СДС да благодари на Евгений

Евгений Бакърджиев успя да разбуни духовете с авторска статия в "Новинар" , озаглавена "СДС и клиентелистите". Вестникът обяснява, че "Демокрация" е отказал да публикува статията след нареждане "отгоре". Днес в. "Новинар" продължава темата с анализ "Кого плаши истината за СДС?", илюстриран със снимките на Евгений Бакърджиев и Кина Андреева, също от СДС - София и депутат от СДС. Там може да се прочете, че другото лице на синдрома "Костовизъм" е страхът, който е една от основните причини за загубата на СДС.

Според този анализ партийната цензура в СДС е по-голяма от тази на "Позитано" 20. И още : "дума не може да става за т.нар. дискусия за бъдещето на СДС, ярко рекламирана от синьото ръководство. Не може да става дума за диалог, след като не се дава думата на лидера на най-голямата организация на СДС. Дори и фактите да не са лицеприятни" .

Ръководството на СДС отказва да коментира обвиненията на Бакърджиев с обяснението, че дискусията трябва да се води не по страниците на вестниците, а в СДС.

Какви са мотивите на Валяка да атакува Костов, че и цялото ръководство на СДС? Много е вероятно Бакърджиев да се опитва да изпревари събитията, като заема позата на говорител на истината и обявява бившия лидер на СДС Иван Костов за клиентелизма, страха и изборната загуба. Може би т.н. Валяк е наясно, че остава в изолация и че няма никакви шансове да е сред новия елит на СДС. След тези му изявления раздялата на СДС с Бакърджиев ще трябва да изглежда като римейк на състоялата се вече драматична раздяла на Христо Бисеров и Йордан Цонев със СДС.

Другата вероятна стратегия на Бакърджиев е да предизвика поредната размяна на обвинения /нерядко основателни/ между костовисти и анти-костовисти в СДС. След което да стане така, че Костов вече никога да няма обратен път към лидерството в СДС. По този начин Евгений и компания може би ще се почувстват донякъде компенсирани за това, че бяха пренебрегнати от бившия Командир. И за това, че СДС загуби властта, но най-вече за това, че Бакърджиев е извън властта.

За разлика от Христо Бисеров и Йордан Цонев, Бакърджиев едва ли ще се даде без бой. Той няма да иска да се откаже от СДС, защото, както вече е обяснявал, той не е на гости в СДС, за да си тръгне, когато на домакина му се доспи. Просто СДС е единственото място, където Бакърджиев все още може да пробутва хардлайнерска реторика. Правил го е неведнъж, но сега изглежда доста нелепо. Защото за все повече хора е ясно, че именно залитането на СДС към талибански позиции изолира синята партия от обществото.

Вероятно, излизайки в атака, Валяка си мисли, че е стъпкал всички спомени за собственото си пребиваване във властта. И че той няма нищо общо с приватизацията на БТК, с договора за доставка и транзит на руски газ, с управлението на "Булгаргаз", с всичките му ресорни стопански дейности като вицепремиер и министър на регионалното развитите и благоустройството...

Голямата грешка на Костов беше, че решенията за Бакърджиев, както и за Бисеров и Цонев, се забавиха близо две години. Достатъчно дълъг период, за да се загуби надеждата и на членовете на СДС, и на обществото, че Костов може да се справи с клиентелизма, арогантността и безнаказаността, с които започна да се отъждествява управлението на СДС. Няма съмнение, че СДС загуби доверието именно поради това, че процесът на очистване се забави недопустимо дълго.

Двубоят просто плаче за развръзка и колкото по-бързо се случи тя, толкова по-добре. Ако Евгений Бакърджиев се оттегли от СДС, той ще направи неоценима услуга на т.нар. костовисти, а и на самото СДС. Така, както стана след напускането на Бисеров и Цонев. И не махането на Бисеров и Цонев доведе СДС до загуба, а твърде дългото им оставане вътре. Защото възпроизвеждаше именно клиентелизъм. Проблемът и на тримата е не какво говорят, а кой им вярва.

Ако все пак Евгений Бакърджиев остане в СДС - така ще катализира възникването на нова, читава народна партия. Което може пък да е добре за България.

Така че СДС да благодари на Евгений.

© Copyright Mediapool