Сделката за новия изтребител и порочният кръг на държавните поръчки

Проектът пак е пренаписан, депутатите изненадани, а конкретна информация няма

Сделката за новия изтребител и порочният кръг на държавните поръчки

Най-скъпата сделка от модернизацията на армията – за закупуването на нов тип боен изтребител - продължава да се придвижва на бавен ход, а подготвянето на проекта отваря принципни въпроси около харченето на държавните средства, които надхвърлят мандата на сегашното правителство.

Новият командир на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков обясни в четвъртък, че се е запознал с проекта, който вече е "допълнен от специалисти" и ще бъде разгледан следващата седмица в Съвета по отбрана към военното министерство.

"Етапите и финансовите параметри на проекта остават същите. От нас, като експерти, сме заложили критериите, по които ще бъдат оценявани всички, които ще се явят", посочи командирът на ВВС без да дава повече подробности.

Ресорните депутати от комисията по отбрана поискаха няколко часа по-късно обяснение от военния министър Николай Ненчев, но и той не даде конкретни отговори.

Проектът

Според плановете на военното министерство трябва да бъдат закупени общо 16 изтребители на два транша. За първите осем от тях и съответната инфраструктура и оборудване са предвидени около 1.5 милиарда лева. На този етап МО разглежда три възможни варианта за придобиване на нов тип изтребител – шведските нови машини "Грипен", "Еврофайтер" и Ф-16 – втора ръка от Португалия.

Според експерти България не може да си позволи изтребители "Еврофайтер" и на практика в играта са само "Грипен" и Ф-16, които са с някои различни показатели.

Проектът започна още при първото правителство на ГЕРБ и дори беше близо до реализиране, но премиерът Бойко Борисов подаде оставка. Тогава изборът на МО бяха Ф-16 от Португалия.

След това работата продължи с различни темпове, докато накрая проектът бе завършен от екипа на бившия командир на Военновъздушните сили (ВВС) ген. Румен Радев, който сега е кандидат за президент на БСП. Военният министър Николай Ненчев обаче съобщи, че ще иска да бъде прегледан и от наследника му генерал-майор Цанко Стойков.

Критериите, принципите и интересите

След като стана ясно, че има ревизия на проекта, ресорните депутати от БСП атакуваха Николай Ненчев в комисията, а от ГЕРБ също споделиха резерви, но в друга посока.

"Вярно ли е, че в този период, за който вие споменавате от един месец или повече от един месец при участието на Института по отбрана, без да твърдя, че това е продукт от работата на Института по отбрана, са променени критериите за оценка на предложенията, като от досегашните три критерия, които са фигурирали в различните варианти, единият на практика е отпаднал. Той продължава да фигурира, но с тежест относителна нула. Това е критерий, който засяга продължителността на експлоатацията. И влизат два нови критерия, които са свързани със сътрудничество, доставки на резервни части и боеприпаси и които приблизително придобиват относително тегло 1/3 от общата оценката на показателите. Вярно ли е това?", попита бившият военен министър Ангел Найденов от БСП.

Депутати от ГЕРБ също се учудиха, че има нови промени. Според тях проектът и заданията са били готови още по времето на първия кабинет на ГЕРБ, и заподозряха, че след това по време на кабинета на Пламен Орешарски тихомълком са били променени и проектът е бил предвижен в друга посока. Именно това според тях е възможно да е наложило сегашната ревизия на проекта.

От ГЕРБ твърдят, че проектът е бил безпристрастно подготвен и, за да се наложи някаква промяна в него, явно е бил манипулиран след това.

Николай Ненчев не даде конкретни отговори и обеща точна информация по случая. Той коментира обаче, че не е "оказвал натиск върху когото и да било по отношение на промяна на параметрите, не се е месил в работата на комисията, нито е оказвал натиск върху Института по отбрана“. По думите му, подходът е бил принципен и е бил търсен консенсус.

Съмненията

Целият казус, около който все още има малко официална информация, обаче разкрива някои добре известни практики около организирането на държавните поръчки – те се пишат за определени фирми и се решават още при залагането на изискванията и параметрите в проектите.

За да разсее всички съмнения в една или друга посока, сегашното ръководство на военното министерство трябва да даде конкретни отговори, въпреки че не е пряко отговорно за придвижването на проекта.

Ненчев съобщи още, че предстои да бъде изпратено т.нар. писмо за намерение до Швеция, Италия и Португалия. В рамките на няколко месеца трябва да бъде получен отговор и тогава да се прецени, с кого ще се сключи договор.

МО в крайна сметка ще купи двигатели от Русия

Ненчев посочи също, че се прави всичко възможно да се поддържат и наличните самолети МиГ-29, като припомни, че в момента изправните са 9, а е обявена и поръчка за десет двигателя.

България засега разчита само на старите съветски изтребители за охрана на въздушния си суверенитет, но поддръжката им е силно затруднена, след като МО се оказа от услугите на руснаците. В крайна сметка МО пак стигна до тях, но сега на практика ще преговаря с посредник за закупуването на нови и ремонтирани двигатели за МиГ-овете.

"Придържаме се строго към Закона за обществените поръчки и там няма как да въздействам или да влияя, или да проявявам каквато и да е емоция. Тази фирма, която предложи най-добрите условия, тя ще спечели, както и в случая е така - класирана е една фирма, която очевидно има договор с РСК "Миг", коментира Ненчев.

В началото на месеца Министерството на отбраната спря поръчката за покупка на нови или ремонтирани двигатели за старите съветски изтребители МиГ 29 на обща стойност 36 млн. и премина към пряко договаряне с единствената допусната до конкурса фирма – българската "Авиостарт" ЕООД, въпреки че тръжната комисия е установила, че предложението ѝ не отговаря на изискванията. От доклада на комисията по процедурата става ясно, че българската фирма де факто ще бъде посредник между МО и руската корпорация РСК МиГ, която ще произведе или ремонтира предложените двигатели.

По въпроса за това дали двигателите могат да бъдат от друго място освен от Русия, министърът посочи, че има 10 други двигателя в европейска държава, които са били предложени и са представлявали интерес за МО, но след пълна проверка се е оказало, че те не са били използвани в продължение на може би повече от 10 години и от страна на експерти е бил изразен скептицизъм за това дали тези двигатели могат да бъдат лесно възстановени. Щяла да бъде необходима пълна проверка, основен ремонт, което допълнително щяло да натовари бюджета за тях, а евентуално и сроковете.

Попитан дали така година по-късно ще купим двигатели от РСК "МиГ", министър Ненчев отговори, че това не е въпрос на личен избор.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?