Секретният доклад на НАТО за талибаните

Тайният доклад на НАТО, изтекъл към ББС, е пълен с поразителни неща. Той до голяма степен потвърждава вече известни неща, но не хвърля нова светлина върху конфликта в Афганистан.

Докладът, назован "Състоянието на талибаните" и базиран на разпитите на над 4000 арестувани талибани и бойци от Ал Каида, е богат на анекдотични доказателства за начина, по който пакистанската разузнавателна служба ИСИ контролира и поддържа талибаните и други екстремистки групи в Афганистан.

"Полуудобното" убеждение, че само "непокорни елементи" от ИСИ имат тесни контакти с талибаните никога не е имало солидна фактическа база, а още по-малко я има сега. Старши командир в провинция Кунар (в дивия североизток) казва:

"Пакистан знае всичко. Те контролират всичко. Не мога да се [...] до някое дърво, без да ме наблюдават. Талибаните не са исляма. Талибаните са Исламабад".

Докладът констатира също: "Високопоставени талибани като Насируддин Хаккани обитават резиденции непосредствено до централата на ИСИ в Исламабад". Насируддин - син на старейшината на клана хакани Джалалуддин и негов най-изтъкнат ковчежник - бе арестуван от пакистански агенти през декември 2010 г. като дребна отстъпка пред американския натиск

да се вземат мерки срещу талибанските лидери в Куета. Ако Насируддин е наистина на свобода и живее в съседство с ИСИ, подозренията, че неговото задържане и било преструвка, ще бъдат потвърдени.

Оценката доколко сериозно трябва да възприемаме оптимистичните възгледи за бъдещето на талибаните, която е залегнала в доклада, е доста различна. В необичайно откровена реакция на изтичането на таен документ полковник Джими Къмингс, говорител на ИСАФ, каза: "Този документ обединява коментарите на талибански арестанти в плен, без да се отчита верността или мотивацията на техните разсъждения. Всякакви изводи, извлечени от това, биха били най-малкото съмнителни".

Не е изненадващо, че арестантите искат да отстояват доверието в своята кауза. Но на някои от казаните от тях неща трудно може да се възрази.

Докладът установява: "Афганистанските граждани често предпочитат талибанско управление чрез т.нар. правителство на Ислямска република Афганистан, което обикновено е следствие от правителствената корупция, етническите пристрастия и липсата на връзка с местните религиозни и племенни лидери".

Особено в пущунските райони на юг бързото (и често жестоко) талибанско "традиционно" правосъдие е предпочитано пред тромавите и корумпирани държавни съдилища.

Други твърдения са по-спорни. Например изявлението, че "почти без изключение членовете на /движението/ Талибан не получават заплати или други финансови стимули за работата си"

пряко противоречи на опита, който имат представители на афганистанското правителство и на ИСАФ в работата си (призната за не особено успешна) по програми за реинтеграция.

Те установяват, че талибанските бойци на ниско равнище получават заплати по около 120 долара месечно, което не е зле за афганистанските стандарти. Спорни са и хвалбите, че въпреки тежките загуби на талибаните през последните 18 месеца в Хелманд и Кандахар, "командирите и бойците лесно биват заменяни, поне първоначално, което се отразява минимално на операциите".

Доказано е, че е налице изчерпване на командирите от среден ранг и голям спад в големите атаки срещу силите за сигурност, афганистански или ИСАФ, и увеличаване на безразборното залагане на крайпътни самоделни взривни устройства, които убиват и раняват голям брой брой цивилни - тактика, която не помага за поддържане на местната подкрепа за талибаните.

Докладът обаче е навременно напомняне, че въпреки настроението на (сдържан) оптимизъм за мирните преговори, бунтовниците запазват своята издръжливост и увереност и вероятно това ще продължи, докато Пакистан смята, че за стратегическите му интереси е от полза да им оказва материална и морална подкрепа.

Това не означава, че победа на талибаните, в смисъл на връщане на доминирано от талибаните правителство в Кабул, е неизбежна след масовото изтегляне на бойните части на ИСАФ, както твърдят мнозина от разпитваните.

Мнозинството афганистанци все още са твърдо против такъв изход и са решени да му се

противопоставят. Това обаче означава, че не трябва да бъде подценявана силата на преговорните позиции на талибаните.

За жалост съобщението на американския министър на отбраната Лион Панета, че Америка ще приключи бойните си операции в средата на 2013 г. вместо в края на 2014 г., както се очакваше досега, може само да подсили допълнително тези позиции.

Предишният график не беше лишен от рискове. Но по причини, коитоимат малко общо с бъдещата сигурност на Афганистан, Панета можеби е задействал неуместна припряност за изтегляне.

По БТА