СДС трябва да даде възможност на хората да се възползват от свободата си

Г-н Божков, какво не достига на икономическата политика на сегашното правителство и какви алтернативи могат да се предложат в бъдеще?

Основният проблем е отсъствието на икономически идеи и то не толкова в индивидуален, колкото в колективен план. Всеки министър има някакви идеи - доколко те са качествени, е много дълга тема. Но няма цялостна икономическа политика на правителството, това го повтарям вече трета година. Проблемът е, че дори с разместването в икономическия ресор и с влизането на един определено по-амбициозен и по-смислен икономически министър в лицето на Лидия Шулева, тя пак си играе по собствената писта, играе си своята икономическа политика, а цялостна икономическа политика на правителството изобщо няма.

Каква алтернатива може да се предложи на тази липса на екипна политика?

Изключително важно е да се очертаят приоритетите за следващия четиригодишен период. Ако погледнем това, което ни очаква в периода 2005-2009 г., в България ще се случат изключително важни неща. Страната ще бъде приета за член на Европейския съюз и евентуално през 2009 г. ще станем членки на Европейския икономически и монетарен съюз - тоест, ще влезем в еврозоната.

Като че ли на пръв поглед това ограничава възможността на България да взема самостоятелни решения. Но това е само на пръв поглед и изобщо не е вярно. Едно следващо българско правителство и едно следващо парламентарно мнозинство трябва да вземе ясни, конкретни, прагматични решения как да постигне най-добрите резултати в този период, защото рамката, която ни задава ЕС, ни дава огромна свобода.

И тук ролята на анализаторите, на стратезите на отделните политически сили е огромна, защото в левицата в момента виждаме една лекота и безхаберие. Те са свикнали, както навремето от Москва са им казвали какво да правят, а сега си представят, че тази роля ще се поеме от Брюксел. Те ще следват заповедите и ще движат България напред и ще бъдат отличници.

От дясно има много повече спорове и много повече опити за анализи именно заради това, че се разбира колко са разнообразни възможностите и подходите за решаване на проблемите, така че те да бъдат решени по-добре или по-зле.

Кои са основните проблеми в икономическата област, които трябва да намерят решение в този период?

Аз си мисля, че е особено важно да се поставят приоритетите, свързани дори не толкова с навлизането в ЕС, не само на икономиката, но на цялостното развитие на България като държава. Очевидно е, че България има нужда да влезе в семейството на високоразвитите, богатите, благоденстващите страни. Т.е. тя трябва да направи една голяма стъпка напред и да се приближи до водещите и до най-добре развитите страни в света.

На пръв поглед това изглежда доста теоретично, но ще дам два примера на страни, които бяха в нашето положение - Естония и Словения. Ако ги погледнем през критериите на Лисабонската стратегия, те вече са изпреварили в своето технологично развитие, в качеството на икономиката си, на държавното устройство, на администрацията, страни като Испания, Португалия и Гърция. Тоест те, влизайки в ЕС, вече ще бъдат пред някои от страните членки. Значи това не е невъзможно.

Трябва да се очертаят основните елементи на мерките, които трябва да се вземат. И тук е изключително важно този, който ще влезе утре във властта, да има цялостна, стегната и смислена програма как да постигне този бърз растеж. И не само икономически, но и цялостен, защото в 21 век растежът в икономиката е пряко свързан с бързото развитие например на образованието. Както на класическото средно и висше образование, така и това, което се нарича продължаващо образование- образованието на хората и преквалификацията им във всеки ден от техния живот.

Ако се опитаме да разграничим евентуално предложение на левицата от това, което би трябвало да предложи десницата, то каква ще бъде основната разграничителна черта?

На сложните въпроси няма прост отговор. Но ако трябва горе-долу да формулираме разликата между една лява и дясна политика в тази най-важна част от бъдещото развитие на България, то това е ролята на свободата на личността, на децентрализацията, на активната роля на частния сектор и на предприемачеството в постигането на тези големи цели.

За разлика от едно ляво поведение, където държавата смята, че чрез преразпределение или чрез държавнически решения може да въздейства върху качеството на живота на всеки човек.

Ще дам един пример на друго ниво, не толкова ляво -дясно, но да речем между центъра и дясното.

Ако САЩ в момента изпреварват Европа значително по отношение на технологичното си развитие, то това се дължи почти изцяло на инвестициите, които прави в технологичното развитие частния сектор. Докато в Европа от 2000 г. насам, когато бе приета Лисабонската програма за постигане на високотехнологично развитие, повече от половината от средствата се предлагат от държавата. И въпреки това Европа изостава от САЩ. Помислете си го като разлика между една центристка Европа и една дясномислеща Америка.

Когато се говори за наука и за технологично развитие, ние чухме на икономическия форум на Нова левица, че държавата трябва да направи тази инвестиция. На тях изобщо не им хрумва, че основните средства за технологично развитие трябва да дойдат от частния сектор, а не от държавния бюджет.

Как държавата може да даде свобода за развитие, така че да се постигне необходимото икономическо развитие?

Отговорът на този въпрос може да дойде само в диалог със свободните хора на България. Навлизаме в един тотален абсурд, когато политиците, виждайки се като държавници, ще решат каква свобода ще дадат на бизнеса. Трябва да бъде обратното - предприемачите трябва да пожелаят определена свобода и да я извоюват в съгласие с политиците.

Затова е много важно да се води този диалог, затова днес (бел.ред. - сряда, 14 април) в 18.30 ч. във ВИАС СДС организира първата дискусия на тема "СДС и бъдещето на България". За да може този диалог да започне. Искаме да дадем една възможност хората да изложат своите искания към политиците по отношение на възможностите за постигане на икономическа и човешка свобода, което да бъде силен двигател на растежа.

СДС трябва да се почувства като дясна партия - извинявайте че говоря за СДС, но го правя, защото пристрастията ми са там и защото работя за програмата на СДС. Важно е цялата програма да бъде изградена на базата на възможностите на хората да се възползват от свободата си. Свободата не може да бъде подарявана - тя трябва да бъде осмислена. Именно в свободата на предприемачите, на свободните хора, които сами ще изграждат бъдещето си, ще се получат и истинските, точните параметри на бъдещата държавна политика на една много бързо развиваща се България.

Това означава ли, че именно този започващ диалог ще даде на СДС една ясна легитимация като политическа сила?

Това е част от легитимацията на СДС и тя е много важна за СДС в този момент, защото през последните 14 години СДС беше символът на движението напред. В последните години не можем да говорим за ляво и дясно. В последните 14 години имаше една политическа сила и разбира се, няколко около нея, които теглеха България напред и една политическа сила, с няколко сили около нея, които теглеха България назад. С влизането в НАТО, с предстоящото влизане в ЕС вече са много важни конкретните действия от тук нататък, не чуждата воля и привнесените отвън елементи, а конкретните действия за това какво трябва да се прави. И тук има леви и десни решения.

Ако СДС иска да остане на политическата сцена като дясна, дясно-центристка партия, то той трябва да изрече и да защитава десните решения. Основното в една дясна политика е, че тя не се измисля в някой кабинет, не е плод на умозрителните преразпределителни идеи на някои теоретици, а е основана на принципите на свободата, на предприемачеството, на демокрацията, на реда. Това са неща, които могат да се изработят само в диалог с хората, които имат интерес и от там ще подкрепят тази дясна сила.

Тези, които подкрепят левицата, са по-пасивната част от населението - те чакат държавата да се грижи за тях, затова и не могат да предложат много идеи. Те чакат някой да им обещае, че ще се грижи за тях. Тези, които искат да подкрепят една дясна сила, са хората, които казват какво искат и търсят изпълнителите на техните идеи за свобода и за инициативност в лицето на политиците.

Това са важните срещи и затова започваме с тази първа среща във ВИАС, за да водим този диалог в целия период до изборите.

Кой ще участва в този дебат, за да се получи той достатъчно представителен?

Дебатът трябва да се води на няколко нива - на ниво политици, експерти, предприемачи, чрез техните представители като браншови камари, представители на свободните професии.

Другото ниво е регионалното, защото там имаме един друг вид събиране на инициативните хора - не по професии, а на база на община, област и т.н., изисквания за развитие на определен регион. Третото ниво е чисто индивидуалното, човешкото ниво. Това е една от сърцевинните точки на дясното мислене - човешката връзка, индивидуалните идеи. Много често идеята на отделен човек може да се окаже по-ценна от идеята на цяла браншова камара.

Дебатът ще се води както от националното ръководство на СДС, така и от местните структури на СДС, така и от експертната общност на СДС, за да могат да бъдат извлечени не само идеите, но и да се получи това равновесие, този баланс на интереси между политическото представителство и онази инициативна част от българския народ, която иска да бъде представяна от СДС или от подобна дясна политическа сила.

В нощта на парламентарните избори една моя колежка ме попита какво може да стане на следващите избори и аз отговорих, че явно Господ трябва да слезе на земята, за да обещае някакви неща и хората да му повярват. След такъв тип популистки обещания, каквито бяха дадени и не бяха изпълнени, ще бъде трудно за хората да повярват на когото и да било. Смятате ли, че това е проблем?

Аз мисля, че споменът за обръщението от 6 април и всичките обещания от 2001 г. в дългосрочен план ще изпълни една много позитивна роля за българския народ. Той трябва да е много оглупял, ако отново се намери някой, който да му обещава с широка ръка раздаването на благини в бъдеще време, и той да му повярва. Последните илюзии на прехода бяха свързани с идването на Царя и наистина трябва да се яви Господ и да гласуваме за Господ за да повярваме отново.

От тук нататък смятам, че на следващите избори ще спечелят прагматичните решения, ясните позивни, а не популистките обещания. Това видяхме и на местните избори миналата година. Левицата очакваше лява вълна, мощна победа и т.н., а видяхме точно обратното. На много места спечелиха кандидати, които на пръв поглед изглеждаха безнадеждни, но които представиха пред хората много ясни и прагматични предложения за това как да продължат управлението си или да започнат да управляват.

Ще дам пример с кмета на Ямбол, който бе директор на банков клон и бе избран пред досегашната кметица, защото хората вярват, че един човек, който може да се оправя с пари, вероятно ще може да се оправя и с една община, която има бюджет. Давам този свръхелементаризиран пример, но смятам, че е знак, че за следващите избори посланията на политическите партии трябва да бъдат много ясно насочени към конкретни действия.

Още повече, че свърши времето на големите приказки. Досега се говореше за път към Европа, НАТО - тези неща вече са факт. Не можеш да обещаеш на изборите, че ще вкараш България в НАТО, защото вече сме членове. Нито да обещаеш, че ще вкараш България в ЕС, защото който и да е на власт, общо взето ще влезем в ЕС.

Как точно ще изглеждаме като членове на ЕС е въпросът, който хората си задават и ако не получават отговори от политиците, няма и да гласуват за тях.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?