СДВР си разреши масов произвол срещу зависимите от метадон

Зачестилите през последните два месеца въоръжени обири на аптеки в София логично поставиха под сериозно напрежение столичната полиция. Засега има един задържан, а грабежите продължават.

В усилията си да разплете новата криминална серийна схема, СДВР по стар свой обичай реши да използва (не)стандартни методи.

Както миналата година заради "епидемията" от автопалежи започнаха да прибират в ареста почти всеки втори, разполагащ с туба бензин в колата си, сега отново в милиционерски стил се градят подозрения на общо основание.

Този път мишена станаха всички включени в метадонова програма в София. Метадонът е заместител на хероина и позволява наркозависимият да води нормален живот, без да посяга към наркотика, без да изпада в абстиненции и да върши престъпления при подобни кризи.

Причината да се изискат списъците на тези хора е тривиална – покрай задигнатите обороти на аптеки изчезвали и лекарства, чиято употреба била типична за наркомани. Сякаш всички зависими са минали на легалния метадон или все едно неизвестните грабители не могат да продават въпросните медикаменти, а задължително трябва да ги консумират.

Създалият се проблем обаче далеч надхвърля тази доста спорна дори на пръв поглед полицейска логика. Става въпрос за нещо много по-сериозно. Изисквайки подробни списъци с имената и ЕГН-тата на всички зависими от метадон, българските правоналагащи органи си позволяват забележителен произвол спрямо цяла група от хора, при това изключително уязвима.

И при това – директно дискриминирайки тези хора по повод здравния им статус, което представлява грубо нарушение на три закона – Закон за МВР (ЗМВР), Закон за личните данни (ЗЛД) и Закон за здравето (ЗЗ). За принципите на Европейската конвенция за защита правата на човека да не говорим. Както и за възможните странични ефекти – наркозависими и техните семейства да могат да бъдат изнудвани или дискредитирани при евентуално изтичане на информация, както нерядко се случва...

Още по-притеснително е самото развитие на случая. След като в четвъртък няколко медии публикуваха информации по темата, директорът на столичната полиция Валери Йорданов, спазвайки формално задълженията си, разпореди вътрешна проверка. И с това се изчерпаха адекватните действия.

Въпросната проверка приключи изненадващо бързо, но не и с изненадващи резултати. За малко повече от час подчинените на Йорданов успяха да установят, че полицията имала право да подозира цели групи от обществото, а не конкретно. Другото, което стана ясно от становището им, е, че всъщност ръководството на СДВР хал хабер си няма къде е проблемът в изискването на списъци с личните данни на зависимите от метадон.

Аргументирайки своето заключение проверяващите цитираха промяна на Наказателно-процесуалния кодекс (НКП) от 2011 г., според която "разследващите органи могат да възлагат действия по разследването на оперативни служители ". Така колегите на Йорданов се "застраховаха", че досадните медии няма да мрънкат, че писмото до центровете, прилагащи метадонова програма, е подписано от шефа на отдел "Грабежи" Илко Илиев, който не е разследващ полицай.

И нито дума за изричната законова забрана за подобно искане от страна на полицията. Нито ред за причините, по които в СДВР са решили да вменяват колективна вина без да имат каквито и да е данни за това и без, естествено, да поискат разрешение от съда. Макар че то би им послужило, за да се сдобият с такива данни за конкретни заподозрени, а не за всички зависими от наркотични средства, преминали на метадон в София.

"Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот", гласи Член 157, алинея 1 от ЗМВР, който поне на теория тези служители би трябвало да познават.

Но да предположим, че те не разполагат със следдипломна квалификация по право, като своя министър. Въпреки това законодателят се е погрижил да гарантира разпоредбата на този текст и в още два закона. При това пределно ясно, категорично и подробно.

Член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЛД гласи дословно следното: "Забранено е обработването на лични данни, които се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном." Тук са предвидени и изключения – забраната не важи, когато става въпрос за специфични задължения по трудовото право; когато въпросният човек е дал съгласие; когато става дума за защита за човешки живот; когато с данните разполага организация с нестопанска цел; когато информацията вече е била публично оповестена и т.н.

И нито дума за изключение, в което полицията може да изисква данните за всички пациенти на центровете по наркозависимости просто, защото ѝ е хрумнало, че така може пък да отбележи напредък в зациклилото си разследване на серийните обири на аптеки.

Още по-малко пък в закона фигурира текст, който да позволява на разследващите да попълват неофициалните си регистри с удобни бъдещи "заподозрени" за всевъзможни неразкрити престъпления.

Член 27, алинея 1 от Закона за здравето също е пределно ясен: "Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация."

Член 28в от здравния закон гласи: "Медицинските специалисти и служители в лечебните заведения нямат право да разгласяват информация за пациента, която е получена при изпълнение на служебните им задължения."

От което директно следва, че с абсурдното си искане СДВР на практика се опитва да принуди служителите в центровете за "лечение" с метадон да извършат престъпление. Защото и в този закон не е предвидено изключение, обслужващо нуждите на полицаи, изпаднали в служебно затруднение.

Те обаче са сигурни в себе си и в своето право да бъркат по всевъзможни регистри и свободно да разполагат с личните данни на когото си пожелаят. Разрешавал им го Член 159 от НПК. Той гласи: "По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, включително за трафика, които могат да имат значение за делото."

Чудесно, ама този текст урежда общите случаи, в които съвсем не влизат личните данни на пациентите на центровете за зависимости, които и по смисъла на закона, и по същество, и според нормалната човешка логика са си хора с тежки здравни проблеми, г-да разследващи. И възможността да ги третирате като заподозрени на общо основание и по признак – здравният им статус, ви е забранена категорично от трите други закона. Които в случая елиминират разпоредбата на член 159 от НПК.

И, за да се стигне до този извод, не се иска юридическо образование, дори не се иска следдипломна квалификация по право.