Цунамито на националистите не се случи за сметка на възхода за либералите и "зелените"

Проевропейските партии удържаха позиции в цяла Европа, а възходът на евроскептиците не се оказа очакваното цунами и по-скоро бе сдържан, така че те едва ли ще могат да "променят правилата" в ЕС, както се заканваха. Двете най-големи партии – дясноцентристката (ЕНП) и социалистите от ПЕС, загубиха по-малко от очакваното (съответно -35 и -39 депутати) и остават с най-големи групи в Европейския парламент. Либералите увеличиха сериозно участието си и ще имат 41 депутати повече, което се дължи основно на новата партия на френския президент Емануел Макрон.

"Зелените" партии бележат сериозен ръст и ще имат около 70 депутати.

Още тази седмица европейските лидери ще започнат преговори за следващото управление на Европейския съюз. Досега той се водеше от т.нар. голяма коалиция на двете водещи фракции ЕНП и ПЕС, които вече нямат мнозинство. Резултатите на евроизборите отварят врата за нови комбинации. Социалистите, които спечелиха някои цени победи, като тези в Испания и Холандия, може да пробват формирането на коалиция с либералите и "зелените".

Очаква се решенията в силно фрагментирания Европейски парламент да се взимат по-трудно и да се налагат по-често "плаващи" мнозинства.

Националистите ще бъдат поведени от крайнодясната партия "Лига" на италианския вицепремиер Матео Салвини и блока на Марин Льо Пен, който успя да победи с малко партията на френския президент Емануел Макрон. Крайнодесните обаче няма да могат да блокират ключови решения за реформите в ЕС, въпреки че ще имат сериозна роля.

Блокът ХДС/ХСС на германския канцлер Ангела Меркел регистрира най-слабите резултати в историята си, задълбочавайки кризата на идентичността на правителството. След евроизборите "Зелените" са втора политическа сила в Германия, заемайки мястото на Социалдемократическата партия (СДП).

Във Великобритания триумфира партията"Брекзит" на популиста Найджъл Фараж, но проевропейските либералдемократи и "зелените" също постигнаха добри резултати.

Изборите в Румъния пък очаквано се оказаха сериозен удар за управляващите социалдемократи, а в Гърция доведоха дo предсрочни избори след загубата на партията на премиера Ципрас.

Какви са резултатите към момента?

Според прогнозните данни към момента ЕНП ще остане първа сила със 182 места (217 досега), ПЕС е втора със 147 (186 досега), трети се очертават АЛДЕ със 109 (68 досега, но към тях вече се приспадат гласовете за партията на френския президент Еманюел Макрон). Страничен резултат от решението на Макрон да се включи в АЛДЕ е фактът, че той ще се окаже съюзник на българската партия ДПС, която е част от АЛДЕ.

"Зелените" получават 69 места (52 досега), Европейските консерватори и реформатори - 59 (76 досега), Европейската обединена левица - 38 (52 досега).

При евроскептичните групи "Европа на свободата и пряката демокрация" получава 54 места (42), "Европа на народите и свободата" - 58 (36).

Засега 29 мандата попадат в графата "други".

Активността на изборите в ЕС е била 50.8 на сто, като най-висока е отчетена в Белгия – 88.47 на сто, а най-ниска в Словакия – 22.74 и Словения – 28.29.

Кой печели, кой ще заеме постовете?

От частичните временни резултати става ясно, че нито една от големите проевропейски формации не може да претендира, че е победила, отбелязва Франс прес.

Двете най-силни - десноцентристкият блок на Европейската народна партия (ЕНП) със 178 прогнозни места и социалдемократите (със 152 места) - загубиха съвместното си мнозинство за първи път от 1979 г. Процесът по определяне на председател на Европейската комисия и на това кой ще заеме основните постове в ЕС ще бъде променен, твърди френският анализатор Франсоа Есбур, без да се позволява на либералите и центристите от АЛДЕ (със 108 места) да поемат юздите, нито на Зелените (с 68 места) да се превърнат в балансьор.

"Всяка от тези сили може да претендира, че ѝ принадлежи част от победата", твърди Себастиен Меяр, директор на института "Жак Делор".

ЕНП, която е на първо място, предяви искане председател на Европейската комисия да стане нейният кандидат, баварецът Манфред Вебер.

Онези, като френския президент Еманюел Макрон и холандския премиер Марк Рюте, които се противопоставят на номинацията на "водещия кандидат" (т. е. председател на Комисията да стане лидерът на групата, спечелила най-много места в Европарламента), са със засилени позиции, което ще доведе до сложни преговори.

"Няколко политически групи, смятащи се за победители, могат да претендират за упражняване на влияние при определянето на председателя и програмите на Европейската комисия. Това повече от всякога тласка ситуацията към коалиционно споразумение между тези четири политически сили (ЕНП, социалдемократите, АЛДЕ и Зелените), всяка от които може да твърди, че ѝ принадлежи част от победата", подчертава Себастиен Меяр.

Историческа победа за Салвини

Италианският вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини изведе своята крайнодясна партия "Лига" до историческа победа на евроизборите. Според екзитпол на консорциума "Опинио" за обществената телевизия РАИ, "Лигата" печели 33.8 процента от гласовете - най-добрия резултат в своята история и почти два пъти по-висок от този, постигнат на миналогодишните парламентарни избори, съобщи ДПА.

"Невероятен успех е", че "Лигата" стана "първа партия" в Италия, след като бе отписана като "застрашена от изчезване само преди пет години", каза Салвини на пресконференция в партийната централа в Милано.

Льо Пен успя да победи с малко Макрон

Френският президент Еманюел Макрон, един от най-големите поддръжници на идеята за продължаване на европейския проект, загуби големия дуел с крайната десница на Марин Льо Пен и това може да възпрепятства амбициите му за Стария континент, отбеляза АФП.

Крайнодесният "Национален сбор" на Льо Пен победи с малка преднина центристката формация на Макрон, печелейки около 23.5 процента от гласовете. Льо Пен заяви, че този резултат е "победа за народа" и призова за нови парламентарни избори, тъй като този вот според нея е бил "референдум за неговите политики и дори за неговата личност".

Двете партии обаче ще имат еднакъв брой евродепутати (23), преди Великобритания да напусне ЕС. 

Въпреки победите на Салвини, Льо Пен и на Найджъл Фараж в Обединеното кралство, очакваният възход на евроскептиците на европейските избори като че ли бе сдържан, отбеляза Франс прес.

Коалицията на Меркел със слаби резултати

Партиите от коалицията на Ангела Меркел в Германия трябва да си извлекат поука от вчерашните избори, на които претърпяха историческа загуба.

Резултатите още повече отслабват голямата коалиция на консервативния блок ХДС/ХСС (28.4 на сто) и социалдемократите (15.5 на сто), която откакто взе властта, управлява без никакъв ентусиазъм и плам, а само преминава от една в друга криза, отбеляза АФП.

Ако европейските избори са мярка за състоянието на Европейския съюз, едно нещо изглежда ясно: избирателите настояват за промяна, но не и за изначално преразглеждане на
европейския проект.

Въпреки че бе нанесен удар по ляво- и дясноцентристките партии, които доминираха в 40-годишната история на ЕС, популистко "земетресение" не се случи, както предричаше Стив Банън, бившия стратег на американския президент Доналд Тръмп, отбеляза ДПА.

Разделението във Великобритания остава

Партия "Брекзит" на Найджъл Фараж спечели европейските избори във Великобритания, но разделението в страната е видно. Евроскептичната формация взема 32% от гласовете и получава 29 места в Европейския парламент, което е забележителна победа за партия, която не съществуваше само преди два месеца.

В същото време общият резултат на двете проевропейски партии - либералдемократите и "Зелените" е точно толкова голям, колкото този на Фараж. Либералите спечелиха второ място на европейските избори с 20%, а "Зелените" имат 12%. Това е най-доброто представяне на британските "Зелените" за последните 30 години. Партията участваше на изборите с политическа платформа за спиране на процеса по напускане на ЕС.

Въпреки победата на партия"Брекзит", общо 40 от 73-те представители на Обединеното кралство в Европейския парламент подкрепят членството на страната в ЕС.

Лейбърстите остават трета политическа сила с 14%, а управляващите консерватори записват пети резултат (9%).

Социалистите победиха в Испания

Председателят на испанското правителство Педро Санчес е големият победител от евровота в Испания - резултат, от който той ще се опита да се възползва, за да има повече тежест в Европа, отбеляза Франс прес.

"Ние ще бъдем най-голямата делегация социалдемократи (в ЕП) и това е гордост за нас", но и "голяма отговорност", каза Санчес.

Неговата Испанска социалистическа работническа партия спечели 32 процента от гласовете и 20 от общо 54 места в ЕП, изпреварвайки убедително основния си опонент, консервативната Народна партия, получила 20 процента от вота.

Тази победа засилва амбициите на социалистите да се прицелят в някой от висшите постове в ЕС, като това, според партийни източници, най-вероятно ще бъдат тези на върховен представител на ЕС по външната политика и заместник-председател на Европейската комисия, отбеляза Ройтерс.

Успехи за "зелените" партии

Европейските избори бяха белязани и от успехите на "зелените" партии, които се надяват да станат необходим събеседник в този политически пейзаж, който е по-фрагментиран отвсякога.

Носейки се на гребена на световната активистка вълна за борба с климатичните промени, те направиха най-силното си представяне в историята на европейските избори, отбеляза Ройтерс.

Зелените завършиха неочаквано на трето място във Франция, в Германия са втори, удвоиха своя дял гласове във Финландия и Дания, пожънаха добри резултати в Белгия, Холандия и Великобритания.