Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

СДС трябва да говори за политика, а не кой кога е свършил нещо ужасно

0 коментара

Г-н Димитров, Вие развихте тезата, че до изборите на 26 октомври политиката на Иван Костов и на Надежда Михайлова е била една и съща, какво се промени след изборите?

Рано е да се говори за големи промени. Може би това, което за сега се наби на очи, е готовността за едно по-сериозно обсъждане на бъдещо единодействие на силите в дясно. Това е много важно, защото е ясно, че на следващите избори шансовете на СДС да получи мнозинство са по-скоро теоретични. Следователно, ако ние искаме да управляваме държавата, като поставим основно отпечатъка на възгледите и на принципите на СДС, би трябвало да мислим как ще го направим. Хората очакват от нас да правим това.

В България има много хора, които не успяват, не защото не работят достатъчно, а защото не са установени достатъчно честни правила и това е определя насоката на едно бъдещо дясно управление. От една страна, трябва да се подаде ръка на хората, чиито нужди трябва да бъдат взети предвид, защото според мен е дивашко да се вдигат рамене и да се казва само :"Няма пари". Да, няма пари, но държавата затова съществува, за да се опита да намери някакви по-малко лоши решения.

Едно бъдещо управление трябва да включва няколко насоки. Ще трябва да се преоцени подхода към борбата с престъпността. За да е ефикасна, тя трябва да бъде допълнена и с други елементи. Необходима е и максимална децентрализация и прозрачност при използването на един от основните източници на средства каквито са предприсъединителните фондове, друга насока е въпросът за довършването на административната реформа...

Да, но това, за което говорите, е програма за управление, а за да се стигне до властта трябва да се мине през избори. Смятате ли, че СДС в момента има партньори, с които да спечели изборите и има ресурс да осъществи тази програма.

Отговорих на вашия въпрос така, защото само около програма за управление на базата на обща доктрина може да се установи единодействие на десницата. Това е реалното нещо, върху което може да се стъпи.

Тук стои въпросът за доверието, но мисля, че би било редно да си дадем сметка, че в България степента на недоверие е много висока по отношение на всички. Не можем да си позволим да бъдем твърде придирчиви в преценката дали някой е по-лош от нас или не. Истината е, че самите ние на моменти показахме поведение, което не събуди много доверие у хората. С други думи, в едни избори, на базата на тези основни положения, можем да търсим техниката на единодействия.

Изборите са инструмент за проверка на доверието. В момента разделителната линия в СДС е по въпроса спечелени ли са изборите в София или не, вие какво мислите?

Тези избори показаха, че съществува доверие към каузата, възгледите, към подхода на управление, който би трябвало да има една десница. Тоест, ние имаме потенциал за доверие.

Да се твърди, че сме спечелили, е меко казано несериозно. Но би било хубаво да си дадем сметка откъде започваме. Обстоятелството, че Надежда Михайлова не е спечелила София е вън от съмнение, обстоятелството обаче, че тъкмо тя е загубила, би могло да бъде обект на дълги коментари. Политиката, с която беше реализиран изборния резултат в София е политика, която Надежда не промени и която беше зададена още от времето на управлението на СДС. А тя наред с плюсовете си, има и своите минуси. Това е политика, която много хора харесват - виждате, че има хора, които до ден днешен трошат копия при всяка критична дума, която се спомене за Иван Костов или за неговото управление. Има седесари, които искат да се отнасяме към това като към магически знак. В също време не можем да не си дадем сметка, че много други се почувстваха отблъснати и оскърбени.

Факт е, че управлението на СДС беше в основното успешно, така че според мен проблемът Костов е дори повече проблем на партията като структура, която трябваше да помогне на хората да схванат както механизмите на това управлението, така и да се преборят с неговите недъзи.

За съжаление проблемите на партията СДС продължават да бъдат сериозни. Самият факт, че ръководството на СДС заявява, че на голям брой места са назначени служебни ръководства, тоест партийната централа си е избрала сама кой да представлява седесерите, говори за изключително тежък проблем на разбирането на демокрацията в СДС. Това показва, че нещата са стигнали дотам, ръководството да се хване за главата и да търси на множество места решения по начин, който е изключителен по своя характер и който има малко общо с демокрацията.

Вие мислите ли, че един дебат би могъл да изглади непримиримите позиции вътре в СДС, каквато е например силната любов и омраза към Костов?

Всеки политик има право да бъде и обичан и мразен, големите личности обикновено предизвикват такива полярни чувства. Проблемът за СДС е в това, че за него този въпрос се превръща в структурноопределящ въпрос, а това е нелепо и се плаща скъпо.

Преди време предложихте всички знакови фигури за СДС да седнат на една маса и да се разберат за бъдещето и политиката на СДС, валидно ли е още предложението Ви?

Аз съм предлагал различни формули, търсейки решение. Те обаче изискват добра воля, а в един момент като видиш, че нея я няма, почваш да търсиш нова формула. Очевидно е, че това, което предлагах, изисква степен на смирение от страна на всички досегашни лидери на СДС, което някои не могат да проявят. Щом не могат, ще търсим друга формула.

Същественото е, че след година и половина България ще бъде изправена пред следната алтернатива - или да допусне управление с печата на комунистическата партия, което ще води страната в посока, която ние не намираме за правилна, или да бъде създадено такова правителство, в което една от силите и то основната, да бъде СДС - при това СДС, избистрил достатъчно ясно възгледите си.

Въпросът не е СДС да бъде там за красота, а за да има какво да каже. Това според мен е свързано с три неща. Първо, ясно да се разбере обстоятелството, че сърденето и фасоните, които някои правиха в продължение на две години, са технология, която не помага на управлението на държавата. Второ, да бъдат определени ясно политическите принципи на едно бъдеще управление, в което СДС иска да участва - т.е да се говори за политика, а не за това кой, кога е сторил нещо ужасно. И на трето място, но не и последно, е да бъдат оформени няколко посоки на партийна работа, които да се опитат да разчупят такива опасни стереотипи на политическо поведение, като модата сред младежите да не гласуват, традицията сред възрастните да мислят, че са забравени, готовността на ромското малцинство да се мисли като жертва, която не може да участва в нормални дебати за съдбата на страната.

Вместо да се концентрираме само върху избистрянето на позициите на един или друг лидери, респективно - доказването на техните достойнства - би трябвало да обърнем повече внимание върху тези акценти.

А може би СДС има прекалено много лидери, които са на различни позиции и това създава проблем на партията?

Когато някой застане и съобщи, че той като лидер прави нещо, т.е. позове се на това свое качество, започвам да се смея. Лидерството не се мери в себевъзгласи. Аз не мисля, че една организация губи, когато в нея има повече свестни и интелигентни хора, които могат да формулират някаква мисъл. Това не е проблемът на СДС.

Проблемът идва, когато тези хора проявяват претенция тяхното мнение да бъде единствено валидно. Тъпо е да мисля, че моето мнение да единствено валидно и да изисквам другите да мислят като мен под страх от разочарование или съмнение в тяхната лоялност. Мисля, че това са останки от едни времена, които в цяла източна Европа не могат да се забравят.

Опиянението, с което се измислят прякори в България, като например "Командира", е нещо, за което Иван Костов не може да бъде държан отговорен, но във всеки случай това не говори добре за нуждите на някои седесари. Маниерът, с който в момента немалко седесари се чувстват задължени да обявяват, че бидейки лоялни към един, те следователно са враждебни към друг, е нещо, което по-скоро ни връща назад във времената на непримиримия процес на ленинизация, отколкото в сферата на демокрацията. Но очевидно целта не е да се борим с проблема по сталински.

Навремето аз бях обвиняван, че съм изгонил много хора от СДС, отлюспвайки ги. Глупаво е в една партия да съжителстват много хора, които имат диаметрално противоположни възгледи за това как трябва да се управлява, защото партиите се правят, за да се управлява държавата, а не за да бъдат обичани. Затова смятам, че тогава това беше неизбежно.

Трябва обаче да си ужасно добродетелен (какъвто поне аз не съм), за да прехвърлиш сблъсъка от принципи на управление върху принципа на обичане, респективно необичане на този, който е по-лош и да се разделиш с него. А конфликти, базирани върху това, кой е по-добродетелен лидер, започват да стават проблем от друг порядък и аз в тези неща няма да участвам.

Според Вас СДС трябва първо да се справи с междуличностните противоречия вътре в партията и тогава да формулира политика или обратно - с определянето на политическата линия ще се утвърдят и автентичните говорите на съюза?

Не мисля, че има организация на света, била тя СДС, Републиканска партия в САЩ, Лейбъристите в Англия или друга, която да може първо да си реши вътрешните конфликти и тогава да се отправи към решаването на проблемите на държавата. Тези неща винаги вървят заедно, така че трябва основно да се работи върху политическата тема.

Споменах няколко думи, които наистина са важни, важно е да проявяваме съчувствие към съгражданите, известно смирение, (защото колкото и да сме велики, не можем да занимаваме света само със себе си) и все пак поне елементарно разбиране за демокрацията.

Важно е да можем да говорим за миналото си не като за кървяща рана, а с разума на хора, които си дават сметка, че са свършили много. Трябва да се опитаме да въведем повече разум в политическите си действия, защото през целия период от 2000 г. насам изслушах твърде много заклинания - в смисъл, че се избира една щампа, която е "единствено вярната" и се повтаря навсякъде.

Политиката е това, което хората очакват от нас. Техният проблем е да управляваме държавата в техен интерес. Политиката съществува, за да се управлява държавата, а партиите да могат да осъществят това по начин и според принципи, които са обявили по-рано.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.