Сенки зад сделката

Придобиващият все по-отвратителен и отблъскващ вид спор около собствеността на вестниците "Труд" и "24 часа" поражда все по-силните съмнения, че зад гърба на спорещите и със съдействието на някои от тях към тази собственост се домогват (или вече са се домогнали) трети лица. Тези съмнения се подсилват от липсата на яснота за произхода на парите, с които новите собственици откупиха медийната група от ВАЦ. По непотвърдена информация стойността на сделката е между 50 и 60 млн. евро.

Случаят за пореден път постави болезнения и ключов за българската медийна среда въпрос за прозрачността на собствеността върху медиите.

През миналата година управляващите от ГЕРБ се загрижиха за този проблем и приеха промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, които се мотивираха "с оглед осигуряването на ефективна защита на основни права на гражданите, каквито са честта и доброто им име".

Ставащото сега красноречиво потвърждава изказаните още тогава съмнения, че законодателната промяна не променя нищо. И че остават възможностите за прикриване на реалния собственик и за прекомерна концентрация на медийна собственост, което пък води до ограничаване правото на информация и подвеждане на обществото.

Кой с кого играе?

Показателно е, че след като си размениха най-разнообразни и грозни обвинения в машинации от процедурен, юридически и финансов характер, които няма как да бъдат проверени от страничния наблюдател, в края на краищата в случая спорещите страни започнаха да намесват трети лица и взаимно да се обвиняват във връзки с тях.

Така кавгата за дяловото участие на съдружниците в четвъртък сутринта насочи подозренията към непрозрачно финансиране, свързано с "Винпром Пещера" и сочените за фактически собственици на "Нова българска медийна група" (т.е. на вестниците "Монитор", "Телеграф" и т. н.) - депутатът от ДПС Делян Пеевски и неговият официален кредитор и неофициален партньор, собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев.

Пред ТВ7, която също е част от медийната група на Пеевски, Любомир Павлов заяви, че опонентът му Христо Грозев има нужда от "специализирана помощ" и обясни, че действията им с Огнян Донев били предизвикани от намерението на Грозев да вкара нови акционери заради необслужени кредити. Новите акционери били собствениците на "Пещерска гроздова". Грозев дори му се оплакал, че ако не им върне парите, ще го убият.

Павлов подхвърли и твърдението, че Грозев е опитвал да предлага 53-процентния си дял в медийната група на Делян Пеевски.

Грозев категорично отрече, че искал да вкара като съдружници Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. "Достатъчно е да се провери кой през всичките тези години е бил единственият, опонирал на медийната група на Делян Пеевски", отсече Грозев, визирайки себе си.

Тезата му бе потвърдена и от водещия Николай Бареков, който напомни, че дори в момента Грозев води дело срещу ТВ7 за начина, по който е придобила ефирна честота преди 2 години.

Любомир Павлов пък разкри, че е получил SMS от Грозев, в който той го съветва вече да говори не с него, а с Делян Пеевски. Но в същото време заяви, че "г-н Грозев опита да вкара материали във вестниците "24 часа" и "Труд" срещу Цветан Василев и Делян Пеевски чрез един от журналистите".

Въпросът за произхода на средствата

Въпреки тоталното объркване, което остана след интервюто на двамата скарали се съдружници, изниква въпросът чии са средствата, с които е реализирана сделката. Липсващият отговор на този въпрос би могъл да внесе много яснота в целия случай и поне частично да изчисти съмненията – например, дали неформално зад най-голямата вестникарска група в България не стоят интересите на Ирена Кръстева и сина ѝ Делян Пеевски, съвместно с банкера Цветан Василев, както и алкохолните босове от "Винпром Пещера".

Междувременно бе разпространено официално становище на винпрома, в което се казва, че неговите собственици никога не са имали бизнесотношения със собствениците на "Медийна група България холдинг" и нямат интерес към това.

По думите на медийния експерт и специалист по медийно право доц. Нели Огнянова, казани пред Mediapool, "Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения дава възможност за подобни неясноти". Още когато парламентът го прие, беше очевидно, че следенето на собствеността на печатните медии ще бъде само формално, добави тя.

"В нормативния акт има доста пропуски, а подобна регулация може да се прави с друг вид мерки", смята още тя. Най-важната мярка, според Огнянова, трябва да бъде анализ на самите финансови потоци, с които се извършва покупката на дадено издание.

По думите на медийния експерт без оповестяване на произхода на парите, с които се купува дадена медия, "ще знаем само това, което собствениците на дадена медия биха искали да знаем“.

Друг аргумент на Огнянова е, че към момента санкциите, залегнали в нормативния акт, са пренебрежимо малки на фона на финансите, с които се борави.

По думите на председателя на СЕМ Георги Лозанов Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения е добър, а издателите на "Труд“ и "24 часа“ не са го спазили. Той заяви още, че в бъдещия нов закон за електронните медии, който се подготвя в момента, ще залегнат същите принципи.

Лозанов обаче ще настоява да има и т. н. "прагове на концентрация“, което на практика означава създаване на ограничения за притежаването на определен брой медии от един собственик. "Макар че не ми е работа, бих настоявал такъв праг да има и в закона за печатните медии“, допълни Лозанов.

Потърсена за коментар, председателката на медийната комисия в Народното събрание Даниела Петкова (ГЕРБ) се оказа, че няма мнение по въпроса. Тя обясни пред Mediapool, че законът е чудесен, а иначе не е имала време да се запознае обстойно със случая с "Медийна група "България холдинг".