СДС ООД?

Съдът прекрати делото по жалба на изгонения като заплаха за националната сигурност бизнесмен Майкъл Чорни срещу заповедта на Национална служба сигурност(НСС) от 14 октомври м.г., с която му се забранява да влиза в България.

Заповедта бе издадена от директора на НСС ген. Иван Чобанов след като съдът отмени предишните две заповеди на предшественика му ген. Атанас Атанасов. И в този случай, както и през 200 година, мотивът е, че Чорни представлява заплаха за държавата.

Тричленен състав от Административното отделение на Софийски градски съд е приел, че наличието на изрична забрана за обжалване, което е в съответствие с текст на Конституцията, спорът не подлежи на разглеждане по съдебен ред.

Законът за чужденците не допуска обжалване на административни мерки, наложени в интерес на националната сигурност.

СГС посочва още, че разрешаването на противоречия между законови и конституционни норми и разпоредби от международни договори като Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е от компетентността на Конституционния съд.

Определението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Атакувайки всяка от забраните за Чорни, адвокатите му се позоваваха на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи като обвързваха неговия случай с делото на палестинеца Дариуш ал Нашиф срещу България. Ислямският емисар бе изгонен от страната също с мотив, че застрашава националната сигурност и спечели дело в Страсбург.

Като не му е позволено да обжалва експулсирането си, палестинецът е бил лишен от възможността да защити свое основно право - на личен и семеен живот (двете му деца са български граждани), коментира решението тогава юристът Йонко Грозев от българския Хелзинкски комитет. Според него обаче това дело няма нищо общо със случая "Чорни".

След присъдата в Страсбург, Върховният административен съд прие, че в такива случаи у нас трябва да се прилага директно Европейската конвенция за правата на човека, а не Законът за чужденците, който забранява обжалването на заповедта за експулсиране.

От решението на Европейския съд не произтича международно задължение за държавата да промени режима за експулсиране в Закона за чужденците. Право на българския парламент е да реши дали да запази сегашния режим, при който заповедите на МВР не се обжалват пред съда, или да го промени, категоричен бе Грозев.

Адвокатите на Чорни и политическото им лоби от ДПС вече пробваха чрез промени в закона за чужденците в България да направят възможно завръщането му. Това обаче не се случи, тъй като мнозинството бе поставено под натиск от САЩ и останалите страни от НАТО да не допускат връщането на изгонените. Това условие дори бе споменато като ултимативно изискване, за да получи България покана за членство в НАТО през ноември 2002 г.

Преди десетина дни, когато съдът призова Чорни да се яви на 6 април в България по делото срещу изпълнителния директор на фондация "Демокрация" Гроздан Караджов, адвокатите на бизнесмена изразиха очакване, че скоро ще има развитие по обжалването на забраната, наложена от НСС. Сега казусът отново тръгва към ВАС.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?