Седмокласниците се провалиха по математика, а зрелостниците – по география

Все повече се престрашават да пишат съчинение на матурата, но проблемът с изразяването остава

Седмокласниците се провалиха по математика, а зрелостниците – по география

Препъни камък за седмокласниците тази година се оказа математиката, а за зрелостниците – традиционно географията. Това сочат резултатите от националното външно оценяване и матурите, които бяха представени във вторник в образователното министерство.

 

По български език и литература за поредна година слабото място и за седмокласниците, и за зрелостниците, се оказва изразяването със собствени думи и формирането на теза. Въпреки че тези пропуски са известни от години, образователните експерти за пореден път обещаха “сериозен анализ“.

 

От просветното ведомство обаче отчитат и положителна тенденция - че все повече зрелостници се престрашават да пишат съчинение-интерпретация или есе. Докато при стартирането на матурите половината зрелостници са отказвали да пишат собствен текст, през тази година това са направили 28%.

 

Провал за 41% в модула за гимназиите по математика

 

Тази година кандидат-гимназистите са се представили по-слабо на изпита по математика и са показали по-добри резултати по български език и литература.

 

Изпитите за седмокласниците бяха разделен на два модула, като първият цели да провери как е усвоен материалът от децата, а вторият е с по-трудни задачи и се явява вход за кандидатстване в гимназиите.

 

По математика около 41% от явилите се на втори модул не са решили вярно никоя от задачите, като експертите отчитат, че до голяма степен грешките се дължат на невнимателно четене на условията на задачите. Така например задача за решаване на неравенство е решавана от учениците като уравнение.

 

Като цяло слабите оценки на изпита по математика са с 1.5%-2% повече спрямо миналата година, което според образователните експерти не било толкова тревожно.

 

По български език и литература на първия модул са се явили 58 577 ученика, а на втория 40985, а по математика - съответно 56 764 и 34 487 деца.

 

По български език и литература седмокласниците са изкарали средно 62.8 точки на двата модула, а по математика – 51.5 точки от 100 възможни.

 

Превърнат в оценки успехът по български език е много добър 4.64 и тази година представянето по предмета е по-добро, а по математика – добър 4.23.

 

Средния брой точки на допълнителния модул по български език е 21.5 точки, а по математика - 10.36 точки.

 

За поредна година има увеличение на учениците, които участват и във втория модул и по двата предмета.

 

При преразказа по български език и литература учениците най-често допускат повторения, пропускат и разместват важни епизоди, бъркат при членуването, правят пунктоационни грешки в сложното изречение, бъркат при употреба на главни букви и правят грешки заради непознаване на лексикалното значение на някои думи.

 

Сред постиженията на седмокласниците на преразказа е, че около 85 процента от тях правилно са преобразували пряката реч, а около 65 процента са използвали подходяща система от глаголни времена.

 

Традиционно най-добри резултати са постигнали седмокласниците в София, Смолян, Варна, Търговище, а най-слаби - в Разград, Силистра и Плевен.

 

Резултатите показват, че днешните седмокласници са се справили по-зле на изпитите спрямо явяването си на външно оценяване в четвърти клас, като това се обяснява от експертите с повечето учители и учебни предмети.

 

Повече зрелостници пишат съчинения, но проблемите с изразяването остават

 

На матурата по български език са се явили 57 822 души, а на втория задължителен изпит – 59 274 души. 214 ученици са получили максималния брой – 100 точки на единия от изпитите, но нито един ученик няма максимум точки и на двата. 100 ученици имат по две пълни шестици, които се получават за резултат над 95 точки. 5405 ученици имат по две отлични оценки, а 1387 – по две слаби оценки. Двама ученици са получили по нула точки и на двата изпита.

 

На матурата по български език и литература зрелостниците са получили средно 54.6 точки от 100 възможни, което прави среден успех – добър 4.26. За сравнение през миналата година успехът е бил 4.18. На затворените въпроси зрелостниците са получили средно 20.48 точки от 30 възможни, което е 68% успеваемост, а на отворените въпроси – 34 точки от 70, което е 49% успеваемост. Пълните шестици на матурата са 361, а над 5.50 са получили 8 404 зрелостници. Двойките са 2 856.

 

Около 28% от зрелостниците са отказали да пишат интерпретативно съчинение или есе и са разчитали само на резултатите си от теста и под половината от тях са се справили със задачата. Образователният министър Анелия Клисарова обаче съобщи, че при въвеждането на матурите едва 50% от учениците са писали текст.

 

При един от затворените въпроси пък се оказало, че зрелостниците не са чели романа на Димитър Димов “Тютюн“.

 

Матурата по география отново се оказа “препъни камък“

 

Най-слабо зрелостниците са се представили на матурата по география, на която традиционно се явяват най-много зрелостници, но резултатите обикновено са катастрофални. Тази година средният брой точки на зрелостниците е 39, което се равнява на тройка. Образователните експерти коментираха, че в известна степен слабите резултати по този предмет се дължат на неправилния избор на зрелостниците на предмет, по който да се явят. Географията на пръв поглед им изглеждала лесна, но всяка година оценките са сравнително ниски. Засега експертите нямат обяснение какво конкретно е затруднило зрелостниците, но твърдят, че тази година задачите не са били по-трудни.

 

На матурата по математика представянето през тази година е по-добро, значително по-добри резултати са показали и зрелостниците, които са се явили на изпит по философия.

 

Традиционно училищата с най-високи резултати на матурите са Американският колеж в София, 91 Немска езикова гимназия, Испанската гимназия в София, Езиковата гимназия в Пловдив, Първа езикова гимназия във Варна.

Споделяне
Още от България