СДС има нужда от шокова терапия

За пореден път Съюзът на демократичните сили беше разклатен от външен за партията фактор, когато зам.-председателят на партията Екатерина Михайлова атакува коалиционната политика на лидера Надежда Михайлова по повод изявлението на кмета Софиянски за участие на НДСВ в евентуално дясноцентристко управление.

В действителност едва ли някой може да се чувства излъган или изненадан от позицията на столичния кмет, който нито за момент не е изоставял виждането си, че трябва да играе посредническа мисия при обединението на всички десни сили, в което вижда шанс за утвърждаването на собствената си партия ССД и нейно участие в управлението на страната.

Че Софиянски никога не се е отказвал от царя трябваше до сега да е ясно на всички, особено когато на пресконференцията след победата си в изборната нощ благодари поименно на няколко по-видни фигури от НДСВ за оказаната подкрепа.

За СДС обаче беше по-изгодно да залъгва и себе си, и избирателите си, че между двата тура на изборите Софиянски се е отрекъл от НДСВ и че заслугата затова е тяхна. Фактите обаче са други - единственото, което кметът обеща, беше общинските съветници на НДСВ да са опозиция в бъдещия Общински съвет и спази думата си. Само лидерите на "Раковски" 134 видяха в увъртените критики на Софиянски към правителствената политика по отношение на общините смяна на неговата цялостна позиция спрямо НДСВ.

В този смисъл реакцията на Екатерина Михайлова е закъсняла, особено като се има предвид, че тя, като член на НИС на СДС, носи отговорност за взетите решения.

Независимо от това обаче ходът на Екатерина Михайлова може да се окаже начало на оздравителна криза в СДС, но само ако не е еднократен пристъп на изпускане за парата, а приеме формата на обмислен процес за предизвикване на вътрешен дебат .Това е нещо, от което синята партия има огромна нужда и което има смисъл да се случи в следващите няколко месеца, преди да навлезе в нов изборен цикъл.

Улисано в новата си политика на "диалог" и "прозрачност" ръководството на СДС пропусна да проведе най-важния диалог- диалогът вътре в самата партия. "Раковски" 134 обаче нямат желание да диалогизират каквото и да е, тъй като единствената грижа на Надежда Михайлова е как да запази поста си и как да преодолее опонентите си чрез изключване, назначаване на временни ръководства и апаратни хватки.

От загубата на първия тур на изборите и до днес основата тема в СДС е т.нар. коалиционна политика - отново тема, натрапена отвън, и отново кореспондираща с основата грижа на лидерката да си припише като заслуга участието на СДС в новото управление на София под ръководството на Стефан Софиянски, за да не се повдига въпроса за нейния личен провал.

В действителност Надежда Михайлова направи възможна победата на Стефан Софиянски и превръщането му в политически фактор, поради некадърното ръководство в партията, поради липсата на ясна политическа физиономия, автентични послания и нови лица, които да представят партията.

Безметежният начин, по който Надежда Михайлова стъкми коалицията с партиите Гергьовден, БЗНС - НС и ДП, представляващи интересите на бившия шеф на Антоан Николов, а след това и коалицията със ССД на Софиянски, беше "парафирано" от Националния съвет на СДС без възражения (макар и вероятно от някои хора - с отвращение).

Капанът щракна месец по-късно, когато гръмна скандалът с общинската фирма "Софийски имоти" и който без съмнение ще бъде последван от нови катаклизми, свързани с останалите общински дружества и стопански дейности.

Веднъж хванали се на хорото, притиснати между лобитата на Софиянски и Антоан Николов, СДС изглежда нямат друга роля, освен Надежда Михайлова кръшно да развява кърпичката.

Ситуацията няма как да се опише със средствата на традиционния политически анализ, защото тя е лишена от политическа логика и вътрешен смисъл. Имаме само редуващи се припадничави сцени на заплашвани от СИК десни политици, съчетани с мръсни номерца и удари под кръста, като в сюжети от френския двор.

Целият този цирк обаче писна на повечето от редовите седесари и симпатизанти на синята партия. Която, под вещото ръководство на Надежда и нейния НИС, вероятно изпълни една от новите си заветни цели - дясна коалиция, но същевременно ще изпразни СДС от всякакво съдържание и откъм избиратели. И то не защото коалиционната политика е нещо нередно или неправилно, а защото СДС остава само куха фасада, а избирателите на СДС се чувстват представени от тази партия.

Затова сините се нуждаят от силен шок и сериозен вътрешен трус, който да извади наяве съществуващите проблеми, да стане ясно кой къде стои и какво предлага.

До този момент враждуващите лагери в СДС предпочетоха тактическия мир, отлагайки голямата битка, но някак си всеки знае, че тя предстои.

Тази голяма битка е за СДС и всеки, който дръзне да излезе напред и да назове нещата с истинските им имена, има големия шанс да спаси не толкова себе си, а дясната кауза на България. Ако тази битка отново бъде проведена чрез изпитани апаратни хватки и интриги, ще загубят не само участниците в нея, но и самото СДС. Защото тогава за избирателите на СДС ще стане безпощадно ясно, че битката за СДС е загубена.