Сделка за климата в ЕС има за всички без Полша

Варшава ще е изключение със специален статут

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Сн. ЕПА/БГНЕС

Европейските лидери се споразумяха да задействат мащабен икономически план, за да постигнат "климатична неутралност" до 2050 г. Дългосрочната стратегия за климата беше основна точка в последното за тази година заседание на Европейския съвет.

Сделката обаче е постигната с отстъпка. Полша, която беше един от основните противници на плановете на Европейската комисия да "изчисти" Европа, получи специален статут. Около 80% от производството на ток в страната идва от централи, използващи въглища. Държавата поиска по-ясни и щедри ангажименти за финансиране от страна на еврофондовете преди да се съгласи да следва общите европейски екоцели.

Нетни платци като Холандия обаче бяха категорични, че няма да предоставят повече средства, ако Варшава не поеме твърд ангажимент към амбициозната цел в сферата на климата.

Въпросът със статута на Полша ще се обсъжда отново през юни догодина.

Със собствено темпо

"Полша ще достигне климатична неутралност със собствено темпо", коментира полският премиер Матеуш Моравецки. Той дори подхвърли идеята, че срокът за страната му не трябва да е 2050 г., както за останалите държави, а 2070 г.


Полският премиер Матеуш Моравецки по време на заседанието на Европейския съвет. Сн. ЕПА/БГНЕС

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че сделката, договорена тази нощ, е достатъчна за ЕК да започне да изготвя конкретни законодателни мерки за блока за следващата година.

"Признаваме, че преходът е голям за Полша", каза Фон дер Лайен, но добави, че ЕК няма да променя графика си.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е доволна от резултатите.

"Няма разцепление в Европа на отделни части, но една държава членка се нуждае от повече време да види как ще приложи споразумението", каза тя.


Кристин Лагард, шеф на Европейската централна банка, германският канцлер Ангела Меркел и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен (от ляво на дясно) разговарят по време на заседанието. Зад тях е френският президент Еманюел Макрон. Сн. ЕПА/БГНЕС

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви постигнатата договорка за победа, въпреки изключението за Полша. "Климатичната неутралност до 2050 г. е наша обща цел. В същото време е вярно, че за една държава членка на този етап е невъзможно да се ангажира с постигането ѝ", коментира Мишел след 10-часовите преговори на европейските лидери. Той добави, че важното в случая е силното послание, което Европейският съюз отправя с ангажимента си да превърне Европа в първия климатично неутрален континент.

Един от дипломатите, участвали на съвета обаче коментира, че решението на Европейския съвет не е "най-силното политическо послание". "Има 27 страни, които го подкрепят, и Полша, която казва, че няма нищо против, че другите подкрепят предложението", коментира той, цитиран от "Гардиън".

Полемика за ядрената енергетика

Европейските лидери все пак успяха да преодолеят несъгласието на други две държави с амбициозните цели за намаляване на влиянието на континента - Чехия и Унгария. И двете искат щедри финансови гаранции за преминаването си към по-зелена икономика.

Чешкият премиер Андрей Бабиш решил да подкрепи всеобщото решение за намаляване на въглеродните емисии, след като било постигнато съгласие, че няма да се въвежда забрана за използването на ядрена енергия. За тази рестрикция се обявиха Австрия, Люксембург и Германия.

"Всяка страна може да реши какъв да бъде националният ѝ енергиен микс. За Австрия ядрената енергия не е безопасен и устойчив източник на енергия", каза канцлерката Бригите Бирлайн.

"Ядрената енергия е достатъчно чиста, без емисии. Не знам защо много държави имат проблем с нея", коментира Бабиш.


Чешкият министър-председател Андрей Бабиш. Сн. ЕПА/БГНЕС

"Европейският съвет признава необходимостта от гарантирането на енергийна сигурност и уважава правото на държавите членки да определят енергийния си микс и да изберат най-подходящите технологии. Някои държави членки посочиха, че използват ядрена енергия като част от енергийния си микс", беше написано в официалното съобщение след заседанието на Европейския съвет.

Бавно и плавно

"Имаме период от 30 години и през тези 30 години ние трябва да кажем какво ще се случи. Много бавно, много плавно - това сме го договорили, по никакъв начин миньорите, работещите в тази система, и самият енергиен микс да не ни пострада", каза българският премиер Бойко Борисов след заседанието на съвета. Той добави, че много от богатите държави, които най-много натискат за зелената сделка, са аутсорсвали своите вредни производства в държави като Китай, и изтъкна, че в такава ситуация няма преодоляване на проблемите в климата.

Той обвърза и екологичната политика на ЕС с оспорвания от България пакет "Мобилност". Борисов заяви, че обяснил на останалите лидери от ЕС, че "в момента сме се съсредоточили върху Зеления пакт с едната ръка, а с другата ще пуснем хиляди тежкотоварни машини да пътуват нагоре-надолу по Европа".


Бойко Борисов. Сн. ЕПА/БГНЕС

Борисов има предвид постигнатото споразумение по пакета "Мобилност", предвиждащо връщане на камионите поне веднъж на 8 седмици в страната, в която е базирана фирмата. България е сред главните противници на тази идея.

"Да, ще кажат, че шофьорите им ще пътуват със самолети. Но това ще натовари и въздуха със самолети, и транспортните артерии с автомобили. Пак са вредни емисии", каза Борисов. И добави, че дискусията по темата не е приключила, "нито ще ѝ дадем да приключи". Премиерът потвърди, че България ще заведе дело в ЕС срещу пакета "Мобилност".

Планове

Постигането на европейската цел за климатична неутралност изисква сериозни промени в използването на енергия, животновъдството, транспорта, търговията, дипломацията. Планът включва намаляване на парниковите емисии с поне 50% до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г. В момента целта е свиването им с 40 на сто. Предлага се също да се сключват търговски споразумения само с държави, които са част от Парижкото споразумение и спазват поетите с това ангажименти.

ЕС може да въведе и специални мита за вноса от трети страни на енергийно интензивни стоки. Да насочи повече средства от еврофондовете за "изчистване" на замърсяващи производства, както и на земеделието и животновъдството.

Рестрикциите ще засегнат и автопроизводителите, както и корабната индустрия. Част от евросубсидиите за земеделие ще бъде насочена към намаляване на използването на пестициди и торове.
Финансиране

В контекста на климатичната сделка лидерите на ЕС обсъдиха и многогодишната финансова рамка на Евросъюза за периода 2021-2027 г. Приета бе представената от финландското председателство преговорна "кутия" с цифри.


Финландският премиер Санна Марин, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и шефката на еврокомисията Урсула фон дер Лайен позират за обща снимка след последната пресконференция в края на заседанието на европейските лидери. Финландия в момента е председател на съвета. Сн. ЕПА/БГНЕС

Хелзинки предложи преди седмица бюджетът да бъде 1.087 трилиона евро, като най-малко една четвърт от тях да бъдат за финансиране на борбата с климатичните промени. Орязани са средствата за кохезия и земеделие. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: "Това, от което сега се нуждаем, е постигане на бързо споразумение между страните-членки, защото времето ни притиска".

България е един от основните бенефициенти на кохезионните фондове. Според Борисов обаче средствата за страната ще бъдат намалени с около 80 милиона (евро), "но така или иначе през бюджета компенсираме много инфраструктурни проекти в момента, това не е най-важно".

"Имаме нови 250 милиона евро, които можем да похарчим за слабо развити региони - Северозапада, Родопите", добави Борисов.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа