Сделката за МиГ, или да си купиш завод на 8 септември

В навечерието на 26 март, когато България подписва протокола за присъединяване към НАТО, бе оповестено създаването на българо - руско смесено дружество за ремонт на съветски изтребители МиГ - 29.

Новината на пръв поглед звучи куриозно, като се има предвид, че след няколко години самата България няма да има нужда от МиГ-29, а все по-малко страни в света ще ползват такива самолети. Със сигурност ще ги ползват Русия, Беларус и някои други държави, но те самите произвеждат такива самолети и сами си ги ремонтират.

След пълния провал на руската компания РСК "МиГ" да извърши в срок капиталния ремонт на българските МиГ-ове и след поисканата от военния министър Николай Свинаров неустойка, се стигна не до анулиране на договора, а до създаване на смесено дружество.

Меморандум в този смисъл бил подписан при посещението на руския президент у нас в началото на месеца.

В целите за партньорство с НАТО, които България сама си е поставила, е записано, че започва да разработва планове как да придобие самостоятелно или в сътрудничество с натовски държави съвременни изтребители.

През юни т.г., страната ни за пръв път ще получи от Алианса и т.нар. цели за въоръжените сили (force goals), които се прилагат само към страни - членки. Това включва интеграцията на българските въоръжени сили с натовските, както и интеграцията с натовската военна индустрия. Нищо чудно при договарянето на тази част от целите българското правителство да декларира, че няма достатъчно ресурси за ускорена модернизация.

В същото време обаче ще се окаже, че има ресурси да прави неперспективни смесени военни предприятия с Русия.

Миналата година правителството обяви, че няма пари да закупи американски Ф-16 дори и втора ръка и затова ще модернизира МиГ-овете , които да служат на българската армия в следващите няколко години.

Поръчката беше възложена на руснаците, а не на европейския концерн EASD с мотива, че така българският подизпълнител - авиоремонтния завод "Георги Бенковски" в Пловдив, ще получи лицензите от производителя и ще може да ремонтира изтребители и за трети страни.

Руснаците обаче отказаха да предоставят лицензите, имаше спор по цената, не стана ясно и това дали договорът на Министерството на отбраната с РСК "МиГ" всъщност съдържа такава ясна клауза. След месеци на разправии, се стигна до решението - безспорно най- изгодно за Русия - да се създаде смесено предприятие. Така руската компания ще има контрол върху българския авиоремонтен завод, който пък поради тази причина трудно ще може да участва в подобни смесени предприятия със западни партньори.

Поредният жест на България към един очевидно нелоялен партньор, какъвто се оказа РСК "МиГ", в добавка към това неперспективен, предизвиква серия от въпроси.

Като този защо до този момент Министерството на отбраната отказва да даде отговор на най-големия европейски военен концерн - британския BAESYSTEMS, който от месеци наред търси възможност за инвестиции в модернизацията на българските военни хеликоптери, както и към всякакви други проекти, свързани с отбранителната индустрия.

Също без отговор чака американката Локхийд Мартин, която проявява интерес към модернизация на радарните системи, центъра за управление на морския суверенитет и други проекти.

Около кризата с "Терем", разиграла се броени дни преди поканата на НАТО към България в Прага, именно министърът на отбраната Николай Свинаров нееднократно посочи, че членството в Алианса е единственият шанс за военните заводи да се кооперират със западни партньори и да произвеждат модерна военна техника, за която има осигурени пазари.

Четири месеца по-късно и два дни преди подписването на протокола за членство, България наистина се кооперира, но не с НАТО, а с Русия. Може би е крайно време някой да обясни логиката, по която се вземат решенията в Министерството на отбраната.