Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

СДС: Настинки след проветряването

0 коментара

От края на миналата седмица в мислите на хората, подкрепящи СДС, нахлу поредното объркване. Искането на вот на недоверие от страна именно на СДС може да се определи или като израз на системна грешка в управлението на съюза, или като миг на стратегическо умопомрачение. Този акт кара много привърженици да се питат за състоянието и посоката на съюза, както и за крайната точка, до която води това поведение, ако не бъде навреме овладяно. Нека поразсъждаваме защо вотът за Козлодуй е грешка, а после да се обърнем към въпроса симптом за какво е тя.

Първо, никакви усилия на партийни говорители, никакви тънки юридически разграничения, нито дори важното подсказване, което подхвърли на СДС Александър Божков в "Дневник", не могат да предотвратят залепването на СДС за БСП. Фундаменталното положение в това събитие е единодействието на двете антиподни организации. Дори съдържателният факт, че голяма част от мотивите са сходни, няма голямо значение.

Значение има най-вече образът на неочакваната хармония между тях. Той ще остане в партийната история на днешна България като неуместен и срамен.

Козлодуй - независимо дали е тема за ядрената енергетика, за безопасността на хората, или за конституционността на правителствените действия - е, и ще си остане, собствена територия на БСП. В територията "Козлодуй" СДС е неизбежен епигон и клакьор, а БСП е предопределен победител. Положението е подобно на това СДС да влезе сериозно в спор с БКП за това кой закон на диалектиката има по-решаващо значение за окончателната победа на пролетарския интернационализъм. Самото участие и поддържане на дискусията поставя субект като СДС в абсурдната позиция на вдъхновен производител на автоголове.

Второ, във всеки замисъл на СДС да иска вот на недоверие следва да се отчита гледната точка и оценката на европейския наблюдател. Какво си казва той в този случай. Той си казва нещо, което може да е дългосрочно вредно за СДС, а именно, че носител на про-европейска и интеграционна идея у нас е движението на царя. (Между другото, това е едно от огорчителните и обидни неща за редовия, твърд седесар.) Никакви теоретизации на тема конституционализъм не могат да изместят подозрението, че сблъсъкът между СДС и НДСВ е на тема Козлодуй.

Трето, СДС настоява на собствена идентификация в този акт и мотивира вота чрез действия в противоречие на Конституцията. Това основание няма шанс да бъде чуто и разбрано от средния гражданин. От една страна, мотивацията с конституционни абстракции е понятна на 1% от хората у нас и е политически безсмислена. От друга, позоваването на Конституцията положително се привижда като лицемерно: поради тежка делегитимация на целия т. нар. политически елит, към момента никой негов представител не може да прави ефективна политика на базата на Конституцията.

Четвърто, според собственото настояване на СДС българската Конституция от 1991 година е пост-комунистически продукт, замислен и изработен с цел защита на социалистическа визия за развитието на България - централизирана власт, слаби защити на правата, лоша организация на властите, и пр. Искайки вот на недоверие с позоваване на Конституцията и нейното погазване, СДС неизбежно изпраща объркващо послание на хората. Твърде незначителна група ще хора ще проумеят как тези хем ругаят Конституцията, хем разпалено се опитват да обяснят, че правителството е предателско, защото не я спазвало. В масовото съзнание на българина, който все още наблюдава парламентарното шоу, ще се оформят серии от подобни разриви.

Пето, ако все пак се съгласим, че СДС е водено от светли конституционни идеали, то нека се запитаме те натам ли водят, към парламентарното действие за вот на недоверие. Отговорът е: не, не водят в тази посока. Ако СДС е загрижен за Конституцията и спазването ѝ, то следва да направи запитване към Конституционния съд, а не да действа сякаш този орган го няма. Чрез вота на недоверие всъщност СДС се съгласява, че ролята на Конституционния съд може да бъде връчена на парламента, дори на една партия в него. И така по същество провъзгласява именно Народното събрание за върховен тълкувател на Конституцията. От НДСВ трябваше да отговорят, че тази подмяна подсказва, че самият СДС има проблем със спазване на Конституцията. Ние можем да добавим, че този тип фалшив парламентаризъм бе особено характерен за БКП-БСП през 1989-1990.

Шесто, действия в противоречие с Конституцията по принцип не бива да стават основание за вотове на недоверие, особено след като управляващата сила категорично отхвърля обвинението, а Конституционният съд не е сезиран. Но дори тези действия да са предприети, вотовете трябва да се мотивират с разгърната аргументация по обща политика и политическа линия. Само критика на цялостна политическа линия може да бъде добре аргументирана и също добре предадена на широката публика. Например пенсионна политика, външна политика изобщо, и пр. Несериозно е аргументацията на вота да се закрепва към единични предмети и действия, какъвто е случаят с Козлодуй. Особено несериозно е това мислене на парче от дясна сила.

Седмо, нека развием и един по-страничен аргумент в духа на конституционализма, тъй като СДС обяви силен ангажимент към него тази година. СДС първо се позовава на Член 1: "България е република с парламентарно управление". След това на Член 86 (1): "Народното събрание приема закони, решения, декларации, и обръщения". И накрая, на Член 86 (2): "Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите".

Тази комбинация е сред най-съмнителните в Конституцията. В бъдещ дебат тя следва да бъде внимателно премислена и променена. Теоретически тя дава на Народното събрание правомощия на Революционен Конвент. Помислете: С клаузата за задължително действие на приетите "решения" Народното събрание разполага с инструмент за цялостна отмяна или дублиране на изпълнителната власт. "Решенията" се различават от "законите" по това, че визират конкретни предмети, събития, действия, а не общите правила, по които се вземат решенията. Никъде не е дадено ограничение на това правомощие за нахлуване в зоната на изпълнителната власт. То, разбира се, е в противоречие с духа на парламентаризма и по този косвен начин, с Член 1.

И тук се питаме: Ако СДС се вълнува истински от Конституцията, тоест от духа на конституционализма, следва ли да прибягва до тази порочна клауза? Не, напротив, следва първо да се ограничава, а по принцип, в предлагания пакет от конституционни реформи, да повдигне въпроса за промяната ѝ с цел постигане на по-добър баланс на властите.

Осмо, предходната точка с поемането на функции на изпълнителната власт от Народното събрание има и по-конкретен превод в действията на СДС. Ако има партия в парламента, която следва да защитава силата на самостоятелната изпълнителна власт в състояние на епохален социално-политически преход, естественият кандидат е СДС. Има ли партия в парламента, която повече да е изстрадала размиването на ускорения курс на преход в интриги и съмнителни комбинации, които един парламент може да завъди? Едва ли, и тук нека си сложат ръка на сърцето и Филип Димитров, и Иван Костов. Те знаят много добре, че у нас парламентът има вродена склонност да размива граници и да заблатява ясните платформи.

С други думи, ако СДС беше вярно на десните си принципи и на собствения си опит, трябваше да се въздържи от намеса в преговорния процес, да пледира за особено широк обхват правомощия за преговарящите. А не да се прави на мениджър и да взема сам решения за една "стара съветска фабрика" (Ал. Божков). Още по-малко да иска вот на недоверие. Грешката тук е генерална, тя опира до въпроса за философията на дясното политическо поведение и до конституционната визия на дясната партия.

Девето, нали новото управление на СДС дойде с намерение да отваря прозорци, да пуска чист въздух и да прави съюз с гражданските структури на страната. Вместо това вотът демонстрира отчуждаване тъкмо от по-чистия въздух на отвореното гражданско пространство и неговите по-свободни субекти.

С колко института за публична политика бяха проведени консултации? С колко анализатора бе обсъден неуместният ход? С колко журналиста бе проговорен възможният отзвук на подобно действие? Защо такъв важен въпрос не мина през просвещаващ публичен дебат? Вместо това, едно СДС с проветрено откъм политическа мисия собствено съзнание се занимава с апаратни ходове в сенчеста среда. Не са ли доста лицемерни и вятърничави жестовете към гражданския сектор? Ако тези думи изглеждат преувеличени, нека СДС направи допитване за вота до институции на гражданската сфера.

Десето, веднъж грешно заченат, вотът сам си произвежда уродливости по-нататък. Това се отнася до внушението за, както писа Mediapool "два вота - една цел", за неспособността СДС да се мотивира убедително само с конституционни аргументи, и др.

И все пак едно залитане остава трудно обяснимо и много обезпокоително: прибягването до разбунен националистически език. Струва ми се, че поддаването точно на това изкушение няма лесно да бъде простено, камо ли забравено. Седесарът е свикнал СДС да прави глупости, да възниква все отново, да е неефективен, да е наивен, да бърка институциите с улицата и обратно, и пр. И всичко това е било някак простимо. Но употребата на изрази като "безродници", или димитровската реторика на въпроси като "На чии интереси служите, г-н премиер, на България или на Европейската комисия?" е прегрешение от друг ранг и друго качество. Тези думи произвеждат тежки травми в морално-политическата чувствителност на всеки, който изпитва сериозна съпричастност към каузата на СДС.

Националистическият език е външен маниакален израз на вътрешна празнота, каквато в проветреното СДС може би има. И все пак това не трябваше да се прави. Тази граница не трябваше да се пресича.

Отделените тук десет групи от въпроси и разсъждения са достатъчни, за да се повдигне по-общият въпрос за състоянието на СДС днес. На първо място, ясно е, че СДС в този си вид е неспособно да произведе и артикулира солидно политическо послание (сиреч, нито има воля да каже нещо, нито има какво да каже). На второ, СДС видимо няма организационни механизми за преодоляване на тази стиропорена кухост (напр. смислена комуникационна програма, плътна дискусионна среда, и пр.). Трето, ако при тези условия СДС допълнително се втвърди организационно, ускорението към дъното ще стане необратимо.

Надявам се да греша. Но, ако има известна истина в казаното тук, докога тя ще може да бъде премълчавана?

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.