СДС в капана "";АЕЦ"",N

Вечните политически противници СДС и БСП попаднаха в един отбор срещу правителството в защита на 3 и 4 блок на АЕЦ"Козлодуй".

От година насам разликите в политическите реакции на двете партии все по-силно се заличават. Дотам, че на моменти съвсем да изчезнат.

Очевидно СДС още не може да преживее изборната загуба. В първосигналния си яд затова, че НДСВ му взе властта, все повече изглежда, че сините изпитват по-голяма близост към червените, отколкото към чуждоземния цар.

В момента БСП и СДС искат по едно и също време едно и също нещо - вот на недоверие срещу правителството Сакскобургготски с еднакви мотиви - заради 3 и 4 блок в АЕЦ "Козлодуй". Засега обаче се въздържат да огласят съвместна акция. Няма как едновременно да обясняваш на избирателя, че СДС - БСП е единствената забранена коалиция, и в същото време заедно с противника си да организираш общо действие.

Пълното припокриване в "предмета на дейност" на двете партийни централи доведе до това, че единствената разлика между тях е в скоростта. Сега сини и червени се надпреварват кой пръв ще внесе вот на недоверие, за да може вторият да бъде принуден да подкрепи инициативата на първия.

Капанът щракна от момента, когато двете партии, определящи се взаимно като "антагонисти", яхнаха по еднотипен популистки начин заклинанието "Да спасим АЕЦ". Интересно от кого? От Европейския съюз, който ни мрази и само се чуди как да ни смъкне и последната риза от гърба?

На християндемократическа и европейска по замисъла си партия като СДС съвсем не ѝ подхожда да участва в популистки сценарии с неизбежен геополитически резултат.

На левите популизмът по принцип им отива. Само че ако българската левица иска да е като европейската, не би трябвало да защитава атомни централи и ракетни комплекси на територията на страната си, а да приеме ценностите и стандартите на социалдемократи и зелени от европейските държави.

В крайна сметка обаче стана така, че СДС съвсем доброволно влезе в сценария на левицата, макар през цялото време да си вярваше, че диктува правилата на играта.

Това се случи в края на септември, с първата реакция на СДС по правителствената позиция за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй".

Тогава кабинетът обяви решението за затваряне на двата реактора през 2006 г., както иска ЕС, но при условие, че ЕС се съгласи преди окончателното приключване на преговорите за членство да изпрати партньорска проверка в Козлодуй, която да оцени нивото на безопасност на блоковете.

Правителството опита да обясни решението си с прехвърляне на въпроса от политическо на техническо ниво. Освен че аргументите на министрите бяха непълноценни, акцентът им бе насочен в грешната посока.

Вместо да поеме отговорността и да формулира необходимостта от тази отстъпка на България заради членството ѝ в ЕС, дори и в чисто финансов аспект, кабинетът се опита да представи може би единствения си възможен ход като "хитрина", с която ще заблуди 15-те и в крайна сметка ще удължи живота на реакторите.

Появиха се и сериозни белези на разнобой в правителството, след като енергийният министър Милко Ковачев възприе де факто аргументите на Румен Овчаров и остави в самотна отбраната министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.

В България едва ли има политик, който да вярва, че ЕС може да бъде убеден в по-късно затваряне на реакторите. Всички знаят много добре, че ЕС трудно може да бъде склонен на отстъпки в ядрената област, но въпреки това и правителство, и президент, и мнозинството, и опозицията, се впуснаха най-демагогски да обясняват как именно това искали да постигнат.

Когато управляващите направят фал, опозицията по правило не може да не се възползва.

И СДС наистина не изтрая. Спретна примамката "парламентарна декларация" за АЕЦ, ловко я превърна в "консенсусно парламентарно решение", с което забрани на кабинета да поема каквито и да е ангажименти за датата 2006 г., заплаши превантивно с вот на недоверие и се приготви да гледа сеир. Защото много ясно съзнаваше, че кабинетът ще наруши решението на парламента, ако иска да изкопчи от Брюксел точна дата и ясна пътна карта за присъединяването на България към ЕС.

Сините знаеха какво ще се случи, защото бяха минали по същия път преди три години. За разлика от БСП, която винаги е развявала знамето "АЕЦ" и никога не е отговаряла на въпроса кое е по-важно за България - ЕС или четири 400-мегаватови реактора, които дават под 20% от производството на електроенергия в страната.

През 1999 г. правителството на СДС подписа меморандум с Брюксел, в който задължи България да затвори 1 и 2 блок до края на 2002 г. и в същия срок да се договори и за 3 и 4 блок. Вярно е, че в меморандума управляващият тогава СДС успя да запише разликата в българската и европейската позиция по сроковете. Но е вярно и това, че тази разлика е всичко на всичко една година по-дълъг живот за 3 реактор и три години - за 4 реактор. А като се знае, че печалбата от двата реактора е около 50 млн.евро годишно, става дума за загуба на 100 млн.евро, ако ги затворим още през 2006 г. Сума, която е три пъти по-малка дори от сегашната едногодишна предприсъединителна помощ, която Брюксел отпуска на България.

А най-вярното е - и СДС отлично го знае - че без меморандума от края на 1999 г., на срещата на върха в Копенхаген през декември същата година България нямаше да получи покана да започне пълноправни преговори за членство в ЕС.

Сега страната е изправена пред същата дилема. Но за разлика от Литва и Словакия, които имат сходен проблем и напоследък са любим пример за СДС, историята България - Брюксел по повод АЕЦ "Козлодуй" не започва от 1999 г.

Защото през 1993 г. Литва и Словакия не подписаха споразумение да затворят ядрените си централи, а крепеното от БСП правителство на Любен Беров в България подписа. Затова Литва и Словакия извоюваха по-добри условия за ядрените си централи, договаряйки затварянето на реакторите на финалния етап от преговорите за членство в ЕС.

В Литва, чиито два ядрени блока дават близо 80% от електроенергията, бе проведен честен дебат пред обществото. Политиците откровено заявиха - да, не е честно, след като и на Запад има подобни, макар и не руски, централи, същият този Запад да ни кара да си затворим нашата. Въпросът е ние какво искаме - да си задържим "Игналина" извън ЕС или да сме в ЕС, макар и без "Игналина"? Колко ще струва първото ни решение и колко - второто? Какво и колко като общество ще спечелим от едното или от другото решение?

Този дебат в България не се състоя. Той не бе проведен от СДС, докато управляваше, от него като дявол от тамян бяга и НДСВ.

Затова всички политически дивиденти сега ще обере левицата, която през изтеклите 12 години систематично, последователно и без изключения е работила де факто против националните интереси на България, против европейската, да не говорим за атлантическата интеграция. Единственото, от което се е интересувала тази партия в областта на енергетиката е, как по-добре да бъдат удовлетворени интересите на Русия и на българските лобита, които ги представляват в страната и които стоят на входа и на изхода на централата. Същите тези лобита са мощни спонсори на левицата.

По време на официалното управление на БСП през 1995 - 96 г.,не ѝ се наложи да взема решение за АЕЦ, тъй като самата европейска интеграция не ѝ беше приоритет и нямаше никакви реални реформи в посока на такава интеграция.

Ако следващ път БСП пак дойде официално на власт, тя с лекота ще си измие ръцете с "лошите" преди нея.

Какъв е обаче смисълът СДС да подкрепя спонсорите на главния си политически противник и да си орязва и малкото останали му кредити - европейските, ще остане загадка.