Съюзът на издателите: Исканите от БНБ промени в НК налагат абсолютна цензура

Управителят на БНБ Иван Искров. Сн. БГНЕС

Предложените от Българската народна банка и подкрепени от политическите партии ДПС и ГЕРБ текстове за наказателна отговорност от страна на журналисти и медии, които разпространяват информация за финансови институции, която може да доведе до тяхната дестабилизация, по същество представлява налагане на абсолютна цензура върху публикуването на финансови новини. Такава позиция изрази в декларация от Съюзът на издателите в България (СИБ).

Предложението за законодателна промяна гласи: "Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години".


Според организацията законопроектът де факто забранява на медиите да публикуват дори и вярна информация ("или други сведения"), когато тя не е в интерес на стабилността на финансовите институции и/или засяга качеството на работата на финансовите регулатори, които ще бъдат защитени от чадъра на предлаганата цензура, защото попадат в дефиницията на "финансови институции".


"Така например медиите не би следвало да публикуват новината, че прокуратурата е повдигнала обвинение на подуправителя на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор", защото това може да всее паника у населението", посочва СИБ в декларацията.


В нея се подчертава, че законопроектът на БНБ, внесен в парламента от народния представител от ДПС Йордан Цонев, погазва грубо свободата на словото, независимостта на медиите, правото на гражданите да получават информация и конституцията на България, която ги гарантира.

 

"Настояваме всички политически сили да преразгледат постигнатото под натиск и в заблуда споразумение", настоява Съюзът на издателите в България.

"Без публикации в професионалните медии тиражирането на слухове ще процъфти", продължава декларацията, в която се настоява още, ако законопроектът все пак бъде гласуван, държавният глава да го върне обратно в Народното събрание и той да бъде разгледан от следващия парламент.


"СИБ своевременно ще се обърне към всички европейски институции и световните и европейски медийни организации, в които членува, за да търси подкрепа за недопускане на цензура в една демократична държава", се казва в декларацията.


Преди няколко дни Съветът за електронни медии (СЕМ) също заяви, че не подкрепя внесения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, който заплашва със затвор "опасното" говорене за банковата система.

 

Становището е изпратено до Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси към 42-рото Народно събрание.


СЕМ отбелязват, че разбират необходимостта, очертала се при последната банкова криза, от допълнителни законови гаранции за финансовата стабилност на страната, включително и такива, които засягат публичните комуникации.


Законопроектът мина миналата седмица в правната комисия на парламента с гласовете на ДПС и ГЕРБ, БСП гласуваха "въздържал се".

В сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че неговата партия няма да подкрепи в пленарна зала поправките, защото е сърдит на Румен Гечев, който се опитал да го изкара виновен за банковата криза.

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?