Сблъсъкът между Русия и Запада за Украйна ще бележи срещата на ОССЕ в София

Годишната среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чийто домакин е София, ще премине под знака на напрежението между Русия и Запада във връзка с политическата криза в Украйна, която е центъра на международното внимание.

Русия се подразни от засилващото се влияние на Запада в крайните райони на Европа, които преди смяташе за своя заден двор, отбелязва АФП. Става дума за балтийските страни, Грузия и централна Азия, а напоследък и Украйна. Именно тези теми вероятно ще бъде сред основните в дневния ред на двудневната среща в българската столица, прогнозира агенцията.

Дори преди Върховният съд на Украйна да обяви драматичното си решение за прегласуване на втория тур от президентските избори, ЕС призова страните членки на ОССЕ да направят така, че техните наблюдатели да действат възможно най-бързо и ефективно.

Очаква се броят на наблюдателите на ОССЕ да нарасне от 600 да 1000 за новия вот, който е насрочен за 26 декември, допълва Франс прес, цитирайки европейски източник.

Три дни преди откриването на форума на ОССЕ в София руският парламент обвини с декларация ЕС, Европейския парламент и ОССЕ, че подтикват част от украинците към опасни действия и поемат риска да предизвикат масови безредици, хаос и разцепление на страната.

На срещата в София се очаква да пристигне американският държавен секретар Колин Пауъл при неговото вероятно последно пътуване като дипломат номер едно на САЩ, както и неговият руски колега Сергей Лавров, френският министър на външните работи Мишел Барние, германският външен министър Йошка Фишер и британският министър на външните работи Джак Стро.

Българският външен министър Соломон Паси, който е председател на ОССЕ, заяви, че организацията на министерската среща в София е голямо национално усилие, за което страната се готви вече две години. В интервю за БНР той припомни, че българската кандидатура за председател на ОССЕ бе издигната от предишното правителство и му благодари.

Трудно е да избегнем политическо напрежение

Заместник - председателят на СДС Николай Младенов, който беше в Киев заедно с лидера на партията Надежда Михайлова, поканена там като зам. - председател на ЕНП, призива на форума в София да бъдат поканени представители на опозицията в Украйна, които да информират министрите за истинската ситуация в Киев.

В отговор министър Паси заяви, че поддържа връзка както с опозицията, така и с правителството в Киев. Специална част от срещата на ОССЕ ще бъде посветена именно на Украйна, каза Паси, защото това е темата на деня. Той обаче не се ангажира с конкретна позиция по въпроса, като подчерта: "ОССЕ е междуправителствена организация, така че всяко действие, което трябва да направим, трябва да получи одобрението на 55 правителства и ние, естествено, се съобразяваме с това".

ОССЕ трябва да балансира между всевъзможни конфликти в своята географска зона - конфликт между Армения и Азербайджан, конфликт в Приднестровието, конфликти в Грузия, в момента Украйна.

"Така че вероятността да се случи напрежение, политическо напрежение, е огромна, по-точно бих казал обратното - че вероятността да избегнем политическите напрежения е минимална", изтъкна Паси.

"Но именно тук трябва да приложим целия опит на българската дипломация, на българските институции... за да успеем да преодолеем предизвикателствата, които ще ни даде срещата", допълни външният министър.

Русия е пряко намесена във всички тези конфликти, отстояваща интересите си в държавите, които бяха част от бившия СССР. На министерската среща през 2003 г. под холандско председателство не се стигна до съвместна заключителна декларация на срещата, тъй като Яп де Хоп Схефер, тогава външен министър на Холандия, предпочете да няма такъв документ, отколкото да се правят безпринципни компромиси пред Русия. Основният повод за възникналото миналата година напрежение беше отказът на Русия да изтегли войските си от Грузия и Приднестровието - ангажимент, който бе поела през 1999 г.

На фона на тази все още нерешени проблеми, към които се добавя и Украйна, по всичко личи, че софийската среща на ОССЕ ще приключи без съвместна заключителна декларация.

Засилване на взаимодействието на ОССЕ с ЕС, НАТО и ООН

Като най-универсалната и най-голяма регионална организация за сигурност в света, пред ОССЕ стоят за решаване редица важни въпроси на 21 век, заяви министър Паси в интервю за БТА.

ОССЕ обединява 55 страни от Америка, Европа и Азия. През 2005 г., под словашко председателство, организацията ще чества 30 години от Хелзинската конференция, която допринесе за края на Студената война.

Уникална характеристика на ОССЕ е, че събира около една маса всички европейски страни, страните от Централна Азия, Кавказ, САЩ и Канада. Това осигурява на организацията определени преимущества по отношение както на НАТО, членове на която не са Русия и страните от ОНД, така и на ЕС и Съвета на Европа, където не влизат САЩ и Канада. Важен приоритет на българското председателство бе задълбочаването на взаимодействието на ОССЕ с ЕС, ООН, НАТО и Съвета на Европа", обясни Паси.

ОССЕ е единствената международна организация с мисии, функциониращи фактически във всички страни от Централна Азия, Кавказ, ЮИЕ, добави той.

Мисиите в Грузия, Молдова и Нагорни Карабах

Паси припомни, че през изтеклата година ОССЕ подкрепи демократичните реформи в Грузия, включително чрез оказване на съдействие на международната мисия за наблюдение на изборите. Оказахме съдействие за мирното уреждане на кризата в Аджария и за намаляване на напрежението около южно-осетинския конфликт, каза Паси.

Той припомни мисиите на бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов съответно в Грузия (за Южна Осетия) и Молдова (за Приднестровието).

През октомври т.г. България бе домакин на среща между посредниците Русия, Украйна и ОССЕ и представители на Молдова и Приднестровието. Посещението на президента Стоянов в качеството му на специален пратеник на председателя на ОССЕ в Кишинев и Тираспол, визитата на заместник-министър на външните работи във връзка с разрешаването на т.н. "училищна криза" спомогнаха да бъде продължен процесът на търсене на решение, въпреки съществуващите трудности, смята Паси.

Той отбеляза, че въпреки дългогодишните усилия на ОССЕ, все още остава неразрешен конфликтът в Нагорни Карабах. Българското председателство подкрепи активизирането на диалога между Армения и Азербайджан и съдейства за поредицата от срещи между външните министри и президентите на двете държави. Бившият премиер Филип Димитров бе изпратен с такава мисия в региона.

"Няма изключения и двойни стандарти"

С изпращането на наблюдатели през 2004 на президентските избори в САЩ отново потвърдихме, че в приложението на демократичните практики за ОССЕ няма изключения и двойни стандарти, каза Паси в отговор на въпрос за критиките на Москва, че ОССЕ поддържа полеви мисии в бивши съветски републики, но си затваря очите за конфликти в други райони като този в Северна Ирландия или с баските в Испания. .

"Ако Великобритания и Ирландия или Испания имаха нужда от подкрепа, те щяха да поканят организацията. Не мисля, че става дума за "затваряне на очите" за конфликтите, за които говорите, а по-скоро за съществуване на други механизми за решаване на проблемите, които действат там отдавна", заяви Паси.

Той припомни, че с изпращането на мисия за съдействие при провеждането на президентските избори в Афганистан ОССЕ за първи път излезе извън своята географска зона на действие. Що се отнася до Ирак, ние бихме могли да си сътрудничим с ООН там и да споделим натрупания опит, включително и в наблюдението на избори, но за такова участие е необходим и консенсус на страните от ОССЕ, каза Паси.

По повод предложените от българското председателство реформи в ОССЕ, той изтъкна, че те са свързани с осъвременяване на ролята и структурата на ОССЕ, преосмисляне на функциите и профила на генералния секретар, подобряване на географския баланс, ново разпределение на ресурсите, пренасочване на част от дейностите на Икономическия форум и Годишните срещи по човешкото измерение към районите на Централна Азия и Кавказ. Друг важен акцент в нашите предложения е свързан със засилването на ролята на Парламентарната асамблея на ОССЕ, каза Паси.

В интервюто за БТА министър Паси посочва, че българското председателство на ОССЕ е допринесло за разширяване и утвърждаване на двустранните ни отношения с останалите страни участници. Например през 2004 г. Ирландия, Азербайджан, Грузия и Казахстан взеха решения за откриване на посолства в София. Посолствата на Грузия и Казахстан вече функционират, а посолството на Азербайджан очаква своя посланик.