СДС, Народен съюз, БСП, ДПС и Евролевицата вземат половината тв време за изборите

СДС, Народен съюз, БСП, ДПС и Евролевицата отговорят на изискванията на закона и ще имат право на време за агитация по националните медии. Те ще разполагат с повече време от останалите претенденти за парламентарните избори.Това стана ясно след окончателното гласуване на избирателния закон от Народното събрание, който даде формулировка на термина "парламентарно представена партия".

Според него такива са партиите и коалициите, които на предходните парламентарни избори са получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове на национално ниво или са имали достатъчен брой народни представители за образуване на парламентарна група през целия период на пълномощията на предходното Народно събрание.

Все още не е ясно дали на изискванията отговоря БББ, тъй като има спор за името на партията от хората на Христо Иванов и привържениците на Жорж Ганчев. Ако съдът не реши спора в срок, Централната избирателна комисия няма да предостави време за агитация на нито една от страните.

Съставът на ЦИК за парламентарните избори остава непроменен от времето на местните избори. Това гласува мнозинството въпреки протестите на опозицията.Текстът бе приет със 106 гласа "за", 77 "против" и 4 "въздържали се". Въпреки че по конституция членовете на ЦИК се назначават от президента, мнозинството прие в закона, че съставът на ЦИК за предстоящите избори се запазва такъв, какъвто е бил на последните местните избори. ДПС обяви, че ще сезира Конституционния съд заради идентичния състав на ЦИК."Не вярваме в безпристрастността на ЦИК", заяви Рамзи Осман от ДПС. Татяна Дончева от БСП каза, че 2/3 от състава на ЦИК е свързан с управляващото мнозинство и тази взривоопасна смес,по думите на Дончева, ще експлоатира на изборите. Христо Бисеров от Парламентарната група за диалог и партньорство възрази, че парламентът отнема с чисто технологични механизми конституционните права на държавния глава и го лишава от възможността да наложи вето, тъй като приемането на избирателния закон става в последния момент преди края на от мандата на 38-ия парламент.

В момента президентът Петър Стоянов води консултации с политическите партии, за да попълни две от местата в Централната избирателна комисия, която се състои от 25 члена, научи Mediapool.bg. Новите попълнения ще наследят Красимир Вълев, който бе от квотата на БЗНС, а сега е член на Комисията по досиетата, и Живадин Белчев, сега конституционен съдия.

ДСП вероятно ще оспори още текстове от избирателния закон, един от които е за това, че от избирателните списъци ще се се заличават имената на гражданите, заминали в чужбина не по-малко от два месеца преди изборния ден и които не са се завърнали у нас преди предаването на списъците в секционните избирателни комисии. Друг оспорван текст от закона касае искането на опозицията премиерът и министрите, включени в кандидат - депутатски листи да излязат в отпуск по време на кампанията.

При окончателното приемане на избирателния закон депутатите уредиха и присъствието на наблюдатели на парламентарните избори, като разрешиха това да бъдат представители на чуждестранни парламенти, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на чуждестранни партии и движения, както и лица, посочени от партии и коалиции, участващи в изборите, поканени чрез Министерството на външните работи. За наблюдатели ще се приемат и упълномощени членове на български неправителствени организации.