СБ вижда в изоставени градски терени потенциал за декарбонизация

Освен повишаване енергийната ефективност на общински и жилищни сгради, на промишлените предприятия и екологизацията на градския транспорт с електробуси, неусвоен потенциал за декарбонизация на голяма част от страната имат изоставените и рушащи се терени в голяма част от населените места. Това коментира Здравко Петров от Световната банка, който е част от екипа, изготвил анализите, които трябва да послужат за основа за изработване на териториални планове за развитие на областите Варна, Хасково, Бургас, Ловеч, Габрово, Търговище, Сливен и Ямбол. Те бяха представени във вторник.

За анализите на десет основни сектора, които ще бъдат засегнати от изискванията на европейската Зелена сделка, в тези осем области, бе взето решение от правителството на ГЕРБ през септември 2020 г. Изготвянето им бе възложено на Световната банка и бе финансирано от европейските фондове за периода 2014-2020 г. с близо 2.3 млн. лв., а бюджетът осигури над 400 хил. лв. Сега предстои изработването на самите териториални планове с общините в тези осем области, след което ще бъдат обсъдени и предложени на Европейската комисия за одобрение и включване за финансиране по европейския фонд за справедлив преход. Тези планове са различни от трите за въглищните региони на Стара Загора, Кюстендил и Перник, които Брюксел е признал, че са подходящи за субсидиране, но те все още не са напълно готови, за да се дискутират публично и също да се пратят за одобрение в Европейската комисия, обясни Венета Цветкова, ръководител на проекта от страна на Министерството на енергетиката.

Ако бъдещите осем териториални планове не бъдат одобрени от ЕК и признати за достъп до определеното за България финансиране от 678 млн. евро по Фонда за справедлив преход на ЕК плюс гарантирания от Брюксел достъп до частни инвестиции и заеми за по-екологична енергетика, по-чист транспорт и зелена икономика, проектите, които ще влязат в тях ще търсят алтернативно финансиране, обясниха Цветкова и Александър Хинов, координатор на проекта от страна на Световната банка. Като такива Хинов посочи действащите кохезионни фондове и оперативни програми, Иновационния фонд на ЕК, както и отворената врата за кандидатстване проект по проект по националния план за възстановяване и устойчивост. В него са предвидени значителни средства за саниране на общински и жилищни сгради, за енергийна ефективност на бизнеса, както и за изграждане на слънчеви покриви в градовете.

Анализът на Световната банка не е разглеждал какви ще са необходимите инвестиции за трансформация на тези региони, посочи Хинов, а колегите му от Световната банка обясниха, че голяма част от д4екарбонизацията ще се осъществява на фирмено ниво, а количествена оценка за финансирането на всички евентуални проекти за позеленяване на осемте области не е възможна, тъй като голяма част от предвижданите технологии са в ранен етап или дори в демонстрационен етап на развитие и не е ясно какви би била тяхната цена.

Според Световната банка няма риск от закриване на бизнеси и на работни места заради изискванията на Зелената сделка, тъй като тя предвижда трансформацията на икономиките. В същото време обаче експертите ѝ отбелязват предизвикателствата пред преквалификацията на голяма част от работниците. Анализ на сегашните им трудови и социални умения е показал известни дефицити, които трябва да бъдат преодолени, сочат проучванията на финансовата институция.