"Сбогом, братушки": Благотворителен концерт събира средства за документален филм

Свикнали сме и приемаме за естествено, че музеите в Холандия имат зашеметяващо богати колекции. Но само преди век и нещо това далеч не е било така. Как всъщност се поставя началото на тази обществена собственост на великолепни и безценни произведения на изкуството?

Ще се изненадате, но не държавата е инициатор.

Тази история е илюстрация на две български поговорки: "Помогни си сам, че и господ (или държавата) да ти помогне" и "Сговорна дружина планина повдига".

През 19 век се засилва интересът към шедьоврите на холандските майстори от 17 век и наследници на художниците или на техни колекционери (често притиснати от дългове) ги разпродават на публични търгове. Цените летят нагоре, а купувачите обикновено са чужди музеи или колекционери, защото музеите в Холандия нямат финансовата възможност с ниските си бюджети да ги откупят и задържат в страната. През 1883 за продан е обявена и безценната колекция от рисунки на фамилията Вос (1300 рисунки, между тях и 13 на Рембранд).

Загрижени че все повече творби на холандски майстори заминават за частни колекции в чужбина, няколко холандски колекционери на изкуство стигат до идеята, че заедно могат повече и създават сдружението Рембранд.

В началото целта е да бъдат финансово подкрепени държавните холандски музеи, за да могат да изкупуват това безценно наследство и то не само, за да остане в Холандия, но и за да не бъде скрито от погледите в някоя частна сбирка. Основателите са само 12, но още същата година членовете на сдружението наброяват вече 250. Първоначално те просто заемат безлихвено необходимите финанси за покупката на ценни картини и колекции.

Постепенно членовете на дружеството вече не само подпомагат държавата с безлихвени заеми, но и с дарения – с пари или откупени картини, дори цели колекции. Дейността на сдружението се разширява - то подпомага холандските музеи при покупката им на произведения на изкуството не само от холандски майстори, но от цял свят и от различни периоди – от древно до ултрамодерно изкуство, подпомага реставрацията и съхранението на шедьоврите, спонсорира изложби и т.н.

Днес в дружеството членуват не 250 души, а 16 хиляди, подкрепя ги със значителна годишна вноска и Prins Bernhard Cultuurfonds. Всеки може да стане член на дружество Рембранд и дори с малка годишна вноска да подпомага едно благородно дело - съхраняването и увеличаването на сбирките от произведения на изкуството като обществена собственост.

Защо ви разказвам всичко това?

Заради историята, културата и отговорността пред идващите поколения. Заради съхранената памет.

Уви, в България не можем да се похвалим със съхраняването на паметта. Наистина след Освобождението започва - макар и бавно, макар и колебливо, да се създава култура на паметта, но този процес е прекратен грубо след съветската окупация на страната и на негово място идва подмяната.

Подмяната на истината с лъжа, на обществения дебат – със задължителни лозунги и на паметта с пропаганда.

И днес, вече 31 години след рухването на тоталитарната система на окупираните от СССР държави, в България все така бавно, мъчително и колебливо истината си пробива път.

Няма политическа воля, няма достатъчно знание у обществото и малко се знае за съпротивата, за страданията и за жертвите на тоталитарния комунизъм, за пагубната роля на "всякога проклета" по думите на Раковски Русия.

Тази вечер Фондация "Истина и памет" организира благотворителен концерт "Сбогом братушки" с цел събиране на средства за документален филм с работното заглавие "Съветизацията на България".

Накратко за филма, който предстои да бъде заснет:

Още в Руската империя се мисли за България като за задунайска губерния, но след 1944 г., когато е окупирана от Червената армия, страната ни е управлявана на всяко едно ниво като автономен регион на Съветския съюз.

След 1944 г. комунистическата власт служи не на българската държава и общество, а на своите господари в Кремъл, от чието име фактически управлява. С Деветосептемврийския преврат БКП влиза във властта с помощта на окупиралата България съветска армия. Част от нея остава у нас до края на 1947 г., когато е ликвидирана и последната политическа опозиция. Страната плаща за тази окупация над 23 милиарда лева, което – заедно с участието във финалната фаза на войната – води до най-голямата икономическа и стопанска криза в новата ни история.

БКП е оръдието на Кремъл за съветизацията на страната, която продължава през целия период от 1944 г. до 1989 г. Така се променя завинаги историческата логика на българската държавност и културната тъкан на българското общество.

Не трябва да се забравя, че БКП е извършила НЕ едно национално предателство. С насилствената македонизация на Пиринския край през 1946 г., съгласувана с Москва, тайно се подготвя предаването на този край към Титова Югославия. Това обаче, което последва с предложенията през 1963 г. и през 1973 г. за превръщане на България в 16-та съветска република, е върхът на националното предателство, което БКП прави.

Авторите на сценария проф. Евелина Келбечева и разследващият близкото ни минало журналист Христо Христов нямат нужда от представяне – това са едни от най-последователните изследователи на близкото комунистическо минало, които се пребориха най-после изучаването на комунистическата тоталитарна държава да влезе в учебниците на основното образование.

Те канят всички на тазвечерния концерт, който е със забележително участие на известни български музиканти и артисти.

Концертът под надслов "Сбогом , братушки" ще бъде тази вечер, петък, 4 юни, от 20 часа в Дом на културата "Красно село".

Входът е свободен.

С участието на:

Ая и Росена Екимови с Боно Илков

Християн Радоев (тромпет)

Милчо Благоев (тромпет)

Снежана Абрашева (пиано)

Виктория Петрова и Васил Дипчиков (Балет "Арабеск")

Радослава Дюлгерова (пиано)

Евгени Ноев (Софийски солисти) и Татяна Майони

Симеон Германов (дедо Мони)

Христо Ламбрев, група "Сигнал"

Група "Хоризонт"

Ангел Ангелов-Джендема

Иван Христов и Петър Чухов

Стоян Михалев

Васил Спасов

Ния Петрова

Мирослава Кацарова с Иван Гърбачев

Младежки хор "Ролинг Тоунс"

Васко Кръпката – видео послание

Водещи: Станислав Кимчев и Елеонора Руменова

Инсталация: Кристиан Бакалов

Къде: Културен дом "Красно село"

Кога: 4 юни 2021

Начало: 20:00 часа

Коктейл: 22:00 часа

Препоръчително дарение с покани: от 50 лв до 100 лв

Може да направите своето дарение и на банкова сметка към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,

с код по БУЛСТАТ: 000694749

НОМЕР НА СМЕТКАТА НА ФОНДАЦИЯ "ИСТИНА И ПАМЕТ":

IBAN: BG87BPBI79401082813401

BIC: BPBIBGSF

ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕВОД: ДАРЕНИЕ ЗА ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ "СЪВЕТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ"