Сегашното управление на Министерството на културата ще остави опожарени земи

Задава се нов скандал, ако Криптата бъде изнесена от "Александър Невски" и влезе в Българския Лувър, казва скулпторът Велислав Минеков

Велислав Минеков. Сн. БГНЕС

Какво става с реставрацията на паметника на Цар Освободител? Скулптурната фигура бе отнесена в леярна, после бяха показани кадри по телевизиите с отрязаните с флекс крака на коня, бяха тиражирани различни коментари и т. н. Вие самият отправихте остри критики как се подхожда към паметника. Какво следва?

От вчера (вторник - бел. ред.) изпитвам силно задоволство и за пореден път разбрах, че не съм сам. Получи се писмо, което бе адресирано до Столичната община и Министерството на културата, подписано от Асоциацията на реставраторите в България. Текстът му напълно потвърждава моите тези. В писмото се дава мнение как се реставрира паметник с подобна стойност. Реставраторите предлагат процесът да се проведе по професионалния и подходящ начин.

В предишно изявление председателят на асоциацията даде да се разбере, че реставрация не се извършва от скулптори, нито от тенекеджии, леяри или каквито и да било гениални занаятчии.

Реставрация се извършва от лицензирани, според закона, реставратори, дори не от руски реставратори, които биха пристигнали тук на кратко посещение.

Това е едното. Има и друго. Научих по начина, по който у нас се научава всичко поради малкия размер на държавата ни и роднинството на всички ни, че не съм бил допуснат до среща с гостуващите руски специалисти.

В петък (миналата седмица - бел. ред.) в културното министерство е бил привикан културният аташе на Русия в България, разяснено му е било, че пристигащите руски специалисти не трябва по никакъв начин да влизат в този "политически спор" за унищожението на паметника. Предложено е било те да направят наблюденията си, без каквито и да било изказвания. Всичко това, за да не се помрачи очакваното посещение на господин Путин в България.

Какво раздразни Министерството на културата, че да се отправят такива предупреждения? Та вие изказахте експертно, а не политическо мнение как се извършва реставрацията на паметника от позицията на човек, който малко или много разбира от тази дейност.

За съжаление, признах публично, че очаквам двама от пристигащите руски специалисти да са мои близки приятели. С единия от тях имах дълъг телефонен разговор и много се смяхме на извършената идиотщина около паметника. Не знам дали точно те са тук, но ако това е така, и в този момент не ми разрешават дори с тях да се срещна, това е повече от цензура. Забраняват ми се лични контакти. Да казвам ли, че това е напълно необяснимо в години на демокрация и заявки за европейско съзнание. Опитвам се да разбера мълчанието на руската страна. Спасителен пояс за управляващи некадърници дори след забит нож в сърцето на руската душевност. Същата ли реакция очаквахме, ако това се беше случило с паметника на Съветската армия? С подобна политика русофилите у нас напълно ще изчезнат. Ще останат само съветофилите, и то само онези, които получават пари за своята престорена любов. Как се наричаше този занаят ?

Къде всъщност е проблемът с тази прословута реставрация, която породи вашата реакция?

Проблемът е много елементарен. Появяват се един милион и двеста хиляди лева, учудващо много пари. А преди да дойдат парите, дори не е пресметнато за каква реставрация става дума и колко ще струва. Просто пристигат парите, да речем, в кашони. Те трябва да бъдат усвоени моментално и по всякакъв начин.

Така паметникът бе вдигнат и откаран в онзи селски двор. Преди да се вдигне шумът, той престоя там цял месец. Ако бях мълчал, това можеше да продължи до Коледа. Но когато се разкрещяхме, изведнъж тенекеджиите и работниците се захванаха с бързи ремонтни операции, което доведе до непредвидим разпад и тежки, нелечими щети.

Бяха нахвърлени детайли от фигурата, които бяха изкъртени с параноична методика. Най-накрая започнах да се смея. Не само на този старателен примитив, но и на изявленията на господин министъра. Хоризонтална симетрия на материалната маниакалност.

Тук отварям скоба. С публичните изявления на господина аз се забавлявам отдавна. В тях се използва някакъв български език, който силно се разминава с литературните му форми. Език, в който след запетайката в сложното изречение настават чудеса. Той е част от удоволствието, с което чета публикувани негови изказвания.

Да се върнем на реставрацията. След онова фатално рязане по месарски табиет се навърза верига от безобразия, които не могат да бъдат описани. Нямам идея как ще бъдат преодолени.

Още веднъж подчертавам, реставрация се прави от лицензирани от Министерството на културата реставратори и консерватори. Що се отнася до мен, ако този голям и разнороден екип в някаква част от своята дейност би се сетил и би оценил моите знания като полезни, едва тогава бих дал съвет. Разбира се, това не е заявка за участие и няма да се случи. Има достатъчно добри специалисти.

За да се стигне до демонтиране на паметника, трябва да е имало план за реставрацията му. Какъв е той?

Няма план. Действа системата "Ало, Ваньо". Човек със самочувствие и с не кой знае каква грамотност се обажда на себеподобен. Точно като в онази история. "Ало, Ваньо, вземете там паметника и го поизчукайте, че дадоха едни пари". Можете да си представите с каква свобода срещу законите се работи. И с каква липса на морал.

Не може години наред в центъра на София да стоят онези скриващи платна с изображението на паметника. Той някога трябва да бъде възстановен и върнат.

Кой може да твърди, че реставрация се извършва за три месеца, без да е имало план за нея? Да ви припомня, че паметникът на Фридрих Велики, който е много сходен с нашия, беше реставриран цели 12 години.

Не може да поръчваш реставрация така, както поръчваш да ти бъде поправен москвичът. Едва когато професионалистите се захванат с тази работа, когато направят проект на реставрацията, тогава могат да се захванат специалистите, които да извършат необходимото. А за колко време, е последният въпрос в цялата история. За толкова, колкото е нужно, за да стане професионално и достойно.

Виждате ли скорошен изход в ситуацията?

Имам сериозни надежди, подчертавам, не лични, не политически, този паметник да бъде спасен от общината. В лицето на заместник-кмета господин Чобанов срещнах интелигентен човек, който ме изслуша с разбиране. Уверих се, че той и госпожа кметицата Фандъкова ще положат усилия това да стане по нормалния законов път.

Не очаквам от тяхна страна коментари за случилото се с паметника, защото не трябва да забравяме, че общината се управлява от същата партия, която управлява и държавата. Но вярвам, че двамата ще се справят.

Защо така действа Министерството на културата? Заради личността, която стои начело, или заради системни грешки?

Грешките са системни, защото в Министерството на културата няма културен управител. Този, който е начело, има претенции за някакъв професионализъм, в който аз си позволявам да се съмнявам. Готов съм да дам награда на всеки, който докаже, че министърът на културата е културен. За съжаление неговият избор от страна на министър-председателя е по-скоро случаен или е направен заради същия тип неграмотност. Срещнали са се на кръстопът и кандидатът е разказал за своята гениалност.

Когато имате подобна персона, в неговите идеи, в неговите намерения се въртят само едни пари. Тези пари, които продължават бясно да се харчат за строежи и ремонти, не са пари за култура, а са пари за усвояване. На границата съм да обявя къде отиват тези пари, но ще ви оставя да се досетите.

Извършват се само ремонти в голям мащаб. Говорил съм за тези музеи, които се появяват. Без посетители, без колекции. Навсякъде министерството се занимава с някаква зидария, което не е негова работа, а създаващите националната култура станаха за присмех със стандартната си мизерия.

Да ви припомня за това, което бе наречено "ремонт", а не "реставрация" на Националната художествена галерия. Там много бързо и много спешно бяха потрошени почти 5 млн. лева пари от европейска програма. Там бе позволена една свобода на фантазията на бояджии и зидаро-мазачи. Ремонтът бе ограничен във времето, за да може да се приберат парите и след това тържествено да се пререже лента. И всичко това само за половин дворец.

Превърналият се в народен спорт ленторез е част от театъра на господин премиера, а усвояването на средствата е идеята на изпълнителя. Нищо повече от това не се случва.

Вие казвате, че политиката на министерството е политика на усвояване на средства. Но пък ще ви бъде отговорено - така се изгражда културната инфраструктура - музеи, галерии.

Строеж на железопътна линия между две забравени села. Няма локомотиви, няма вагони, няма и пътници. Това е измислена политика, която се извършва с цел прибиране на огромни пари от европейски програми, но и милиони държавни пари.

Онова нещо, което бе наречено първо Музей на тоталитарното изкуство, след това Музей на социалистическото изкуство (а какво е това социалистическо изкуство, някой може ли да ми каже), бе направено с държавни пари. До ден днешен не знаем колко бе похарчено за него. На този въпрос не се отговаря и на депутатски питания.

А колкото до политиката на министерството - това е политика на принудителния застой. Там има чиновници, които се сблъскват с културата на своя министър, като камилски птици заравят глава в пясъка и чакат да мине поредната буря.

Очертава се министърът да изкара целия си мандат, след който ще останат опожарени земи. Говоря за хуни, даже не за феодали.

След няколко месеца това правителство приключва мандата си. Следващият министър на културата ще се озове пред куп започнати скъпи проекти, които ще, не ще, трябва да впише в програмата си. Той ще завари Българския Лувър, недовършения Музей за съвременното изкуство и други. Какво ще стане тогава?

Сега се подготвя парализата на следващия екип на министерството. И поради липсата на точен закон, който да определи с какво се занимават министрите, как културата трябва да бъде подкрепяна в развитието си, шокът ще бъде сериозен. Това е Кърджалийско водно огледало, създадено от това управление.

Този комичен Лувър няма да бъде довършен. Той ляга на ръцете на всяко следващо управление. Създадоха се безсмислени музеи, които са изцяло субсидирани от държавата. Тя трябва да продължи да ги поддържа, което се превърна в невероятно тежко перо в бюджета на министерството. И цялата тази драма е на фона на всеобщата бедност.

Един ден, когато това министерство премине в други ръце, шокът ще бъде страшен. Мисля, че би било добре да се заведат дела, за да се търси правдата за извършеното. Пораженията обаче ще са толкова големи, че прокурори и съдии не биха могли да поправят грешките и нещастията, които са се случили в този период.

Какво може да се направи?

Точен отговор нямам. Но предполагам, че първо трябва да бъде преразгледана изцяло последната музейна политика. Доколко непечеливши и непосещаеми музеи трябва да бъдат подкрепяни от държавния бюджет. В момента нямаме печеливши музеи. Дори и НИМ не печели, особено след като бе заточен в Бояна.

Единственото изключение е Криптата. А последната идея, която май се очертава да е следващият скандал, е Криптата да бъде преместена в новостроящия се Лувър и да запълни долните стаички в бившето МЕИ "Ленин” с икони.

Защо трябва да се прави това?

За да се повиши посещаемостта на бъдещата Лувърщина, което е невъзможно. Чужденците, които влизат в храма "Св. Александър Невски", без да плащат вход, почти задължително минават и през Криптата. Никой няма да бъде в състояние да насочи този поток към онзи обект, за да минат през вкуса на веждирашидовата култура и да стигнат до националното богатство.

Самият новостроящ се музей няма прогноза за посещаемост, в тази връзка не се знае дори колко трябва да са тоалетните, ако щете, нито колко голям да е гардеробът. Никъде не може да се види какъв е неговият бъдещ бюджет. Музеят не предлага никакви шансове за паркиране. И ако, да кажем, очаквате дневно да минават през него три хиляди души, как в транспортно отношение би се случило това ?

Няма нито грам мисъл в тази посока, нито логика. Липсващата мисъл е дадена за подизпълнение на вечната дружина на бездарните и солидарните лакеи. Има само желание за прибиране на едни огромни пари, независимо дали са бюджетни или европейски.

Следващият министерски екип ще наследи и проблемът с местенето на Националния исторически музей. Това ще са още средства. Какво мислите за местенето в сградата на ЦУМ?

Всяко местене на музей в сграда, която не е предназначена за музей, носи само щети за музейната колекция. Единственият нормален подход е да се построи музей. Предпочитам да се строят музеи, отколкото спортни зали. И не да се правят ремонти на бивши учебни сгради, а да се построи нещо, което е достойно да се нарича музей.

Имаме нужда от нормален, на подходящо място исторически музей.

В центъра на София няма място.

Не е вярно. Всички се правят на забравили стария проект за исторически музей. В градинката до Паметника на съветската армия. Има някакъв голям страх, защото този музей влиза в територията на онзи сакрален паметник и по някакъв начин се докосва до интереси извън страната.

Спомням си, че на времето оценката за строежа на този музей беше 60 милиона лева.

Но да има нов музей, е най-добрата идея. Съвременен, със своите фондохранилища, с възможност тази колекция да се пази денонощно, с достатъчно място да се показват съкровищата, с които по случайност все още разполагаме.

По същия начин се прави национална галерия. Когато няма пари, потърсете спонсор, който има интерес. Намерете този богаташ, или група от богаташи, които да дарят собствени средства, да построят галерия, която да им носи имената.

Това са достойните колекционери. У нас колекционерите са едни честни частници, поощрявани от държавата по начин, по който се превърнаха в изкупвачи на иманярски находки. Трябва да сме благодарни, че държат плячката по джобовете си и не я продават в чужбина. И въпреки съществуващите закони, те са недосегаеми. Техните плячкосани съкровища са си тяхното частно имане и нямат нищо общо с държавата, от която откраднаха.

Споделяне
Още от Интервюта

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?