Сергей Лавров хвали България за примерното й поведение към Русия

В интервю за вестник "Росийская газета", известен като правителствен официоз, руският министър на външните работи Сергей Лавров посочва България като добър пример за това как една страна може да е член на НАТО и да не следва антируска политика.

В разговора сред широк кръг международни въпроси е засегната и темата за руската политика на Балканите. Като припомня отправяните преди десетина години към руското външно министерство критики за това, че Русия фактически е предала позициите си на Балканите, вестникът отбелязва, че през последните три години явно се е откроила обратна тенденция.

Като пример за тази тенденция най-напред самият вестник дава България, като цитира думи на президента Георги Първанов - че българите са успяли да съчетаят на своя територия практически несъчетаемото – руски тръбопроводи (каквито засега няма – бел.ред.) и американски военни бази. "Такова съжителство не смущава ли руското министерство на външните работи?", пита вестникът.

В отговор Сергей Лавров най-напред прави уговорката, че Русия никога не е претендирала за монопол върху една или друга страна, в едно или друго геополитическо пространство, но след това подчертава, че "законните руски интереси" във всеки район на света, трябва да се имат предвид. После той обосновава тази необходимост за Балканите като припомня, че това е част от Европа, където Русия исторически не просто е присъствала, а в различни периоди е участвала непосредствено в решаването на проблемите, в което "кръвно" били заинтересовани и народите в региона.

"Ние искаме да развиваме нашите традиционни, стигащи дълбоко в историята връзки с балканските държави и народи. Те искат същото", казва Лавров и като пример посочва реализацията на съвместни енергийни и инвестиционни проекти.

Той отбелязва, че Русия е обезпокоена от появата на военни бази на територията на новите страни членки на НАТО – България и Румъния. Това според него се разминава, с политическите задължения, поети при смяната на съветската с постсъветската епоха.

"Отначало ни обещаха да не разширяват НАТО на Изток. После, когато все пак това стана, на най-високо ниво бе поето задължението на територията на новите страни да не се разполагат "съществени бойни сили". Но бази се създават и на нашите обръщения получаваме отговор, че става дума за "несъществени" бойни сили", обяснява Лавров и добавя, че вече няколко години се опитват да получат конкретизация на понятието "съществени бойни сили". Но понеже западните партньори не проявявали желание за това, от Москва щели да продължат да настояват за яснота в рамките на съвета Русия-НАТО и в диалога си с американците.

"И въпреки всичко има страни, които, след като влязоха в НАТО, не се поддадоха на примера на отделни свои колеги и не започнаха да се занимават с антируска политика в угода на едни или други обстоятелства, а се ръководят от своите национални интереси. Споменатата от вас България, заема именно такава позиция", обобщава руският външен министър.

Той разчита, че в позицията на всички европейски страни ще победи не логиката на членството във военно-политическия блок, а "логиката на съвременния свят, който не трябва да се раздробява от разделителни линии".