СДС в беда

Съюзът на демократичните сили е признат член на Европейската народна партия. Той споделя нейната програма, макар че с историята на своето възникване, с трудностите и с облика си СДС стои по-близо до антикомунистическите алианси в Източна и Югоизточна Европа, отколкото до християнските народни партии в рамките на Евросъюза. Тези повече или по-малко консервативни партии изживяха звездния си час след 1945 г. Техните политици станаха бащи-основатели на нова Европа. Общата им база беше християнството, както и една консервативна, ориентирана към пазарното стопанство програма. Те печелеха избори, защото остро отхвърляха комунизма и представляваха ясна алтернатива на социалдемократите, респ. на социалистите. Днес тези партии, доколкото са оцелели, вече нямат онзи силно изявен християнски облик. Християнските народни партии обаче продължават да живеят със спомените за бляскавия си период от времето след Втората световна война.

Напук на всички трудности, СДС си остава може би все още най-могъщото измежду всички антикомунистически обединения, които възникнаха в някогашната социалистическа част на Европа след 1989 г. Много от останалите алианси вече не съществуват или са само сенки на предишните организации. Те позагубиха устрема си, когато комунистическите партии със светкавична бързина изхвърлиха зад борда всичко, прокламирано от тях по комунистическо време, и се насочиха към цели, които всъщност представляваха уж сърцевината на империализма: пазарна икономика и членство в НАТО и ЕС.

България е родината на "отлюспването". Преценявайки погрешно привържениците си, много групировки и партии напуснаха СДС и потънаха в забвение. Чужденци дори съветваха някои политици от СДС да напуснат Съюза. Онези, които го сториха, трябваше да платят скъпо. Партиите в утвърдените западни демокрации не познават подобна склонност към раздор и разцепление, каквато наблюдаваме в СДС.

Когато Хелмут Кол призна, че не е декларирал дарение от два милиона, в ХДС, пък и в цяла Германия, настъпи брожение. Някои дори се престараха, изразявайки предположението, че след този скандал ХДС щял да изчезне от хоризонта. Някои изпаднаха в истерия, а после се опитаха да създадат истерична атмосфера и сред обществото. Поради царящата превъзбуденост не можеше да се направи нищо съществено за решаването на кризата. Накрая обаче нещата се върнаха в едно по-спокойно русло. Днес ХДС постига необичайно високи стойности в допитванията до общественото мнение. Той отново се държи почтително към Х. Кол. Никой не напусна ХДС, никой не основа нова партия - всеки знае, че това ще бъде неговият край като политик.

Турбуленциите в днешния СДС могат да бъдат по-разрушителни от "аферата Кол", защото тук някои изглежда се изкушават да наливат масло в огъня. Освен това ХДС е значително по-стабилен от СДС. Членовете, пък и избирателите на ХДС (а също и на ГСДП, на СвДП или на ПДС) по принцип остават верни на своята партия. Кризата в СДС може да причини допълнителни ядове поради това, че в нея се съчетават няколко критични моменти.

По мнение на някои българи завръщането на Симеон е имало едничката цел да строши гръбнака на СДС. Доказателства за това няма, има само предположения, които може би никак не са безпочвени. Във всеки случай обаче изборната победа на НДСВ разтърси из основи политическата система в България. Подобно на катализатор тя задвижи редица процеси и в СДС.

ОДС почти нямаха шанс срещу Симеон ІІ, превъзнасян като политически Месия, който обещаваше да обнови лицето на България в рамките на 800 дни. Те можеха да го победят само ако сами бяха извършили чудото, което избирателите очакваха от НДСВ.

Със сигурност беше грешка, че И. Костов пусна юздите на партията и мълча дълги, дълги месеци. След загубена битка пълководецът трябва да остане при своята войска. Едва наскоро Костов обясни поведението си с изтощение от тежките години на управление. Безспорно - и типично по български впрочем - върху загубилите се нахвърлиха толкова жестоко, сякаш възнамеряваха да изправят Костовото правителство пред народния съд. Както и да се тълкува оттеглянето на Костов обаче, то в крайна сметка е причина за днешната криза в ръководството. Освен това поради дългото мълчание на Костов всеки беше принуден сам да си прави изводи от неговото поведение. Това, че дълго време не се изказваше, можеше да се изтълкува като проява на величие, но и като признание за слабост или вина. Ако бе демонстрирал борбено поведение, Костов щеше да убеди съмняващите се и разколебаните.

Сигурно има за какво да бъдат критикувани Костов или Н. Михайлова - но политиците са в правото си да очакват честно и почтено отношение. От разговорите, както и от малобройните интервюта, които Костов даде напоследък, личи, че той е политик от голям калибър, който не фамилиарничи, а напротив - представя възгледите си хладно, почти безстрастно. Не всичко, което се рисува в черни краски, е черно - и, разбира се, не всичко, което се представя за бяло, е наистина бяло.

След изборното поражение отстъпникът Е. Бакърджиев разви активна вътрешнопартийна дейност и бе изключен от СДС за поведение в ущърб на Съюза. Софиянски напусна СДС, отвеждайки и привържениците си. Загубата на кръв и престиж бе значителна.

Очевидно СДС не беше - и все още не е - партия, твърдо стъпила върху програма, която да бъде по-важна от личния интерес. Какво да мисли човек за това, че Софиянски прояви по-голяма лоялност към Симеон, отколкото към собствената си партия? Част от политическата култура е да умееш да губиш достойно, без да бълваш змии и гущери, без да тичаш да основаваш нова партия. В противовес на казаното има, разбира се, и положителни примери. След изборната загуба през 1994 г. Филип Димитров се оттегли от поста си на партиен лидер. Екатерина Михайлова се подчини на Надежда Михайлова. По този начин те демонстрираха своите човешки и политически измерения. Нито един от двамата не основа нова партия, те работеха лоялно рамо до рамо с новото ръководство. Много български медии обаче проявяваха интерес не към тях, а единствено към откритите врагове на СДС, и дори се превърнаха в техен рупор. БСП например се отличава с много по-голяма сплотеност от СДС. Нейното минало, в което, Бог ни е свидетел, има много безславни страници, още свързва здраво привържениците ѝ. Внушаващото респект минало на СДС обаче, кой знае защо, все още не може да се превърне в онази спойка, която да обедини в едно избирателите и водачите на СДС.

СДС изпитва затруднения поради липсата на твърдо ядро от убедени и лоялни политици и привърженици. Полека-лека антикомунизмът загуби привлекателността си за избирателите, макар че все още се срещат доста средни и малки динозаври от комунистическата каменна ера. Младите избиратели обаче имат мъгляви представи за Живков. Бившите комунисти, които навремето отдаваха почести на портретите на своите комунистически вождове, днес застават със свещи в ръка пред иконите на Христос. Времената се менят. Христос си знае как да разбира това.

И въпреки всичко магическите три букви СДС все още не са загубили блясъка и притегателната си сила. В крайна сметка не БКП, БСП или ДПС положиха основите на модерна България. Необходими са обаче неподкупни и убедителни политици, научени да се трудят здраво и дисциплинирано, които да представят програма - такава, в която хората да повярват. Трябва да се навакса онова, което е пропуснато, вероятно преди 2001 г.: да се търсят пътища към пенсионерите, безработните, болните, хората с ниски доходи, студентите. Сигурно СДС по време на своето управление не е имал почти никакви пари, които да разпределя, но той можеше и трябваше да прояви повече солидарност към най-онеправданите.

Кризата в СДС може да се преодолее най-добре, като се запази хладнокръвие. За да си дорасъл за бремето на политиката, трябва да имаш хем дебела, хем тънка кожа. Да бъдеш нещо като слон с чувствителна душа.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?