СДС - вярното лекарство идва след точна диагноза

Софийската организация на СДС отхвърли опита на националното ръководство на партията за областен председател служебно да бъде назначен Светослав Лучников. Спорът, както беше обяснено, не е бил заради личността на Лучников, а защото подхода към решаването на проблема бил силов. След продължително и бурно заседание Лучников сам се отказва да заеме поста и си тръгва.

Вчерашната случка не прави изключение от една злополучна поредица неадекватни действия, чиито единствен резултат в крайна сметка се измерва с разрушаване на авторитета на СДС. Изключването на Бакърджиев е най - завършеният образ на тежка и болезнена политическа драма. Тя - както и да се тълкува - опира до липсата на воля и мотивация в "синята партия" вътрешните ѝ процеси да бъдат разяснявани с нормален и демократичен език пред цялото общество.

Недостигът на смислени аргументи по изключването на Бакърджиев превърна иначе крупния за СДС акт в гротеска. Гонят някого, но като ги попиташ дали е корумпиран, отговарят - "не". Като ги попиташ дали е клиентелист - пак казват "не".

Защо го изключвате? Защото поиска оставката на ръководството на СДС. Не може ли да се иска оставка на ръководството? Може, но за целта си има определен ред. И така нататък. Проблемът Бакърджиев изненадващо се оказа истинското лице на проблема СДС. И то е - нещата никога не се назовават с точните им имена. Винаги има някакъв втори пласт, който е пластът на съмнението. Това е пластът на тъмните въпроси - "ами ако някой е имал нещо друго предвид"? Ами ако зад обяснението "изключваме го, защото иска оставката на ръководството" се крие истинското обяснение? Ако то е свързано с такава политическа целесъобразност, която не позволява публичното му огласяване? Дори самото възникване на подобни въпроси е вече връщане към едно забравено минало. Това са същите по характера си въпроси, които хората си задаваха преди двайсет години - "Наистина ли гонят от Политбюро Борис Велчев заради филма на сина му Иля "Завръщане от Рим"? Не. Май не е заради това. Май искал да сваля Живков с помощта на руснаците.

Една партия става привлекателна за обществото тогава, когато хората не се притесняват да надникват в политическата ѝ кухня. В момента кухнята е най - притеснителното място на СДС. И заради продуктите. Но и заради още нещо - много трудно може да се разбере кой е истинският готвач. Започнахме със Светослав Лучников. Човекът, който си тръгна обиден от вчерашното областно заседание на СДС в София. Необмислените ходове "на парче", които СДС направи в грешна посока, за да смекчи усещането за грешка в подхода към Бакърджиев доведе до удар върху авторитета и на една от най - достойните личности в СДС - Лучников. Човекът, който можеше да стане моралния говорител в търсенето на сериозен вътрешен диалог и обединяване около граждански ценности, задълбоченият изследовател на детайлите в Българското Национално Възраждане в цяла поредица от книги Светослав Лучников бе изхабен поради хрумването тъкмо той да отиде и да спасява СДС в София от неудобна ситуация. Ситуация, която изискваше по - скоро интелектуално усилие, отколкото показване на мускули. А Лучников е интелект.

Евгений изигра своите карти както се и очакваше. Създаденият и контролиран от него областен съвет на СДС - София избра за заместник на Бакърджиев неговата дясна ръка - Георги Хубенов. Това беше един напълно предвидим ход на СДС - София. И какво постигна НИС на СДС? Раздяла със символа, но не и с политиката, олицетворявана от Бакърджиев. Ако синьото ръководство в най-скоро време не промени изцяло и стратегията, и тактиката на действие, СДС ще бъде доизтощен от позиционни битки, без дори да може и да помисли за истинското сражение, което трябва да води - за облика и бъдещето на България. Но за да направи това, СДС трябва да назове проблемите с истинските им имена. Вярно лекарство се предписва при точна диагноза.