Концепциите на тримата кандидати за поста на главен прокурор не представят радикални идеи за реформа на държавното обвинение, но се разминават сериозно по отношение на разбирането за ролята на редовия прокурор в системата.
Председателят на апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов представя идеята си за "агресивния прокурор". Шефът на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров излиза с концепция за "прокурора на първа линия", а заместник-главният прокурор Галина Тонева поставя виждането си за "независимия и отговорен прокурор".
Концепциите на първите двама са значително по-агресивни като звучене от тази на единствена жена в състезанието. Цацаров не изненадва с демонстрирания стил "осъдителна присъда и нищо друго". С безкомпромисен тон той изразява намерението си да прокара през ВСС всяка нужна промяна, която ще допринесе за реализиране на идеите му.
Сарафов прави на пръв поглед впечатление на прокурор, който е силно повлиян от стила на Борис Велчев и дори го цитира на няколко места в концепцията си. Прокурорът от системата обаче вижда реформирания български прокурор по-скоро като италиански антимафиот, отколкото като юрист, който се явява по съдебни дела и само цитира скучни членове и алинеи от НПК и НК.
В по-голямата част от концепцията Галина Тонева предпочита да говори за стратегическото си виждане за прокуратурата и отношението ѝ с другите власти. Тя разбира новата прокуратурата като силно децентрализирана институция, в която редовият прокурор е разбрал своята независимост от висшестоящите и носи цялата отговорност за свободата да взима решения.
Различни изходни позиции
Тримата влизат в битката от много различни изходни позиции. Цацаров е сочен за фаворит за поста. Той се ползва с подкрепата на мнозинството във Висшия съдебен съвет и управляващите от ГЕРБ, но първоначалните сметки показват, че все още няма необходимите за победа 17 гласа.
Галина Тонева бе издигната в последния момент от опозицията в съдебния съвет. Тя се сочи като човека, който може да обърка сметките на Цацаров.
На този фон кандидатурата на Борислав Сарафов бе изненада за всички. По неофициална информация от ВСС той е бил издигнат от поддръжници на Цацаров, за да се симулира състезание. До последния възможен момент не бе ясно дали Тонева ще влезе в битката, а Брюксел настояваше за конкуренция за поста. Без Галина Тонева ВСС можеше да предложи само симулация на състезание.
При наличие на трима претенденти обаче за първи път от десет години насам ВСС е изправен пред възможността да проведе истински дебат преди избор на някой от тримата големи в системата. Публиката бе свикнала да гледа състезания с един кон при гласуването за Борис Велчев, Лазар Груев и Георги Колев.
Много различно е и състоянието на държавното обвинение от това, което беше преди седем години, когато Велчев застана на поста. Сега институцията изглежда привидно много по-спокойна и отворена към широката публика. Критиките обаче са все така изобилни заради провала по множество "знакови" дела и безотговорността, която някои прокурори все още проявяват, когато хора без особени финансови възможности и контакти станат жертва на престъпления.
Общи черти
Това неизбежно води до много общи черти в концепциите на Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов. И тримата говорят за продължаване на реформата, започната от Борис Велчев. В концепциите няма персонални критики към бившия главен прокурор, а кандидатите щедро взаимстват от идеите на Велчев, които останаха нереализирани.
Цацаров, Тонева и Сарафов говорят за спешно справяне с проблема с прекомерната натовареност на обвинителите чрез вътрешно преразпределяне на щатовете в прокуратурата. Те обещават, с известни разлики в подходите, незабавно увеличаване на делата, с които се занимават следователите.
Тримата говорят за още по-прозрачна прокуратура и активна работа с медиите. Галина Тонева обещава много активно взаимодействие с неправителствените организации. Цацаров направо обявява създаването на Обществен съвет към прокуратурата, който ще бъде нещо като публичен контролен борд върху нейната работа.
Кандидатите имат консенсус, че прокуратурата трябва да бъде разтоварена от несвойствените задачи, както и че трябва да има нов Наказателен кодекс, в който да не присъстват маловажни нарушения. С известни разлики в подхода тримата претенденти обявяват и че ще продължат тенденцията към специализирането на прокурорите.
"Свръхпрокурорът" на Цацаров
Трябва да се поощряват всички прокурори, които влагат цялата своя работоспособност, знания и усилия за постигане на осъдителни присъди, особено по дела от голям обществен интерес, описва своето виждане за бъдещия идеален "свръхпрокурор" (по аналогия с свръхчовека на Ницше – бел.авт.) Сотир Цацаров. С това той описва своята отдаденост към идеята прокуратурата да постига присъда по всяко голямо дело, макар по закон тя да е задължена да събира и оневиняващи доказателства.
Този манталитет е странен за юрист, който дълги години е бил съдия, но в случая е обясним. Самият Цацаров е обяснявал, че като председател на Пловдивския окръжен съд се е придържал към по-твърда наказателна политика.
Цацаров говори още за силно развиване на екипното начало на работата в прокуратура. Той иска висшестоящите прокурори да бъдат закрепени към редовите прокурори не само за да помагат с наставления, но и активно да участват в писането на техните обвинителните актове и воденето на стратегията в съдебна фаза.
Съдията, който скоро може да стане първи прокурор, иска тази форма на взаимодействие да бъде в действия до фактическото приключване на съдебните процеси. Цацаров иска обществен борд за наблюдение на прокуратурата, но иска и скриване на действителния брой СРС-та, които прокуратурата използва.
Според него статистиката за подслушвания трябва да се изкарва като брой следени лица, а не по брой разрешения, което значително би притъпило стряскащите числа. Подобна идея имаше и семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева (шеф на Софийския градски съд).
Цацаров се обявява срещу прекомерното командироване на прокурори, което е често критикувана практика в момента. Много често тези прокурори са изправени пред още една зависимост, защото не знаят в кой момент ще станат неудобни и ще бъдат върнати по старите им места.
В заключение Цацаров обещава да създаде една активна прокуратурата, в която обществото има доверие.
Прокурорът като "Корадо Катани"
На този фон Борислав Сарафов си представя българския прокурор като герой от типа на Корадо Катани (главният герой от сериала "Октопод", вездесъщ полицейски инспектор, който се бори срещу мафията – бел. авт.). "Прокуратурата е постигнала безспорни успехи по делата срещу организираната престъпност, но е видим провалът по делата за корупция", пише Сарафов.
Той предлага да направи анализ на повтарящите се грешки, но иска да създаде образа на един хиперактивен прокурор, който ръководи действията дори на криминалните разузнавачи в МВР.
Сарафов говори за изваждане на обвинителите от техните кабинети и подписване на инструкция с МВР, която да им позволява да се намесват в работата по дела във възможно най-ранния етап. Има нужда по-активно, дори агресивно разследване, казва Сарафов. Извън това той отдава дължимото към Борис Велчев, който му помогна да стане ръководител в системата.
"В момента прокуратура категорично няма нужда от спасител и това се вижда от цялото общество, колкото и да е изострена социалната чувствителност по темата правосъдие. Трябва да има реформа с надграждане на постигнатото", казва Сарафов.
"Не следва да се допуска нито конфронтация на отделни прокуратури и прокурори, нито фаворизиране на част от тях. Прокуратурата е единна и централизирана йерархична институция, но няма да се толерира насаждането на страх, раболепие и сляпо подчинение", обяснява в края на концепцията си прокурора. Това е директна препратка към годините от мандата на Никола Филчев и намигване към конкурента Сотир Цацаров.
Отговорният прокурор
В началото концепцията на Галина Тонева е изцяло насочена към наследството на Борис Велчев, който я взе в екипа си през 2009 година. Документът повече прилича на отчет за свършеното по време на мандата на бившия главен прокурор. Тонева обещава да надгражда и предупреждава, че реформата трябва да продължи бързо и не трябва да се допуска връщане назад.
Настоящият заместник-главен прокурор заявява, че в момента в държавното обвинение е създадена организация на работа, насочена към възможно най-пълно децентрализиране. Тя отчита, че има още много какво да се желае при работата по знаковите дела, но в същото време заявява, че прокурорите са длъжни да събират и оневиняващи доказателства, за да си създадат възможно най-обективна представа по делата.
Според нея наблюдаващите прокурори трябва да бъдат обект на специален надзор от висшестоящите им колеги само за оказване на методическа помощ по сложните дела. Тонева развива идеята за прокуратура, в която всеки прокурор разбира отговорността на своята работа и взима сам решения. Същото тя препраща и към ръководителите на прокуратури, които трябва да се осъзнаят като основни отговорници за поверената им институция. Тонева лансира идеята всеки кандидат за шеф на прокуратура да минава първо през изслушване пред редовите прокурори, за да получи тяхната подкрепа.
С неприкрита гордост заместник-главният прокурор сочи добрите си връзки с Брюксел и международните правоприлагащи институции. Тя заявява, че ако ВСС я избере за главен прокурор, то нашето държавно обвинение ще се ползва с по-голямо доверие в Европа. Тя обещава и пълно отваряне на прокуратура към обществото. Това означава редовите прокурори да започнат да комуникират директно с гражданите, обяснява Тонева.
"Ако преди 7 години за пречупване на негативно статукво беше нужен погледът на човека отвън, днес е нужен погледът на човека отвътре – идеите на професионалист, който да даде нов тласък на промените и да ги продължи до пълна реализация", казва в своя полза третият кандидат за главен прокурор.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
23 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Много си прав №22. Поздравявам те за написаното, защото в този сайт само глупости с партийна краска се пишат. Оглупя този народ и това е най-страшното, а както е казано "Прост народ, слаба държава".
Начинът, по който се подходи към подаване на кандидатурите за гл.прокурор, си е типична милиционерска история. Първо подаде документи шефът на ПОС Цацаров и съответно в продължение на месец върху него се изсипаха всички стрели на целокупния софийски магистратски контигент и разните му там НПО-та. . Другите кандидати си траеха… Сетне Слънцето се обади, каза че неговият кандидат е Ц. - все едно, че каза "Плюйте по този и го обиждайте ,както ви падне!". И се започна: "цацата", жена му ,лелята, бабата …
– който им паднеше на мушката на поръчковите медии, все беше обсипан със слюнки и храчки. В 12 без 5 се появиха две нови кандидатури : едната внесена от ВАС, чийто шеф е Г.Колев, другата – от "реформаторите" във ВСС. Естествено,че нямаше как поръчковите плювачи да се разровят в житието-битието на двете кандидатури и на тях слюнките и храчките им се разминаха. Това е позната милиционерска хватка, използвана в случая и от кръга на Калпакчиев-Каменов. Интересно е и друго: очевидно шефът на ВАС толкова се е интересувал от Сарафов,че веднага похвали неговият административен опит и знания (аз не разбрах с какво толкова се е отличил шефът на СНП , та е попаднал в полезрението на Г.К, ама нейсе). Колев такива дитирамби изпя и в такива трели се задавяше, че бше от ясно по-ясно: "Това е моят кандидат". Не мога да разбера защо като Сарафов е толкова добра кандидатура, същото се отнася и за Тонева, техните кандидатури не бяха пуснати по-рано за обсъждане. Струва ми се,че "боят" ще бъде София срещу провинцията и дай Боже да не съм прав, но "реформаторите" и консерваторите във ВСС ще се обединят в крайна сметка срещу Цацаров. Да си спомняте преди време как Сарафов приканваше да се приеме кандидатурата на Тонева, но след дружния отпор на магистратите той се скри.. Защото и на едните съдии- тези от ВАС, и на другите – съдиите от "реформаторския" кръг на ВСС не им трябва стабилен, сериозен прокурор. На тях им трябва или послушко,който да бъде впоследствие обвиняван за всички грешки на съда, или някой от "нашите" – разбирай софийски магистрат. Е, докато я караме така, далеч нм да стигнем. Жалко за прокурорите, собено за тези от провинцията…
Браво на Цацаров! Доблестта и честността му, макар и да са ясни за сега само на пловдивчани, се надявам с този негов акт, да станат известни и на цялата българска общественост. Даже си мисля,а и не само аз, че с това изменение на правилата в последния момент, уж да е в негова полза и ясното афиширане на фаворизирането му от Цветанов, се целеше именно дискредитирането на Сотир Цацаров, за да може да се избере "правилния" главен прокурор. Защото много от ръководителите в ГЕРБ, включително и Цветанов знаят, че Цацаров е юрист с непоклатимо достойнство, не може да бъде държан с фалшиви компромати напр. като Марковска и няма да им играе по свирката за неща, които са незаконни.
Стига сте ръсили глупости, бре Медиапуул. Я напишете за мафиотския кръжец на Цацаров и милиционерската дружина на Гергов и Гоце в Пловдив. Егати кви сте промивачи на мозъци. Я кажете ИСТИНАТА
На всички "магистрати" на възлови позиции жените им са нотариуси.те служат като алиби за парите им.Справка:Г.Колев,Кр.Влахов,Цацаров и др.Другото,което ги обединява е,че са готови да услужат на политическата .Специално тия от Пловдив са много хитри-майните излъчиха премиер(Виденов),президент(Петър Стоянов),сега напират за главен прокурор.Уж не обичат София и софиянци,но все за тук напират,все около кацата с мед се въртят.Хитри и напористи са-няма що...
Днес по една телевизия слушах Цацаров. Ами като му гледах мазната физиономия,малките очички, устнички, дебелата шия и като говореше, че има много пари и няма какво друго да ги прави, че няма да ги закопава у земята, а е най-добре да купува имоти, че жена му работила и затова има толкова много пари,точно така се изказа. Не е ли чувал за отец Иван, за благотворителност, нещо да направи за Пловдив?Аз повече от трийсет години работя като кардиолог в Пирогов и освен да поддържам наследствения си апартамент и децата си, друго не мога да си позволя. Тези магистрати са за затвора, а не за висши постове.А за пенсията си неискам да говоря, защото ме е срам.
Главният прокурор на България трябва да се избира от Европейската комисия.Тук всички са навързани като свински черва-всеки е нечий човек.Специално тия тримата са недостатъчно интелигентни,семпли,готови да услужат на политическата класа.Може би жената е най-подходяща,но Брюксел да каже най-добре.У нас кадърните хора ги държат настрани,политиците издигат по правило оцапани хора,за да ги държат в подчинение.Това е мутренски подход.
Безличните дебати в парламентарната зала, решаването на въпросите в комисиите, предшествани от тайни съвещания на лидери, които предрешават законодателната дейност, създават широкото убеждение, че парламентът е фасада, зад която се крие господството на партиите и техните икономически интереси. При такова неадекватно функциониране на политическата система в държавите с разделение на властите расте стремежът на правителствата да заменят закона с административни актове (в случая с министерско постановление). …
Затова в днешно време, когато законодателната и представителната роля на парламента намаляват пред очите на всички, все повече и повече се настоява за сдържане и контрол по отношение на изпълнителната власт.
Особено мнение по конституционно дело №1 от 2009 г.
четете! Адептът на морала!!! Капитал!
На 68 години миналата неделя почина бившият председател на Върховния касационен и на Конституционния съд Румен Янков. Много се изписа за него - нещо, което той хич не обичаше. Скромността и ужасът от показността бяха неразделна част от Румен Янков. За пръв път ще уважим желанието му - няма да пишем за него. Публикуваме негови думи - от особените му мнения като съдия в Конституционния съд (през последните години там той беше вечна опозиция на мнозинството), както и от едно негово интервю (второто …
и последно, което е дал).
Следващите два въпроса - допустимо ли е един народен представител да гласува освен със своята и с други карти за гласуване и противоконституционен ли е закон, приет чрез гласуване с чужди карти - имат риторичен характер.
Особено мнение по конституционно дело №6 от 2003 г.
Мисля, че решение на Конституционния съд, което се родее със счетоводен одит, е недопустимо. Особено мнение по конституционно дело №2 от 2003 г.
Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. "Притежаващият реална власт се чувства обсебен от нея." От друга страна, при тази обстановка и човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности.
В крайна сметка житейският опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице има за последица постигането на негативни резултати.
Тези са в общи линии основанията конституцията да определя различни по продължителност периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице.
Особено мнение по конституционно дело №1 от 2004 г.
Описаната от пресата, а и показвана по телевизията пленарна зала, в която част от депутатите с карти на отсъстващите приемат закони, имат лабилно политическо поведение, водят разгорещени спорове по незначими за обществото въпроси, под чуждо давление през 2003 г. вършат спешни промени в конституцията - действително тази картина навява облика на безпомощния парламентаризъм.
Особено мнение по конституционно дело №3 от 2004 г.
...един аргумент, подхранван от демократическите принципи, изисква имащите политическа власт да са единствени съдии на решенията си и те да преценят дали имат право да извършат това. Недопустимо е вместо тях това да стори съдът. Трябва да се има предвид, че съдебният активизъм крие риск от тирания (съдиите са несменяеми, с различна политическа нагласа, избрани по окултен за широкото общество начин и не носят политическа отговорност).
Особено мнение по конституционно дело №7 от 2005 г.
Реализмът на здравия разум поставя изискването нещата да се възприемат такива, каквито са. Цифрите са закодирани в съзнанието на човека. Те не могат да бъдат четени по друг начин – при тях не може да се разсъждава извън обема на понятието, че срокът е този, който е посочен в конституцията. В тази връзка може да се постави и риторичният въпрос - след като никой не може да приеме, че тези срокове не могат да бъдат скъсени, на какво основание да се приеме, че те могат да бъдат удължавани.
Становище по конституционно дело №8 от 2005 г.
Да се допусне тълкуване на чл. 130а, т. 2 от конституцията, чието съдържание е "Министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт", значи да се изостави езикът като средство за познание и се приеме, че изразът съдържа скрита истина, която трябва да бъде изяснена, което не е така...
Особено мнение по конституционно дело №5 от 2007 г.
Всеизвестно е, че същината на демокрацията не се състои във волята на болшинството, а в дебата. Представители на обществото не са само политиците, победили на изборите. Липсата на дебат има за последица, че част от обществото вместо демокрация (дебат) остава само с представители.
Вярно е, че болшинството от народните представители биха могли да отложат влизането в сила на закона, но чрез ново законодателно предложение, направено по правилата. Тогава за обществото ще е ясно кой е вносителят и какви са неговите мотиви.
Определението на съда да не се разгледа искането на народните представители го направи съратник на разразилата се строителна вакханлия по Черноморието и, както е казал вносителят - Министерски съвет, до "неговата деградация", която е трябвало да приключи на 1.06.2007 г., а ще продължи до 1.01.2008 г.
Особено мнение по конституционно дело №8 от 2007 г.
Работата е там, че омбудсманът включва в понятието "граждани" и фармацевтите. Това е вярно от гледище на обемите на понятията – наистина всички фармацевти са граждани. Но тук трябва да се има предвид видовата им отлика – не всички граждани са и фармацевти. Така се поставя въпросът допустимо ли е омбудсманът да защитава част от гражданите в непрофесионалното им качество, когато държавата е преценила, че за опазване на здравето на населението при продажбата на дребно на лекарства да поставя изискването да си магистър-фармацевт.
Особено мнение по конституционно дело №2 от 2008 г.
Безличните дебати в парламентарната зала, решаването на въпросите в комисиите, предшествани от тайни съвещания на лидери, които предрешават законодателната дейност, създават широкото убеждение, че парламентът е фасада, зад която се крие господството на партиите и техните икономически интереси. При такова неадекватно функциониране на политическата система в държавите с разделение на властите расте стремежът на правителствата да заменят закона с административни актове (в случая с министерско постановление). Затова в днешно време, когато законодателната и представителната роля на парламента намаляват пред очите на всички, все повече и повече се настоява за сдържане и контрол по отношение на изпълнителната власт.
Особено мнение по конституционно дело №1 от 2009 г.
Има ли партия, която да е удовлетворена от изборни резултати? Броят на участващите в изборите партии и коалиции е общо 20 през 2008 г. При създадения прецедент единици ще са партиите и коалициите, които няма да се изкушат да оспорват изборите. Очевидно е, че възможностите на съда да постанови решения по всяка ще се проточат във времето.
Тогава ще се постави въпросът какъв е смисълът от едно състезание, което продължава цяла вечност.
Особено мнение по конституционно дело №9 от 2009 г.
Конституционализмът трябва да държи сметка не само на буквата на закона, но и на съпътстващите го елементи като обичай, здрав разум и морал. Собствеността е подложена не само на действието на закона, на обществени договорености, но и на въздействието на общественото мнение. Още от древни времена теологичното отношение към нея включва в себе си и задължението на собственика за благотворителност, готовност да помогнеш другиму. Така са разсъждавали ранните християнски автори, които са живели сред вещите, преди да добият качеството на културни артефакти. Последните са придобили значение като естетическо и културно наследство едва по-късно. И едва по-късно общественото мнение внася ново задължение. И докато задължението за благотворителност и да помогнеш другиму не може да бъде наложено със закон, опазването на културното наследство от държавата според конституцията е нейно задължение.
Особено мнение по конституционно дело №11/2009 г.
Извадки от второто и последно интервю на Румен Янков, март 2008 г.
За нивото на законност в правовата държава може да се съди по това доколко са еднозначни нормите, отнасящи се до дейността на нейните органи, в каква мяра те разполагат с правото да действат по собствено усмотрение, особено когато засягат човешки права. Принудата трябва да се прилага с мяра. Това юристите наричат принцип на пропорционалност. Той се приписва на Фридрих Велики. В неговия Всеобщ закон е казано, че полицейските мерки могат да се прилагат дотолкова, доколкото са необходими за съхранение на обществения порядък, спокойствието и безопасността.
Та, ако ме питате какъв е моделът на разделението на властите, бих ви отговорил "моделът е коалиционен". Става дума за кардинално неразбиране, че разделението на властите е призвано да способства за ефективността на управлението, а не за ограничаване на произвола на властта, която и да е тя. Целта на разделението е не да се избегнат стълкновенията, а с цената на неизбежните стълкновения между трите власти да се спаси народът от автокрация (виждаме какво здраво следене и подслушване се шири на всички нива на държавата). Разбира се, това не е по вкуса на привържениците на консолидационните системи, ратуващи за сътрудничество, което, както бе казано, прикрива господство.
Ставало е и друг път дума, че магистратът трябва да е независим, безпристрастен, компетентен, справедлив и с чувство за самоирония. Последните три качества очевидно не са предмет на внимание в държавата ни. Да е компетентен - понятието е ясно, да е безпристрастен - просто казано, значи да не взима една или друга страна в спора. Що се отнася до независимостта, без нея всички останали изисквания губят смисъл. Независимостта ще рече, че всеки от съдещите се предварително трябва да е сигурен, че съдията няма да е повлиян при вземането на решението си от външни фактори. Може той да е безкомпромисен и да постъпва както трябва, но ако не е независим, доверието в правосъдието рухва - никой няма да вярва например, че ще осъди приятеля си. А няма ли доверие в системата човек, търси правото извън нея.
За независимостта на системата трябва да се съди от дейността на Висшия съдебен съвет - доколко той е проводник на политически, роднински или приятелски назначения. Назначенията, основаващи се на трайни, повтарящи се в миналото, контакти на зависимост на едни от други лица, са в основата на правосъдието в сянка. Веднъж назначен на някое от тези основания ръководител, при повишението в служба игнорира политически девиантните, противниците на приятелите, търси родствениците. И критерий в случая не са качествата, а лоялността. Така правосъдието от страж на закона лесно се превръща в банка за услуги.
Политиците са в основата на назначенията във върховете на системата. Но проява на посткомунистически синдром е седемнадесет години (за предишните 45 е ясно!) да унижаваш редовите магистрати, чийто живот изцяло е преминал в системата, и да не посочиш един от тях за ръководно място. Има и още едно неудобство. Политически назначените ръководители, докато разберат за какво става дума в системата, мандатът им е изтекъл.
Но има и трета пакост. Политиците и техните адепти в системата (това те никога няма да го разберат) с пристрастните си от политическа гледна точка назначения периодически я стресират. Картината - магистрати, загрижени да запазят статуквото си, други - за пореден път да се харесат, трети - да оцелеят. Високите хоризонти на правото - разсъдък, разум, естествена справедливост, свободата като основен принцип, остават на заден план. Така се и отваря споменатата "банка за услуги".
Не на последно място - думите "съвместно", "в съдружие", "синхрон", "толерантност" са вредни за съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет трябва да знаят, че ръкуват ли се с дясната ръка с министерствата на правосъдието и на вътрешните работи, с лявата трябва да търсят мехлем срещу изгаряне.
В заключение тук трябва да се повтори известното правило - опасността от съвременния деспотизъм не е свързана с единовластието на една от трите власти. Истинската опасност се състои в решаващото влияние на което и да било лице, партия или партийна група, оказващи натиск на една от тях.
- Която и да било цел на държавното устройство - спасение на душата, величие, социално благополучие, и въобще всяка задача, поставена от държавата, може да минира свободата. Свободата, характерна с отсъствие на произвол, се гради на предположението, съгласно което е желателно да се създаде такова състояние, при което човекът сам да може да реши кое е добро за него и как да постъпи - запомнил съм го отнякъде. Интерпретирано на наша почва, това значи спорове дали да има религиозно обучение, ансамбъл "Българе" (не "Българи") или българи-юнаци, най-голямата баница, най-дългото хоро...
...Знаете ли, забелязал съм, че който се появи по телевизията, даде интервю във вестник, напише някоя юридическа брошура, се счита посветен във всичко. След това по улицата търси одобрителните погледи на минаващите и се самоокуражава, защото все ще се намери някой да му каже "браво". Ялова илюзия...