Седемнадесет столични болници искат портали за спешна помощ

Седемнадесет столични болници искат портали за спешна помощ

Да се разкрият портали за оказване на спешна и неотложна медицинска помощ, искат 17 столични болници. Това заяви на пресконференция във вторник зам.-министърът на здравеопазването д-р Матей Матеев.

Порталите ще приемат не само пациенти по спешност, докарани от линейките на центъра за спешна помощ в София, но и хора, дошли сами да потърсят лекарска помощ. Медицинският персонал в новото спешно звено ще преглежда и диагностицира болните и в зависимост от състоянието на пациента той ще бъде или изпратен за домашно лечение, или ще бъде настанен в спешното отделение към съответния портал.

Към порталите може да се обърне всеки, който се нуждае от медицинска помощ, но не е намерил личния си лекар, обясни Матеев.

До момента пет университетски болници, две общински специализирани болници, в четири общински многопрофилни болници и шест специализирани държавни болници са поискали да имат спешни портали.

И сега тези болници извършват спешна помощ, когато пациентите са били приети в тях. Разликата е, че хората, потърсили медицинска помощ няма да се хоспитализират, ако това не се налага, каза зам.-министърът.

За да получат одобрение за създаване на спешен портал, болниците трябва да имат необходимата база и медицинското оборудване, предоставяне на 24-часово обслужване от висококвалифициран персонал и наличие на достатъчно лекарства.

Болниците, които разкрият спешни портали и работят добре и с повече пациенти, ще получават повече средства и по-добро оборудване, коментира директорът на спешния институт “Пирогов” д-р Спас Спасков.

Той допълни, че на лечебните заведения ще са достатъчни шест месеца, за да изпълнят изискванията за отварянето на портал. Чак след това те ще могат да получат официално разрешение от здравното министерство за новото звено.

Финансирането на спешните портали ще дойде от отделената сума за оказване на неотложна помощ, която за тази година е около 11 млн. лева.

Това обаче предизвика недоволството на общопрактикуващите лекари, тъй като в момента те са медицинските лица, които поемат пациентите по неотложност и съответно получават парите за това.

Чести са случаите когато пациентът не може да открие личния си лекар и търси медицинска помощ в спешните центрове. Това и големият брой жители в столицата налага създаването на спешните центрове, каза Матеев.

Заместник-министърът уточни, че за една година в болниците и центровете за спешната медицинска помощ на страната се извършват около 1 милион прегледи на хора, които не са намерили своя личен лекар. За първото полугодие на 2006 г. тези пациенти са около 450 000.

Личните лекари няма да бъдат ощетяване, увери Матеев, като посочи, че се обмисля промяна в Националния рамков договор, която да реши този въпрос.

Ако предложението на здравното министерство се приеме, личните лекари ще трябва да заявят дали сами ще поемат неотложната помощ или ще делегират тези права на спешните портали, центровете за специализирана или спешна помощ. Така парите за неотложната помощ ще отиват при този, който реално я извършва.

Ако личните лекари искат да осигурят 24-часова неотложна помощ на пациентите си, те ще имат възможност да го направят, подчерта Матеев.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: