Сепаратистите в Източна Украйна отказаха да отложат референдума

Проруските сепаратисти в Източна Украйна обявиха, че няма да отложат насрочения за неделя, 11 май референдум за независимост въпреки вчерашния призив на руския президент Владимир Путин да го направят и въпреки изразената в четвъртък готовност на властите в Киев за диалог.

Решението на сепаратистите попари надеждите за намаляване на конфронтацията и изход от навлязлата в опасна фаза украинска криза, появили се след изявлението на Путин в сряда. То бе оценено като значителна промяна в тона от досегашната твърда линия на Москва. Оптимизмът бе подсилен и от първата реакция на украинските власти.

Референдум ще има

Народният съвет на самопровъзгласилата се Донецка народна република гласува против отлагането за по-късна дата на насрочения за 11 май регионален референдум за независимост. "Преди малко гласувахме в Народния съвет. Датата на референдума бе подкрепена със 100 процента от гласовете. Референдумът ще се състои на 11 май", заяви лидерът на самопровъзгласилата се република Денис Пушилин.

"Предложението за отлагане на референдума дойде от човек, който е истински загрижен за хората в Югоизточна Украйна. Ние обаче сме рупорът на народа. Народът е настроен за провеждане на референдума. Това са милиони хора, които са готови да дадат гласа си. Ако бяхме гласували против, референдумът пак щеше да се състои. Гражданската война вече е започнала. Референдумът може да ѝ сложи край и да даде начало на политически процес", отбеляза той.

Подобно решение по информация на РИА "Новости" е взел и т.н. обществен съвет на съседната Луганска област. "Референдумът ще се състои на 11 май, готвим се, бюлетините се печатат, всичко е в сила. Нищо не се променя и никаква промяна на датата няма да има", казали за агенцията от пресцентъра на т.н. "Армия на югоизтока".

Същевременно ИТАР-ТАСС, позовавайки се на местната милиция, съобщи, че около един милион бюлетини за референдума за статута на самопровъзгласената Донецка народна република са били унищожени миналата нощ от неизвестни лица в Донецк. Според очевидци неизвестни лица нахлули в печатницата и унищожили 800 хиляди бюлетина, напечатани по поръчка на привържениците на федерализацията за референдума на 11 май. Освен това било разрушено типографското оборудване. Аналогичен случай станал и в друга печатница в Донецк, откъдето неизвестни откраднали около 300 хиляди бюлетина и също повредили типографското оборудване.

Киев готов за диалог

Украинското правителство е готово да разговаря с политически партии и регионални представители в източните региони за начини за уреждане на кризата в Украйна, но не и с "терористи", посочи по-рано в изявление украинското външно министерство, цитирано от Ройтерс.

"Абсолютен приоритет за правителството на Украйна е пълномащабен национален диалог с участието на политически сили, регионални представители и обществеността", отбелязва дипломатическото ведомство в своето изявление. "Но диалогът е невъзможен и немислим с терористи".

От своя страна временният премиер на Украйна Арсений Яценюк обеща да упълномощи общинските съвети да обявяват "руския и други езици" за официални на своя територия. В обръщение към украинците Яценюк уточни, че ще предложи текст в този смисъл да бъде внесен в конституцията, чиято реформа предстои. Украинският обаче ще запази своя статут като единствен държавен език.

Киевските власти са започнали според Яценюк "широк национален диалог" за новата конституция; основните промени целят мащабна децентрализация на властта, каза той.

В същото време на пресконференция в Киев в четвъртък секретарят на украинския Съвет за сигурност и отбрана Андрий Парубий, цитиран от ИТАР-ТАСС, заяви, че антитерористичната операция операция в Източна Украйна продължава независимо от това какви решения ще вземат привържениците на федерализацията, включително за референдума на 11 май. "Ние ще продължим операцията. Уверени сме, че тя ще продължи успешно и ще има очаквания ефект", добави той.

Москва проучва отказа на сепаратистите и "пътната карта" на ОССЕ

Кремъл анализира ситуацията във връзка с отказа на Източна Украйна да отложи планирания за 11 май регионален референдум за независимост, заяви говорителят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ИТАР-ТАСС и Ройтерс. "Първо Киев каза, че няма да спре наказателната си акция. След това бе направено изявлението, че референдумът няма да се отлага. Нужен ни е допълнителен анализ на ситуацията, засега има твърде малко информация", каза Песков.

Междувременно Русия е получила от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по дипломатически канали "пътната карта" за уреждане на ситуацията в Украйна. "Сега е нужно време за оперативното ѝ проучване", каза Дмитрий Песков.

За обсъждане на "пътната карта" генералният секретар на ОССЕ Ламберто Дзаниер пък пристигна на двудневно посещение в Киев и вече води разговори с представители на украинските власти. "Равнището на срещите е минимум външен министър", съобщиха от представителството на ОССЕ в Украйна без повече подробности.

След срещата си в сряда с Путин в Москва председателят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и президент на Швейцария Дидие Буркхалтер съобщи, че "пътната карта" включва прекратяване на огъня, деескалация на напрежението, водене на диалог и произвеждане на избори.

Западът приветства"конструктивния тон" на Путин, но очаква действия

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер приветства "конструктивния тон" на руският президент Владимир Путин заради призива му към проруските региони в източна Украйна да отложат референдума за независимост. "Аз приветствам конструктивния тон, възприет от президента Путин след срещата си с председателя на ОССЕ Дидие Буркхалтер", изтъкна министърът в комюнике. Той призова за "незабавно изпълнение на всичко което е било обсъдено в Москва.

"Намираме се може би в решаващ момент", посочи Щайнмайер. "Ситуацията е много критична, но все още има шанс да успеем чрез дипломатически средства да избегнем нова ескалация на насилието и пълната загуба на контрол в източна Украйна", добави министърът.

Бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е на посещение в Берлин, нарече изказването на Путин "стъпка в правилната посока". "Сега обаче трябва да бъдат направени още стъпки", заяви Юнкер, който е кандидат на Европейската народна партия за председател на Европейската комисия.

ЕС очаква изявленията за оттеглянето на руските войски от украинската граница да бъдат последвани от действия. Имаме предвид изявленията на руския президент Владимир Путин по отношение на изборите в Украйна, за референдумите в Източна Украйна и за оттеглянето на руските войски от украинската граница. Подобни стъпки, ако бъдат предприети, биха допринесли за спад на напрежението, ще следим много внимателно дали изявленията са последвани от действия. Това каза на пресконференция в Брюксел Мая Кочиянчич, говорител на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън.

Кочиянчич отбеляза, че ЕС призовава за оттеглянето на разрешението на руската Дума за използването на руски войски на украинска територия. По нейните думи референдумите в източните райони не трябва да се състоят нито на 11 май, нито по-късно, защото ЕС е за запазването на териториалната цялост на Украйна. Такива референдуми са незаконни и не трябва да се състоят, защото няма да бъдат демократични и ще влошат обстановката, добави Кочиянчич.

Полският премиер Доналд Туск заяви, че се отнася предпазливо към изявлението на руския президент Владимир Путин за украинската криза. "Оценката на НАТО, в съответствие с нашата е, че трябва да се отнасяме към изказването на президента Путин с голяма предпазливост", заяви Туск на съвместна пресконференция във Варшава с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

"Още не е дошъл моментът, когато можем да обявим с ентусиазъм, че кризата е приключила. Ние се надяваме, че думите на Путин може би са индикация за един по-оптимистичен сценарий, но днес е още твърдо рано за нас да потвърдим това", каза полският премиер.

Изтеглени ли са руските войски от границата с Украйна?

Коментирайки твърденията на Путин, че руските войски са се изтеглили от границата с Украйна, Расмусен заяви: "Ние се запознахме с руското изявление, но досега не сме видели никакви признаци, че войските действително се изтеглят".

В отговор руското външно министерство обвини генералния секретар на НАТО, че има проблеми със зрението. "На слепите препоръчваме да се запознаят с изявлението на руския президент от 7 май", заяви министерството в Туитър.

По-късно, на съвместната си пресконференция с полския премиер във Варшава, Расмусен заяви: "Имам много добро зрение".

Британският външен министър Уилям Хейг също каза, че няма признаци Русия да изтегля войските от украинската граница.

"Не сме видели никакви доказателства за изтегляне на каквито и да било руски сили от районите, където са разположени през последните седмици. Те остават в голям брой близо до източните граници на Украйна", заяви той на пресконференция в Тбилиси.