СДС - здравите сили надделяха над здравия разум

Едвин Сугарев напусна СДС. Възникват два суперважни въпроса: морален, който е основен за християндемокрацията, и прагматичен.

Според лидера Надежда Михайлова, напускането било въпрос на личен избор. Едвин Сугарев можеше да остане член на Националния съвет. Не Националният съвет го е избрал и някак не върви той да го маха. В известен смисъл по-скоро Едвин е избрал лидера, отколкото лидерът него.

Апаратът на "Раковски" 134 едва ли има съмнения в морала на Едвин, който вече е станал нещо като публична икона за честност на фона на доста либералните политически нрави в България. И доста хладнокръвно апаратът избра да играе именно на моралната струна, която за Едвин е доминираща. Зад кадър, на пълна мощност беше включена машината за обявяването му за враг - "Търговия с тялото на СДС!" и т.н. И Едвин си тръгна омерзен. А лидерката, която формално дори не участваше в сценария, ни успокои, че Едвин Сугарев сигурно щял да намери подслон някъде другаде. Сиреч, досега подслонът му го е давала тя.

Анализът на практическите последствия е по-сложен. В случая дори не е толкова важно, че един лидер си е тръгнал, колкото на какво е способна политическата сила, за да се случи това. И какво беше предпочетено пред него. Прогнилата съдебна система начело с Филчев, която единодушно бе заклеймена както от обществото, така и от ЕС и САЩ. Заиграването с червения магнат Петър Манджуков, основен спонсор на политическия противник. Залагането на Антоан Николов и хората му за местните избори.

Без значение справедливо или не, СДС има проблем с публичния си образ, който се свързва с корупция и стана основна причина за загубата на парламентарните избори.

Освен това през двете години в опозиция, една от които под ново ръководство, СДС не успя да изгради нов образ на стабилна, състоятелна и привлекателна за обществото дясна алтернатива. Още по-малко управленска. Което е сериозният проблем не за самото СДС, а за България.

Най-странното е, че независимо от съпротивата си срещу критиките на Едвин Сугарев, ръководството СДС все пак реши да прихване една от идеите му - за предсрочните избори. Която е една степен по- малко радикална от другата му "талибанска" идея - за напускане на парламента и уличен натиск срещу управлението.

За сметка на това сините отказаха да се занимават с далеч по- важните въпроси, които повдигна Едвин Сугарев - за самозатварянето на СДС и превръщането му в "семинарна" партия, липсата на идентификация за това кого представлява и как точно го представлява, липса на нови послания и т.н. Именно чрез решаването на тези въпроси СДС би могло да спечели широка обществена подкрепа и да се превърне в реална управленска алтернатива.

СДС обаче отказа да дискутира проблемите, поставени от Едвин. Вместо това беше предложена формулата: "знаем какво правим, правим много, вервайте ни!" Ако се радваш на безгранично доверие и подкрепа, такъв подход може дори да свърши работа. Но за доста кратко време, далеч по-малко от двете години след загубата на парламентарните избори, през които този стил стана доминиращ. Колкото до доверието, с което се ползва в момента СДС, при всичките възможни манипулации на социологическите агенции, за всекиго е ясно, че пада под санитарния минимум.

Казусът с Едвин Сугарев показа, че ръководството на СДС не желае някой да му разваля настроението с неудобни въпроси и да го подтиква към самоанализи. Обявявайки курс към предсрочни избори, но без да има действаща стратегия и тактика как да ги спечели, СДС се превръща в помощник на БСП за идването ѝ на власт.

Най-парадоксалното е, че новото и старото ръководство на СДС, които трудно намират допирни точки по редица въпроси, се оказаха единни в нетърпимостта си към Едвин Сугарев и в желанието си да прикрият липсата на действителни промени в СДС с лозунги за сваляне на правителството. Иван Костов и Надежда Михайлова се оказаха единни и в мнението си, че лидерът не трябва да влиза с дискусия с членовете на Националният съвет. Да не говорим за редовите членове на СДС или пък за хора, които дори не са членове на партията. Лидерът е, така да се каже, самодостатъчен и не бива да му се искат обяснения или да му са дава акъл.

През последните седмици, докато течеше задочният дебат между лидерите на СДС и Едвин Сугарев, Надежда Михайлова нееднократно каза, че за нея е важно не обединението около собствената ѝ личност като лидер, а обединението около политиката ѝ. Само дето не се разбра каква точно е политиката. Именно това искаше да разбере и Едвин, но бе заклеймен като враг.

Както се казва, нищо ново под слънцето - здравите сили надделяха над здравия разум.