СДС няма нужда от политика на затръшнати врати

Иван Костов наруши публичното си мълчание, за да съобщи, че на този етап обединение в дясно не може да има. Той излезе открито срещу двамата "радетели" на тази кауза - бившият президент Петър Стоянов и столичният кмет Стефан Софиянски, назовавайки ги обидно като "другари" в статията си във в. "Сега".

Намерението на премиера Симеон Сакскобургготски да назначи фигура като Бриго Аспарухов на ключов пост в кабинета си действително сне много маски и повдигна множество въпроси.

Единият е за нерешения в България проблем с наследството на бившите тайни служби - като се започне с участието на техни представители в политиката и в структурите за сигурност и се приключи с далеч по-сериозния въпрос за влиянието им в икономиката.

Фактът, че и правителството на ОДС, оглавявано от Иван Костов, не успя да реши по някакъв радикален начин тези проблеми по време на пълния си управленски мандат, означава, че те са много по-мащабни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Не можем да очакваме да бъдат решени от американския посланик в София или чрез намесата на която и да е съюзническа държава, тъй като в крайна сметка нещата зависят от волята на българските политици и на българските граждани.

Тази воля обаче изглежда недостатъчна. Затова въпросът е

как да бъде акумулирана гражданска и политическа енергия,

която да даде шанс за действителна модернизация на страната.

Със статията си бившият премиер и лидер на СДС се намеси открито в дискусията за бъдещето на СДС и на евентуалното дясно обединение. Което може да създаде и впечатлението, че има планове за завръщане в политиката.

Публичната позиция на Иван Костов съвпадна с момента, когато бившият президент Петър Стоянов поднови членството си в СДС и работи активно с членове от екипа на настоящия лидер Надежда Михайлова да заеме председателския пост в партията след местните избори.

Лидерските амбиции на Стоянов, който наскоро внезапно преоткри "седесарската си душа", имат потенциала да доведат до разцепление в синята партия.

За мнозина седесари Петър Стоянов е просто предател

- те трудно могат да забравят репликите му за "разбитите авари" след поражението на СДС през 2001 г. и незабавното му преориентиране към Симеон Сакскобургготски в навечерието на президентските избори същата година. Не може да се забрави заиграването на Петър Стоянов с фигури като Христо Бисеров и кроежите за смяна на тогавашния премиер Иван Костов, както и маневрите на бившия президент, довели до решението на Конституционния съд в началото на 2001 г. да забрани участие на Сакскобургготски в президентските избори.

От друга страна, лидерският проблем стои пред СДС със страшна сила. Самата Надежда Михайлова е заложник на дефицитите в собствената си партия. Както е известно, в периоди на кризи и умопомрачение изборът се прави на принципа кое е най-малкото зло, а не кое е най-добро. При такъв сценарий кандидатурата на Петър Стоянов за мнозина ще се окаже приемлива.

Но който и да оглави СДС, партията ще бъде обречена, ако не се даде отговор на въпросите какво всъщност иска СДС, чия партия е, кои са принципите, на базата на които гради собствената си политика и прави коалиции.

Това е същинският проблем, който поставя Иван Костов. Но поради необичайния хулигански тон на статията му и обидните квалификации по адрес на Софиянски и Стоянов, читателят остава по-скоро с усещането за неподправена омраза и затръшната врата.

Костов отново се превъплъщава в ролята на Командир и казва кое е правилно и кое не, кое може и кое е забранено.

Софиянски и Стоянов са забранени.

Защото говорят за обединение в дясно, където като потенциален партньор се включва партията на Симеон Сакскобургготски. Така формулата на дясното обединение е сведена до пълен абсурд с репликата "Сега с генералското движение от БСП ли ще се обединявате?".

Без съмнение, въпросът е поставен така, за да бъде отхвърлена с лекота цялата теза, а Софиянски и Стоянов са прикачени през царя към Бриго Аспарухов и по този начин биват игнорирани въобще като годни за разговор.

Което, разбира се, нито е оправдано, нито е вярно. Софиянски и Стоянов може да имат много политически грехове, в това число към СДС и лично към Иван Костов, но опитът да им се припише принадлежност към най-ретроградните среди на БСП избива на сектантство.

По тази логика, ако Софиянски спечели изборите в София, ще се окаже, че по-голямата част от избирателите имат нагласи, различни от провъзгласените от Иван Костов. В такъв случай какво послание може да бъде отправено към тях в бъдеще? И защо СДС трябва да си затваря вратички и възможности, когато настоящата политическа ситуация е изключително динамична, неопределена и непредсказуема?

Освен това, със зачеркването на Стоянов, Софиянски, НДСВ и прочее,

не се решава генералният проблем

- как да се формира достатъчно силен десен център, който да препречи пътя на всякакви политически тенденции, чиито символ е Бриго Аспарухов и неговото ключово присъствие в управлението.

При желание да се решава този проблем, въпросът би трябвало да бъде преформулиран - кои са принципите, които отстоява СДС и към които иска да привлече други обществени и политически формации, за да осъществи политическите си цели.

Настоящата позиция на Иван Костов е в противоречие със собствената му политическа практика. Той оглави коалиция ОДС с отцепили се от СДС формации през 1997, за да дойдат сините на власт; той допусна маса компромиси с доказано компрометирали се фигури от неговия кабинет, за да изкара до край мандата си и да не бъде изоставена на сред пътя евроаталнтическата кауза на България.

В момента България е изправена пред същия решителен избор - след като всички партии вече се кълнат в евроатлантическите ценности, да успее да ги трансформира в принципи на държавата. Клетвите на Новата левица вече показаха стойността си, с единодушното определение на Бриго Аспарухов за "професионалист".

На ход отново е

дясната визия как да се случи проектът за модернизация

на българското общество. Но той със сигурност не може да се осъществи с безразборен картечен залп по всички, "обитаващи" така или иначе пространството извън БСП.

На този етап никой от мераклиите за обединение в дясно не говори ясно и открито за тези принципи. Темата за бъдещи коалиции е табу в СДС. Петър Стоянов и Стефан Софиянски ( които пък си оспорват лидерството за бъдещото дясно обединение) казват единствено, че БСП не бива да бъде допускана до властта, защото ще е пречка за евроатлантическата интеграция.

Това обаче не може да трогне множеството избиратели, а освен това звучи пораженчески - по-слаби сме, не можем сами, трябва да направим някои компромиси и да се обединим.

Отсега е ясно, че след последната публична изява на Иван Костов, в СДС предстои остра схватка за бъдещето на синята партия. И на дясното пространство.