Нобеловата награда за химия за 2019 г. се връчва на трима учени за разработването на литиево-йонните батерии. Това са американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино.
Литиево-йонните батерии са леки, презареждат се и са мощни. Използват се навсякъде - от мобилните телефони и лаптопите до електромобилите. Батериите могат да съхранят голямо количество енергия от възобновяеми източници като слънцето и вятъра.
Те променят коренно живота ни, откакто навлизат в употреба през 1991 г.
Основите на литиево-йонните са положени по време на петролната криза през 70-те години на миналия век от Стенли Уитингам. Той работи по разработването на методи, които могат да доведат до технологии за получаване на енергия без горива. Американецът изследва свръхпроводниците и открива изключително богат на енергия материал, които използва за създаването на иновативен катод в литиевата батерия. Той е направен от титаниев дисулфид, който на молекулярно ниво има пространства, в които могат да влязат литиеви йони.
Анодът на батерията е частично от метален литий, който е с голяма способност да освобождава електрони. Така се получава батерия, която има огромен потенциал - малко повече от два волта. Металният литий обаче е реактивен, а батерията експлодира лесно и не е надеждна.
Джон Гудинаф прогнозира, че катодът ще е с по-голям потенциал, ако е от метален окис, вместо от метален сулфид. През 1980 година той демонстрира, че кобалтовият окис с интеркалирани литиеви йони може да произведе четири волта.
Акира Йошино използва катода на Гудинаф като основа и през 1985 г. създава първата лека батерия, която може да бъде зареждана стотици пъти. В анода той използва нефтен кокс - въглероден материал, който като кобалтовия окис в катода може да интеркалира литиеви йони.
Миналата година Нобеловата награда за химия също беше спечелена от трима учени. Тя отиде при Франсес Арнолд, Джордж Смит и Грегъри Уинтър за "овладяване на мощта на еволюцията".
Нобеловите награди за 2019 година ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.
Паричната равностойност на приза е 9 милиона крони (832 459 евро).
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Единственият проблем, който "разваля наградата" е, че литият е изключително скъп и рядък елемент. Не се среща толкова често в природата, както желязото, алуминия, нефта...
Не бе, следващият Нобел ще е нашиОт, който ще организира масовото производство на литиево-йонни батерии у нас. И то за електромобили.
Следващият нобел ще е за тези, които измислят, как същите батерии да се рециклират:)
Интересно, че нито един от тях не е африканец.