Семейният кодекс облагодетелствал чужденци при осиновявания на българчета

Президентът Георги Първанов наложи вето върху промените в Семейния кодекс и го върна за ново обсъждане в парламента.

Основният аргумент на държавния глава е, че поправките не насърчават осиновяването преди всичко от български осиновители.

Според него поправките, приети от парламента на 13 юни т.г., стесняват избора на българските осиновители и се откриват възможности за по-чести осиновявания в чужбина. Би следвало правата на българските осиновители да бъдат по-добре защитени и техните интереси да бъдат предпочетени пред тези на чуждите, пише още в мотивите си президентът.

Не приемам отпадането на осиновяването от кръга на мерките за закрила на детето, казва още в мотивите си Първанов. Според него промените в кодекса не отразяват стандартите на защита, отразени в закона за закрила на детето и липсва синхрон между двата закона, най-вече със заличаването на осиновяването като мярка за закрила на детето с параграф 41.

В началото на тази седмица Първанов проведе среща с неправителствени организации, в рамките на заседание на социалния съвет към президента. Основният аргумент и на правозащитниците срещу промените в кодекса бе, че с тях не се гарантира изчерпването докрай на процедурата за осиновяване на дете първо в България, преди да се търсят чужди осиновители. Изразено бе и несъгласие с факта, че Семейният кодекс отменя текст в Закона за закрила на детето, според който осиновяването е мярка за закрила. Според правозащитници има опасност да не се изчерпят всички възможности за осиновяване на деца в България, преди те да бъдат предложени за международно осиновяване.

Срещу премахването на осиновяването като мярка за закрила от Закона за закрила на детето се обяви и шведският посланик Стен Аск. На пресконференция преди три дни той запита дали това не облагодетелства нечии икономически интереси. Приетите законови поправки според него създават объркване и непрозрачност за регистрацията на осиновяванията.

Първанов наложи вето и на промените в държавната собственост
Георги Първанов наложи и второ отлагателно вето - върху промените в закона за държавната собственост. Според президента е особено неприемлива възможността за отчуждаване на единствено жилище и за принудителното му завземане в срок до 3 месеца от депозирането на парично обезщетение в търговска банка на името на бившия собственик. Процедурата за отчуждаване прекомерно се ускорява, а обезщетението на собственика вече е само парично, изтъква в мотивите си за второто вето държавният глава.

Трябва да се осиновяват колкото може повече деца от българи и, когато всички шансове за това са изчерпани, да се говори за чуждестранно осиновяване, смята шведският дипломат. По думите му е необходима добра законова база, която да гарантира, че осиновяванията не се експлоатират икономически. Според изнесена от него статистика, през миналата година над 1100 българчета са осиновени от чужденци, от които 1004 са деца от ромски произход. Печелят се между 23 500 и 25 000 долара на осиновено от чужденец дете и, когато това се умножи по бройката на осиновените, се получават около 30 млн. долара, каза Аск.

Френският посланик Жан Лу Кюн-Делфорж заяви обаче днес, че подкрепя изцяло приетите от Народното събрание промени в Семейния кодекс и изрази недоумение от отправените критики.

"Детето не e търговска стока. Не бива да има пазар за осиновяванията. Посредничеството не бива да бъде обект на сделка. Но ние много добре знаем, че в България съществува истински пазар в тази област. Много добре знаем, че са намесени определени интереси. Необходима е прозрачност за доброто на самото дете", заяви за БТА посланик Жан Лу Кюн-Делфорж.

Целта на извършените поправки е да се приведе българското законодателство в съответствие с Хагската конвенция за международни осиновявания от 1993 г., която влезе в сила в България през септември 2002 г., отбеляза френският дипломат.

Конвенцията поставя на първо място висшия интерес на детето и се стреми да предотврати търговията с деца, подчерта посланик Жан Лу Кюн-Делфорж. По думите му в тази конвенция се посочва по-специално, че посредничеството в процедурите по осиновяване може да се осъществява единствено от организация с идеална цел и че министерството на правосъдието отговаря за правилното осъществяване на процедурата по осиновяване.

Франция е пряко заинтересувана от това, тъй като заема първо място в света по брой осиновявания. Тя следи отблизо въпроса за осиновяванията в България - страната в Европа, от която французите осиновяват най-голям брой деца, особено след прекратяване на осиновяванията в Румъния, каза френският посланик.

Разбираме, че някои частни, финансови интереси могат да бъдат накърнени от новите разпоредби, но ние изцяло подкрепяме правителството и министерството на правосъдието в изпълнението на Хагската конвенция за международни осиновявания, подчерта Жан Лу Кюн-Делфорж.

Споделяне

Още от България

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?