Русия и Китай, генерал Пауъл е по-склонен да работи в сътрудничество със съюзниците, отколкото г-н Ръмсфелд, който отдавна е поддръжник на едностранния подход. "Съществува вероятност в някой бъдещ момент президентът сам да трябва да реши каква външна политика иска да следва, понеже често няма да получава еднозначни отговори по много от проблемите", каза висш държавен служител.

В един идеален свят няма нищо лошо в това президентът да получава противоречащи си съвети - стига различията да се обсъждат в тесен кръг и веднъж взети президентските решения да се привеждат в действие, допълва същия служител. Всъщност всяка администрация води дебати по следваната политика, но прави всичко възможно да попречи противоречията да се превърнат в обществени идеологически разделения.

Въпреки че администрацията е все още в началото на своя мандат, има признаци, че споровете няма да бъдат туширани, отчасти защото има големи идеологически различия. Хардлайнерите от администрацията са казали на консервативните автори и изследователски центрове да "поддържат напрежението", каза политически аналитик.

Г-н Буш, който е неопитен във външната политика, призна че ще разчита на своите най-висши съветници. Ето защо, докато конфликтът между тях набира сила, вицепрезидентът Дик Чейни, който формира собствен екип от специалисти по външната политика, по-силен от който и да е екип на досегашен вицепрезидент, вероятно ще бъде важен арбитър.

Според Държавния департамент, г-н Чейни е по-благосклонен към Пентагона, където бе министър на отбраната при президента Буш-старши. Съветникът по национална сигурност, Кондълиза Райс, представяща се по-скоро като политически координатор, отколкото като инициатор на политически курс, също се гордее с това, че президентът Буш се вслушва в мнението ѝ. Досега предпочитанията на г-жа Райс в съперничеството между двете институции не са ясни.

Докато г-н Ръмсфелд подбира подчертано консервативен екип, а генерал Пауъл се спира на по-умерени служители, сред които преобладават професионалните дипломати, фронтовата линия изглежда ясно очертана. Г-н Ръмсфелд например е назначил Дъглас Фейт на главния пост, определящ политиката на Пентагона, казаха служители. Господин Фейт, който бе служител на Пентагона и по времето на Рейгън е близък до Ричард Пърл, неоконсерватор, който бе служител в администрацията на Рейгън и е в управата на Центъра за политика по сигурността, консервативна група аналитици по въпросите на отбраната. Постът на помощник секретар по въпросите на международната сигурност е предоставен на Питър Родман от Центъра Никсън, който се смята за консервативен по отношение на въпросите, свързани с Русия и Европа. От своя страна генерал Пауъл избра Ричард Хаас, защитник на промяната на санкциите срещу Ирак и противник на въоръжаването на иракската опозиция, за началник на групата по политическо планиране в Държавния департамент. Г-н Хаас също е ветеран от администрацията на Буш-баща и бивш директор на Отдела за външнополитически изследвания в Института Брукингс.

Генерал Пауъл е отклонявал голяма част от предложените за назначение в Държавния департамент крайни републикански идеологически привърженици. "Очевидно е, че Ръмсфелд желае да назначи в Пентагона един консервативен екип, който да се противопостави на политиката на Пауъл. Той вече набира скорост за този сблъсък", каза Робърт Каган от Фондация за световен мир Карнеги и коментатор в консервативния вестник "Уикли стандарт".

"Може да се каже, че конфликтът започва да наподобява този между Шулц и Уайнбъргър при администрацията на Рейгън", заяви той, имайки предвид политическите и лични сблъсъци между тогавашните държавен секретар Джордж Шулц и министъра на отбраната Каспър Уайнбъргър. В сегашната ситуация, обаче, основните играчи - генерал Пауъл, г-н Ръмсфелд и г-жа Райс - запазват сърдечни лични взаимоотношения, които датират отдавна. Между тях няма нищо от личната враждебност, която доминираше отношенията между Шулц и Уайнбъргър, казват техни колеги. Тримата играчи обядват веднъж седмично и се чуват по телефона всяка сутрин в 7,15 ч. Но по въпросите на външната политика, протимвно на очакванията, новата администрация по-скоро възпроизвежда идеологическото разделение във външнополитическия екип на Рейгън, отколкото по-единния подход на екипа на Буш-старши. Проверка на това, как ще бъдат примирени двата противоположни подхода ще бъде направена в няколко области - Ирак, където се формира нова политика на санкции; Тайван, където битката ще е за продажбата на високотехнологични оръжия; Русия, където трябва да се постигне сделка с Москва относно американския противоракетен щит; Балканите, затова доколко да се помага на европейците в мироопазването; и Северна Корея, където въпросът е дали да се продължат преговорите за ядрено разоръжаване, започнати от президента Клинтън.

Г-н Ръмсфелд каза, че проектът за европейски въоръжени сили го изнервя, понеже според него той ще отслаби НАТО. Миналия месец генерал Пауъл заяви, че САЩ са навлезли на Балканите със своите съюзници от НАТО и ще си тръгнат заедно с тях. Досега г-н Ръмсфелд не е коментирал този въпрос.

Служители от администрацията казаха, че са започнали да преразглеждат политиката спрямо Ирак, въпреки че много от висшите постове в Пентагона и Държавния департамент все още не са заети.